Източник: БГНЕС
Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров предложи нова структура на институцията, за да й върне ролята на пазител на националното съкровище. Това съобщиха от института.
На 50-ина експерти е възложена грижата за 40 000 паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна. Резултатът е необратима загуба на културни ценности, тежки и дълги процедури, неефективност, обществено недоверие.
Основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 000 недвижими културни ценности. Те са декларирани, но нямат окончателен статут – национална, местна или културна ценност за сведение, и няма регламент за допустимите намеси в тях. По тази причина растат случаите на отменени от съда становища на министъра на културата – на практика тези обекти са незащитени. Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство, посочват от НИНКН.
Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 хиляди е възможно, ако 180 архитекти работят без прекъсване в продължение на 5 г. и не се занимават с нищо друго. В новата структура са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти, познаващи местната специфика.
Рилският манастир набира дарения за реставрация на старопечатни книги
Библиотеката на Рилския манастир пази при специални условия над 200 ръкописа
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири плавно през следващите 2-3 години до 139 експерти. 108 от тях ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на хилядите искания на граждани, предприемачи и институции.
Част от екипа ще станат новите регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна.
С новата структура НИНКН ще започне мониторинг на обектите от световното и националното недвижимо наследство, издирване и изучаване на културни ценности, събиране на информация за застрашени обекти. Ще има и специализирана лаборатория за реставрация и консервация. България е от малкото държави без такава лаборатория.
Предстои дигитализиране на огромния архивен фонд и изграждане на информационна система и електронен регистър, които ще облекчат и ще ускорят услугите за граждани. НИНКН има намерение да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение за собственици и инвеститори.