Или „Обущарю, не по-високо от обувките!“
Д-р Георги Чалдъков
Не на площадите, а в нашите души.
Тя – Свободата – се изгржда и руши,
Христо Фотев, от „Книга за свободата“
По време на коронавирусна епидемия и коронавирусна болест (COVID-19), добре е – въпреки неолибералните призиви за „човешки права“ – да променим за (не)известен период от време Дон Кихотовото разбиране за Свободата със „Здравето, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората.“
Науката за човешкото здраве и болести, включително вирусология и епидемиология, е много по-сложна материя‚ отколкото говоренето и писането за нея от някои политици, журналисти и псевдоучени. Отнася се и за един успешен български бизнесмен, който за COVID-19 написа: „Допълнителен плюс за държавите със слаба здравна система ще бъде факта, че старите хора ще са намалели значително и това ще облекчи пенсионите им системи, а както и живота на младите хора, които са отделяли голяма част от доходите си за възрастните си родители. След първоначалният шок от трагедията, в тези държави ще последва рязък ентусиазъм и подем.“
Какво друго освен малтусиански цинизъм е такъв „Рязък ентусиазъм и подем“, базиран на „факта, че старите хора ще са намалели значително….“!? Аз вярвам на успешните учени, които предлагат „реципрочния алтруизъм“ (Робърт Тривърс, Робърт Акселрод и Уилям Хамилтън) и „алтруистичния егоизъм“ (Ханс Селие) като поведенчески модели, особено по време на кризи.
Имам и няколко въпроси: (i) защо политиците политизират коронавирусите?, (ii) защо Медицинският експертен съвет присъства само 7-8 дни и след това изчезна от публичното пространство?, (iii) защо даваме много повече за военни самолети, танкове и кораби, отколкото за здравеопазване, образование, наука, култура и спорт за здраве? и (iv) защо ЕС ни примамва със „зелена сделка“, а едва сега, по време на коронавирусите, се сети за „здравна сделка“?
Когато коронавирусите ни предлагат да се замислим и за лечението на пандемията от алчност, агресия, арогантност и аномия – Deadly Quartet (не само) на съвременното българско общество, много политици и журналисти станаха коронавирусолози – „инфодемията е по-опасна от коронавируса“ – каза д-р Александър Семидчиев, член на Медицинския експертен съвет.
Small is beautiful (Малкото е красиво) e заглавие на една от книгите на големия английски икономист Ернст Фридрих Шумахер (1911-1977). Той вярва повече в “достатъчността” (enoughness), отколкото в консумативното “повече е по-добре” (more is better). Това е сърцевината на неговата концепция за будистката икономика: “Целта е да получаваме максимално количество знания и морал, отколкото максимално количество материална консумация” …. и ковидокрация – власт на коронавируси, ковидиоти и ковидиотки.
Освен това, 45 + 30 години сме в епидемия от инсулти и инфаркти. По данни на Националния статистически институт през 2019 г. умират 108 083 българи (около 72 000 от тях от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти – усложнения на сърдечнометаболитни болести), а се раждат само 61 538 деца. В страна с население 6 951 482. Ужас: 108 083 : 365 = 296 българи умират дневно.
Следователно, много полезно за България е да имаме дългосрочно работещ „Национален научен съвет за противодействие на сърдечнометаболитните болести“.
И политиците – Sutor, ne ultra crepidam* – да изпълняват неговите съвети.
Послеслов
О, колко много славеи!…
… Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната!
Константин Павлов, „Славеите пеят“
* В древна Атина художниците показвали картините си на агората – градския площад. Апелес се скрил зад една от картините си, за да чуе какво си говорят хората. Минал и градският обущар, който открил грешка в сандалите и коментирал на висок глас пред другите посетители. През нощта Апелес поправил „грешката“ и пак застанал зад картината. Обущарят дошъл отново и започнал да обсъжда цялата картина. Тогава Апелес казал: “Обущарю, не по-високо от обувките!”
