На днешната дата България чества своя ден на независимостта. Повечето хора свързват тази дата предимно с манифеста, прочетен от цар Фердинанд във Велико Търново. Управляващите тогава страната са били готови да се стигне дори до война, само и само да се избавим от статута на васална страна. Причината е, че България е търпяла изключителни лишения заради позицията си на държава, васална на Османската империя. Ето осем ползи за страната ни, които са вследствие на независимостта:

Васалното положение заплашва Съединението, защото то е в противоречие с клаузите на Берлинския договор. С независимостта на България империята изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е утвърден актът на Съединението от 1885 година.

Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“. Цар произлиза от кесар и цезар – най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“. До този момент никоя друга православна държава не смее да ползва титлата, тъй като Русия претендира да е Третият Рим.

България се изравнява със съседните си страни – Сърбия и Румъния. Двете отдавна са независими.

Страната спира да плаща данък на империята. Вече не участваме в погасяването на турския държавен дълг и не плащаме източнорумелийския данък.

Обявяването на независимостта създава предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт български земи в Тракия и Македония.

По това време на Османската империя с мирните споразумения е наложен преференциален внос на европейските промишлени стоки, а това обрича развитието на българското вътрешно производство, тъй като България не може да обмитява вносните стоки.

Страната ни вече има свобода по отношение на външната си политика.

Източните железници на нашата територия се обявяват за български.

С българо-турския протокол от 1909 година и споразумението между българското правителство и компанията се урежда въпросът за откупуването на линиите на българска територия за 43 294 347 златни лева.

Макар България до обявява своята независимост на 22 септември 1908 г., то битката продължава дълго след това и чак  на 6 април 1909 година Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за признаване на независимостта.