/20.12.1877 или  27.01.1878/                                                                                                                       Датата 8 февруари, 3 март 1878 и някои дати от други години       

Датата, която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, по заповед на полковник Лермонтов*, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.                                                                                                                                                                    

 Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.                                                                          

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                            

   Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България. Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече

нямало официални представители

на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.

Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI  армейски корпус установил колко е наложително да бъдат превзети селищата по черноморското крайбрежие.

Генерал Делингсхаузен заповядал да бъде сформиран специален летучий (летящ) отряд под командването на полковник Лермонтов. Съставът на отряда бил от 7 пехотни роти, два ескадрона кавалерия и две конни оръдия.

Задачата му била да превземе Айтос, Бургас, Анхиало и Месемврия, да установи и по-трайни връзки с войските на ген. Цимерман в Североизточна България и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.

На 6 февруари  по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че:                                                            «Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия* /в действителност- френския)».                                                                                                                                      Към 3 /15 ч./ часа цялото население вече се е събрало в края на града където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3 ескадрон на ХIII Драгунски полк.

В своето донесение полковникът пише:                                                                                                                                  «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен».                                                                             Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите:                                                                                               «С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!»                                                                                                               

Същата вечер /6 февруари/ под звуците на църковните камбани пред храма „Св.Хач”са посрещнати и останалите 2 000 руски войни от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк. Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена, а на 7 февруари бил изпратен подразделение  от полуескадрон за освобождаване за Поморие и Несебър.                                                                                                                                                               Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението.                                                                                                                                                                             По време на турското робство християнските църковни градежи в Несебър се превръщат в руини както се виждат графики от 1872 г. от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, изобразяващ града с единствената джамия, която просъществува до 60-те години на ХХ век.                                                                                                                                                                 Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана.                                                                         Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари

под командването на майор Колантаевски                                                                                         освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.В архивите от онова време наличието на документи за пристигането в освободителите на Несебър е с две дати- от донесение и тетрадка *.

Известно е обаче, че с пристигането на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града. Недалеч от Несебър обаче

продължавали да безчинстват

башибузушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър.Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население. И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката. За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало

отличили се главорези в потушаването

на Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.                                                                                                                                                                           В тази обстановка,за париране на агресивните з амисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полковник Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър. В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки.Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.
При

първото преброяване по време

на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души,а през 1880 то възлиза на 1739 в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци, констататират български и руски изследователи.

И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали

от местната гръцка община,                                                                                                                                                                        въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал. Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.

Несебър обаче е освободен за първи път от турско робство още на 24.06.1829. Това се осъществява в резултат Руско-турската война започнала на 14.04. 1828 и става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания, когато на

23 юли 1829 г. привечер  към Несебър

под командването  на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив.

Още в самото начало петият снаряд, изстрелян от кораба „Подобни”  успял да взриви основния барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника.                                                        Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация. Междувременно, още преди обявяването на капитулацията руските моряци  с няколко лодки успели да дебаркират на полуострова.

В аналите на руската военна история  операцията по освобождаването на Несебър, проведена на 23-24 юли 1829 г.,

се посочва като блестящ пример

за взаимодействие на сухопътните и военноморските сили. За нейното реализиране се отчита  изключителният принос на такива знаменити пълководци като:                                                                                Логин Осипович Рот, Алексей Самуилович Грейг, Ото Иванович Вахтен, Яков Петрович Бакланов, Лазар Маркович Серебряков, Александър Иванович  Юшков, Александър Иванович Казарски.                                                                                                                                                

В тяхна чест в Русия са издигнати паметници, улици и булеварди носят имената им, изписани са със златни букви и на паметни плочи.                                                                                                                                                                                    По случай Освобождението на града един от корабите на военната черноморска флота е кръстен с името Месемврия, а пленената корвета в Поморие се именува Олга.

Вече трийсетина години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.

Честването на тази дата

се случи, макар и само веднъж,                                                                                                                                                                през 2011 г. Вярно, това стана само с една сбирка в Археологичесия музей, на която пред  присъстващите бе изнесен доклад, чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата.

Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър. А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града. Но не би.                                                                                        Ето защо се налага

още веднъж да се заяви

предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали  за Освобождението.                                                          В тази връзка не може да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”, когато през 1821 местният революционен комитет, ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит. Тогава съзаклятниците са заловени, а митрополитът е отведен в Цариград и екзекутиран. За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града, но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди. Неизвестен за обществеността е и делото на месемврийският европеец в Русия през 1853 г.

Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771 г. Става въпрос

за съдебния процес, състоял се

на 20 февруари 1771, описан в османо-турски документ, съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”. В документа са посочени имената на лицата, проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.

Това са:                                                                                                                                                            месемврийският владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев, Панайот Мойов и Константин Желев.                                                                                                                                              В Несебър Инициативен комитет от граждани подкрепи предложението на редакцията на несебърския вестник преди време за паметник на освободителите от 1829.                                                            Но то, както и другото предложение – за паметна плоча /както примерно на паметника/ на Освобождението на 8 февруари 1878 , така и си остава – като глас в пустиня   от обществеността на несебърската община.

А за месемврийците от 1771 г. и дума не се обелва.                                                                                                        139 години  след края на Руско-турската война,останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да  няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.

Изглежда не само русофобите в община Несебър смятат, че състоялите се събития и участниците в тях през турско време не са исторически и не се приемат за исторични.

_________________________________________________________________________

20 декември 1877  или 27 януари 1878                                                                                                                           

   * Донесението. На другия ден /25 януари/ по заповед на полковник Александър Лермонтов майор Колантаевски потегля с полуескадрон към Анхиало /Поморие/ на 26 януари,а  до Месемврия /Несебър/ на 27 януари.Донесението от Лермонтов е до командването на XI армейски корпус за освобождението на Бургас и околностите на градове, визирано на 25 януари, архивирано по-късно в Центалното управление на архивите, съдържаат се в Известията на държавните архиви.

* Тетрадката. Маргаритис  Константинидис написаната и събрана /тетрадката/ е през 1915 г. за книгата „Месембрия на Евксинския понт”.Тя е отпечатана на 1 април 1945 от Георгиос А. Мегас, коята за Константинидис, пише,че: „Тогава много от жителите на българските села, избягвайки от клането на размирниците,се укрили в Месемврия,където получили защита и грижа от местните жители.Накрая пристигнала и руската войска,която превзела града на 20 декември 1877” .