По този начин може да изглежда паметника в чест на освободителите на Несебър
Датата 8 февруари, 3 март 1878 и някои дати от други години
Всяка година с наближаване на националния ни празник Трети март по традиция се заговорва и започва припомнянето на историята за Руско-турската война от 1877-1878 г.Тя с пълно право е наричана от нас, българите – освободителна.
По отношение на нейния главен резултат – Освобождението, предстоящата 141 години след това, българското общество продължава да се дели на русофили и русофоби.
Не липсват и хора и институции, които обладани от „ демократически пориви” напълно да отричат положителните последствия от добитото Освобождение.
Посрещането на отряда на полк.Лермонтов в Бургас, худ.П.Анчева
По време на турското робство християнските паметници в Несебър се превръщат в руини както се вижда от тази графика на френския пътешественик С.Сейже от 1829 г.След завземането на Несебър по суша и море през 1829 г. една част от артефактите с по-специално значение за православния свят са били пренесени в Русия, a през 1872 г. австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц изобразява града с единствената джамия, която просъществува до 60-те години на ХХ век и сътворява и няколко чернобели рисунки, отразяващи Несебър и околностите му.
Летящият отряд на полковник Александър Лермонтов- от Сливен, към Поморие и Несебър
……………………………………………………
Датата,която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Военния орден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.
Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.
Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече нямало официални представители
на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.
Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус
сформирал летящ отряд
под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.
Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.
Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни
вести за черкезки нападения
срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в
Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.
Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари
под командването на майор Михаил Лазарович Колантаевский
освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.
Според изследователи на архивите от онова време наличието на документи за посрещането на освободителите на Несебър е крайно оскъдно.Известно е обаче,че с пристигането на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.
Недалеч от Несебър обаче
продължавали да безчинстват
башибузушки и черкезки шайки.Те използвали обстоятелството,че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър.Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката.За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало
отличили се главорези в потушаването
на Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.
В тази обстановка,за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полковник Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър.В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки.
Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни.
При
първото преброяване по време
на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души,а през 1880 то възлиза на 1739 в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци,
констататират български и руски изследователи.
И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали
от местната гръцка община,
въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал.Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.
Вече трийсетина години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.Но не би.
Ето защо се налага
още веднъж да се заяви
предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали за Освобождението.
141 години след края на Руско-турската война,останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.
Изглежда не само русофобите в община Несебър смятат, че състоялите се събития и участниците в тях през турско време не са исторически и не се приемат за исторични.
Максим МОМЧИЛОВ
От няколко години ,на 08.02 чета една и съща , леко преправена статия за освобождението на град Несебър от турско робство ! То не беше героизъм , то не бяха чудеса от храброст ,то не бяха художествени измислици ,каквито няма и във епичното произведение „Война и мир“ на великият Лев Толстой ! Истината е че „историческите факти“ меко казано ,будят съмнение ! Защото ,никой от големите български белетристи съвременници на епохата , като Захари Стоянов, Иван Вазов ,Симеон Радев или Константин Иречек не са написали и един ред по този повод ! Очертава се една вредна тенденция , както и в град Созопол ,според ,която , колкото -повече се върви напред във времето / 141 години от събитието : ,толкова повече да се опреснява историческата памет ,с псевдо исторически и архиологически доказателства ! Не е лошо да се откриват древни вампири и паметници на незнайни войни , лошо е да се разпространяват фалшиви новини и да се тиражират не случили се в исторически план събития ! Според мен в България има построени достатъчно паметници на руската армия освободила ни от турско робство , не е необходима ,чак такава сервилност към съвременна Русия , та всеки талян или рибарско поселище да бъдат украсени с паметна плоча ,защото някой местен амбициозен ,краевед е решил така !