20-ят кмет в списъка от галерията „Кметовете на Несебър след 1878 г.”
Месемврийският кмет е от 25 май 1928 до 3 декември 1929, от 12 май 1931 до 7 юни 1932, и от м.юни 1934 до 20 ноември 1934 г.
……Антон Попов участва в Първата световна война, но се разболява от пневмония и е настанен в стая на безнадеждно болните. По време на визитацията, той чува от лекарите за себе си: “Той е мъртъв”….
…..По инициатива на кмета са направени изследвания на чистотата на морската вода на южния бряг. Той се гордее с пясъците на южния и северния плаж и често казва: “Само Флорида и Несебър имат такива дюни с фин пясък….
….. Попов е скромен човек, с висока обща култура, владеещ гръцки, турски, сръбски, хърватски, немски и френски език, предан на обществените дела и тежненията на българския народ…
Антон Атанасов Попов е роден през 1884 г. в с. Куфалово,околия Солун. Фамилното си име носи от прадядо си, който е бил свещенник. Попов завършва Солунската българска мъжка гимназия и славянска филология в град Загреб.През 1910 г се оженва за Вангя, ражда две момчета – Георги и Йордан, а по-късно и дъщеря Малинка.
След Междусъюзническата война и започналите гръцки гонения на българите, в с. Куфалово уволняват българския учител и на негово място назначават грък. Възмутен от този акт, Попов изгонва новоназначения учител. За тази си постъпка е заплашен с убийство. Попов и семейството му незабавно напускат Солун. Тръгват за България без никакви средства и покъщнина. Както в приказките се случва, става чудо. В джоба на елека си Попов намира няколко лири, от хонорара, получен за редактиран български учебник. С тях купува магаре, на което натоварва децата си и поема тежкия път към България.
След дълго скитане, семейството стига до Пловдив. Попов е назначен за учител в Копривщица, а след това в София. Съпругата му е назначена на работа в пощата.
Попов участва в Първата световна война, но се разболява от пневмония и е настанен в стая на бежнадеждно болните. По време на визитацията, той чува от лекарите за себе си: “Той е мъртъв”. Няма сили да им отговори, че не го е сполетяло това нещастие.
В края на войната се завръща в София. През 1924 г., след подписването на спогодбата Моллов – Кафандарис, като образован и интелигентен човек ВМРО го изпраща в Месемврия за да работи за настаняването на многобройните български бежанци. Попов приключва с учителската си кариера. Красивият и спокоен черноморски град му харесва и остава завинаги в него. Настанява се със семейството си в изоставена гръцка къща и купува кафене в центъра на града. Кафенето се превръща в оживен клуб на бежанците от Македония и Одринско.
На заседание, проведено на 12 март 1926 Попов е предложен и включен в състава на комисия, която трябва да работи за водоснабдяването на града. Започва тежката работа по водоснабдяването на Месемврия .
На 25 май 1928, в три часа следобяд се събират в общинското управление членовете на месемврийския градски общински съвет, утвърден с определение №78 на Бургаския окръжен съд, за избиране на кмет и негов помощник. Присъстват съветниците: Костадин Симеонов, Антон Атанасов, Димо Аянов, Томо Димитров, Вангел Василев, Диньо Дараданов, Димитър Занешев, Григор Петров, Георги Иванов Рашков, Никола Чочолов, Марин Маждраков и Коста Василев. За председател на съвета е избран най-възрастния съветник Георги Иванов Рашков. След гласуването се оказва, че Попов е получил 11 гласа от възможните 12, а Димо Иванов Аянов с 8 гласа е избран за помощник-кмет.
На първото заседание на новият общински съвет, новоизбрания кмет предлага да се приеме и утвърди бюджета на общината и се вземат мерки за запазване на градската мера, завзета и разорана от бежанците. Създадена е комисия, която трябва да изработи списък с имената на крайно бедните граждани.
Основната грижа е да се създадат надеждни източници за приходи на населението и Несебър да се развие като курортен град. Общинският съвет отпуска сумата от 5 000 лв. за изготвянето на необходимите документи за водоснабдяването на града.
Направени са постъпки пред банки за заем от 15 000 лв. за водоснабдяване и благоустрояване на града. Свикано е общоградско събрание, на което се събират средства за подпомагане на начинанието. По инициатива на кмета са направени изследвания на чистотата на морската вода на южния бряг. Той се гордее с пясъците на южния и северния плаж и често казва: “Само Флорида и Несебър имат такива дюни с фин пясък…”.
С решение на общинския съвет е създадена курортна комисия. За привличането на повече посетители и подобряване поминъка на населението и благоустрояването се отпускат общински места за строеж на почивни станции на Българския съдийски съюз и Учителския съюз.
Голям градски спор предизвиква настаняването на бежанците в местността “Алоните”. На 19 септември 1928 г. по този повод е проведено заседание на общинския съвет, на което Попов прави следното изказване:
“… Бежанците не виждат причини, поради които по силата на една конвенция са били откъснати от пъпа на Балканите – устието на Вардара, да не заслужават да бъдат настанени на един хълм, който с малки изключения е никому ненужен, а да бъдат настанени в дъното на блатото, с лице към същото и към север, а с гръб към юг, към морето и към слънцето, че два красиви квартала – единият най-древния, а другия – най-новия, кокетно и симетрично застанали един срещу друг и съединени с един от най-редките дарове на природата – Месеврийския провлак … Ако кварталът не бъде на Алоните, бежанците могат да бъдат дълго време лишавани от медицинска и ветиринарна помощ, от църква и училище, без да говорим за други културни нужди,които бежанците все повече чувстват …”.
В заселването на бежанците на „Алоните”, Попов вижда и източник на приходи. В своите къщи бежанците ще предоставят квартири под наем.
“Месемврия, като морска лечебница се посещава предимно от нуждаещи се и следователно малките ниви и чистите от дървеници къщи ще са предпочитани пред недостъпните хотели и вили” – четем едно от неговите запазени изказвания.
В спомените си Малина Станкова – дъщеря на Антон Попов пише, че баща й и разказвал за посещението на американския дипломат Шумейкър в Месемврия, който напускайки града с кола на провлака се обръща и изрича: “О, хубава Месемврия, ще видя ли накога подобна на теб”.
След бягството на Иван (Ванче) Михайлов в Турция през 1934 г. започналите репресии срещу членовете на ВМРО, Попов и сина му Георги са арестувани, а къщата им е обискирана. Двамата са отведени в Бургаския затвор.Попов е освободен след три дни, но всички вестници на първите си страници пишат: “Кметът на Несебър е арестуван”. Това го оскърбява и той подава оставка.Попов е скромен човек, с висока обща култура, владеещ гръцки, турски, сръбски, хърватски, немски и френски език, предан на обществените дела и тежненията на българския народ.
Заедно със съпругата си Вангя, всяка година на 2 август организират честването на Илинденско-Преображенското въстание. На площада пред хотел “Родопи”, а сина му Георги – секретар и оратор на младежката организация на ВМРО обикновенно държи реч, а дъщеря му Малинка вечер продава благотворителни листовки “Илинден”.
На 10 септември 1944 Попов отново е арестуван. На вратата на дома му слагат надпис: “Народен съд на народните грабители и убийци”. Съпругата му скъсва надписа и веднага е арестувана. През 1946 г. е убит големият му син Георги и интернират жена му с двете им деца. Малкият му син Йордан през 1951 г. е изпратен в Белене.
До краят на живота си Попов обича Несебър, неговото пристанище в бурите на нелекия му живот. Много, преди да се построи курортния комплекс Слънчев бряг, той предрича, че северния плаж на Несебър ще стане голям курорт. След откриването на “Слънчев бряг” , макар и много болен, жена му го завежда за да види, че предсказанието му се е сбъднало.
* Първата публикация за Антон Атанасов Попов е на 21 юли 2005 г. в навечерието от експозицията в конферентен център „Несебър” на Празника на Несебър-15 август. Попов умира през 1961 в Несебър.Фигурира в списъка за кмета Антон Атанасов Попов е №20. Използвани са текстове от ТДА-Бургас и Международният търговски и културен център” Геопан” – Бургас.
Максим МОМЧИЛОВ
