За преподаватели, студенти и лекции

Д-р Георги Чалдъков

По медийни данни, Леонардо Хаберкорн, университетски преподавател по журналистика в град Монтевидео, Уругвай, публикувал Отворено писмо, озаглавено „Уморих се… предавам се…“.

Ето част от Писмото:

       „След много, много години днес преподавах в университета за последен път. Уморих се да се боря с телефоните, с УотсАп и с Фейсбук. Победиха ме. Предавам се. Отказвам се. Уморих се да говоря за неща, които ме въодушевяват, пред младежи, които не могат да откъснат погледа си от телефон, на който непрекъснато получават селфита…

• Знаете ли кой е Варгас Льоса?
• Да!
• Някой чел ли е негова книга?

Не, никой.

Съжалявам, че младежите не могат да оставят телефона дори в час. Да запознаеш толкова неинформирани хора с журналистиката е сложно. Все едно да преподаваш ботаника на същество от планета, на която не съществуват растения… Винаги съм обичал да правя нещата добре. Възможно най-добре. И не понасям липсата на интерес към всеки въпрос, който задавам и на който се отвръща с мълчание.

Мълчание. Мълчание. Мълчание. Те искаха часът да свърши.

Аз също.“

Ето част от моя Отговор:

Най-много ми хареса следното изречение, написано в писмо на Леонардо: „Все едно да преподаваш ботаника на същество от планета, на която не съществуват растения“.

Все пак, ние, преподавателите, трябва да сме добри лектори. Добър учител е този, който може и трябва да поддържа и усилва пламъка на Любознанието на студентите. Да си учител и автор на учебник е дълбока отговорност – перифраза на „Да бъдеш цвете е дълбока отговорност“  на Емили Дикинсън.

Нашите студенти – медицина и дентална медицина, българи и чужденци  – не са като тези на известния уругвайския журналист, писател и университетски преподавател Леонардо Хаберкорн.

Ето една лекция по Клетъчна биология, изнесена на 21 септември 2018 г. на български студенти от първи курс в Първа аудитория, Медицински университет, Варна, и споделени в YouTube:

https://youtu.be/hBSpFxIyKjE

И една лекция по Невробиология, изнесена на английски език на 19 ноември 2018 г. на чуждестранни студенти:

https://youtu.be/bHLaWoOm2wY

• Знаете ли кой е Христо Фотев и Федерико Гарсия Лорка?
• Да!
• Кои техни стихотворения сте чели?

Мълчание. Посочвам някои от студентите и казвам:

• Следващата лекция ще започнем с рецитал на избрани от вас стихове на Фотев и Лорка.

Като вярвам, че преподавам клетъчна биология невробиология и адипобиология на същества от планета, на която съществува Любознание,    на първата лекция за новата учебна година винаги раздавам на студентите

ДЕКАЛОГ НА СТУДЕНТА

1. В началото бе „Kойто суче, той ще сполучи” – перифраза на „Koйто учи, той ще сполучи”.
2. „Напред! Науката е слънце,/ което във душите грей!” – не само на 24 май, а непрекъснато, през целия живот (LLP – Lifelong Learning Program; CME – Continuing Medical Education).

3. Следвай дидактичната каскада: от информация към знание, към начин на мислене. Чувствай знанията като майчиния си език. Пренесено към образованието по биомедицина, това означава транслация на информацията, кодирана в знанията за клетъчните молекули, структури и функции (МСФ) в знания за патогенезата на болести и тяхната превенция и терапия (БПТ). Запомни: в клетките няма катедри и клиники.

4. Да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно (Конфуций).
5. Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено (Алберт Айнщайн).
6. Когнитивният потенциал на човека е симбиоза на мисли и чувства.
7. 7. Изпълнявай съвета на родителите си: ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК? – първо да уча, след това да се веселя – обратната хронология е безсмислена!
8. Здравословен живот и добро образование осигуряват качество и продължителност на живота.
9. Развивай моралните си рефлекси – взаимно се уважавайте и обичайте, създавайте brain-and-heart friendship (BHF).
10. Think outside the box. Имай куража да преминеш поне веднъж на червено по пътя на науката, за да направиш своя зелена пътека в него. Да постигнеш своя Еврика ефект.

Тогава може да кажеш: Vox Studentium vox Dei!