/продължение/
Целта на общото отбелязване на голяма Община Несебър е да се популяризира дейността на местната власт и местното самоуправление, да се постигне по-добро обществено разбиране за ролята й в развитието на обществеността, както и да се стимулира по-активно и съпричастно гражданско участие в процесите на управление на местно ниво. Васил Киров е председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несебър от 6 март 1962 до 3 март 1966., впоследствие и през мандатите:
от 15 юни 1981 до 9 декември 1983
от 9 декември 1983 до 18 юни 1986
от 18 юни 1986 до 8 март 1988
от 8 март 1988 до 1 октомври 1990
През този период продължава започнатото от Александър Дончев утвърждаване на управлението на създадената нова община Несебър. Градът и селата са изостанали и бедни.Село Влас тепърва се електрифицира и водоснабдяване.Град Несебър е занемарен,грохнал. Паметниците закрити, затрупани от още по-грохнали къщи и бараки, като паразити по тялото им.Периодът се характеризира с мащабни благоустройствени мероприятия и буквално разчистване на “авгиевите обори”. Цялостно са подновени уличните настилки с калдъръм, павета и асфалт на Стария град и по-голямата част на новия град.
Направена е канализацията на новия град, с което Несебър бе един от малкото напълно канализирани градове в страната.
Направена е електро кабелизацията на стария град. Започнато е първото отвоюване на територия от морето за облекчаване транспортно-комуникационните проблеми и паркирането.
Получено е пълно съдействие от централните институти и пряко участие в решаване проблемите на обявения за град-музей Несебър по проучване, реставрация и експониране на паметниците на културата.
Масирано се обшиват, адаптират и реставрират къщите в Стария град.
Оформят се уличните ансамбли № 1 и 2.
В реставрираната къща на Москояни се открива Етнографският музей.
Разчистват се терените от сгради край църквите “Старата митрополия”, “Христос Пантократор” и “Св.Алитургетос” за реставрация и експониране.
Започва строителството на ново училище в Стария град, а след това и в новия.
Открита е първата целодневна детска градина в Несебър.
Открит е филиал на средното училище в самостоятелно СПТУ по туризъм “Иван Вазов”.
През първите 7 години се полагат основите за утвърждаването на Община Несебър като самостоятелна административно-териториална единица.За нейното динамично развитие трябва да се отчете приноса и на останалите нейни ръководители: 
ПЕНЬО ПОПОВ- председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет- Несебър /04.03. 1966-05.06.1976/
ГРИГОР ХАРИЗАНОВ- председател на ИК на ОбНС – Несебър /05.06.1976- 25.02. 1977/
ГЕНЧО АЛАГЕНОВ- председател на ИК на ОбНС – Несебър / 25.02.1977-25.03.1979 и 08.04.1979-15.06. 1981/
ВАСИЛ КИРОВ- председател на ИК на ОбНС-Несебър /15.06. 1981-03.10. 1990/
ИВАН ТАШЕВ– председател на Временната общинска управа -Несебър /03.10. 1990 до 15.10.1991/
СТРАХИЛ ЛАМБОВ- кмет на Община Несебър /15.10. 1991- 18.09.1993/
МИХАИЛ БЕНИН- кмет на Община Несебър от 18.09. 1993-30.11.1993/
АНДРЕЙ САРИЕВ- кмет на Община Несебър/ 30.11. 1993– 12.11. 1995/
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ- кмет на Община Несебър /12.11. 1995- 23.07.1997/
СТОЯН ГОЛЕВ- кмет на Община Несебър /23.07. 1997- 11.01. 1998/
ЯНАКИ СТОЯНОВ- кмет на Община Несебър /11.01. 1998- 10.09. 1999/
НИКОЛАЙ ТРИФОНОВ- кмет на Община Несебър /02.11.1999- 02.03. 2007/
МАГДАЛЕНА МАНДУЛЕВА- кмет на Община Несебър /12.03.2007- 04.11. 2007/
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ- кмет на Община Несебър /04.11.2007 и понастоящем/
Общината е сложен природо-географски,териториален,икономически и социален механизъм,със своята многостранни структура и динамика на функциониране.В тази връзка трябва да се отбележи и ролята на пълномощниците тогава, кметове понастоящем, на съставните селища, а именно: Георги Кръстев за Равда, Илия Пешев за Влас, Йордан Христов за Тънково, Атанас Кръстев за Кошарица, Димитър Казаков за Оризаре, Петко Дойнов за Гюльовца и Желязко Матев за Морско.
Като такива,най-продължително служили като пълномощници на съставните селища и оставили трайни следи в тяхното развитие могат да се посочат: Илия Пешев, Йордан Христов, Пенчо Неделчев за Гюльовца и Георги Кръстев. Обективността изисква да отчете и ролята и значението на служителите от изпълнителния апарат на общинската администрация в центъра и по места. Структурирани в отделни служби,отдели,дирекции и направления те извършват ежедневно не леката и ни винаги приятната работа с жителите на общината. 
За развитието на община Несебър като самоуправляваща се общност би трябвало да се отдаде дължимото и на председателите на Общинския съвет в годините на прехода от 1991 г. насам: Михаил Бенин, Мария Стрезова, Страхил Станков, Красимир Косев, Стоян Голев, Димитър Янков, Янаки Стоянов, Благой Филипов и Румен Кулев.
В настоящето Община Несебър е в челните класации за развитие по общоприетите европейски стандарти.И това е така, благодарение на пионерите, участвали в създаването на новата община, както и всички допринесли със своя труд за нейното развитие.
____________________
* След предсрочното прекратяване мандата на инж.Григор Харизанов, по предложение на първия секретар на ГК на БКП-Несебър Васил Киров, присъстващите 54 съветници с тайно гласуване избират за председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет /ИК на ГОНС/ -Несебър Генчо Иванов Алагенов през 1977 г..
В кадровата справка за Алагенов се отразява, че той е кандидат на селскостопанските науки, работил е като главен агроном и председател на ТКЗС-Несебър, заемал е ръководни длъъжности в АПК-Поморие, секретар на ГК на БКП, общински съветник, ползва се с авторитет сред своите съграждани.
