Поглед.инфо/
През 2014 година Никита Михалков пусна на екран своя опус магнум, филмът по Бунин с метафоричното заглавие „Слънчев удар“, сценарият на който, както сам твърди, е чакал 37 години да отлежава. Нямаме време да преразказваме сюжета, но произведението е размисъл върху живота в Русия в последните няколко години преди революцията. Един офицер слиза от кораб, преживява кратък романс, дамата на сърцето му го изоставя, а той се качва на следващия кораб, който го отнася отвъд хоризонта. Метафората за слънчевия удар е много силна. Всички все едно са заслепени от слънцето и се държат все по-налудничаво, без да видят, че историята наближава като торнадо и след няколко години нищо няма да е същото.
Изобщо слънчасването е феномен, за който трябва да имаме очи, за да можем да вземем адекватни мерки. Но, ако наблюдаваме поведението на управляващата коалиция – изнемощелите интелектуално ГЕРБ и преливащите от безсмилен тестостерон Обединени патриоти, то диагнозата се натрапва от пръв поглед – тотално слънчасване, радикален слънчев удар и пълна лятна деменция.
Първи признаци за заболяването дадоха ГЕРБ.
Лятото се оказа смъртоносно жежко за тях. Ако беше само аферата „Суджук“, станала нарицателно за целия модел на управление, партията можеше да се отърве единствено с престои в интензивното. Само че тогава Перник бе разтърсен от непоколебимата алчност на една общинска съветничка, която реши да си направи частна детска градина, но в сградата на общинска забавачка. Не се заблуждавайте – това пак е моделът „Суджук“, но пренесен на друго равнище, в друго ниво на политическо хищничество. И цяла България гръмна от възмущение. Маската бе повдигната и отдолу се показа истинското лице на управлението – зелено, хищно, грозно, олигавено и уродливо.
И как решиха да реагират ГЕРБ?
Те реагириха като хора, които са ударени от слънцето много тежко. Свикаха пресконференция, на която обявиха, че ще дадат язовир „Цанков камък“ на прокурор. Това седем години след неговото пускане. Седем години след Бойко Борисов, който преряза лентичката на откриването и обяви, че проектът е „грандиозен“ и то с „най-модерната язовирна стена“. Само че 2010 година е далеч назад в историята, особено за партия, която е слънчасала в големите жеги.
През 2017 година от отчаяние, страх и притеснение ГЕРБ реши да съживява призрака на зловещата Тройна коалиция, която е виновна за всичко – от косопада на Бойко Борисов, до намаляване на броя на молюските в Северния ледовит океан. Стенограмата от пресконференцията беше като анамнеза за заболяване. Симптомите – яко творческо безсилие, пълна политическа импотентност и огромно управленско изтощение. Как ли не се мъчиха, но пак стигнаха до Тройната коалиция и човек започва да се чуди – нима слънчевият удар е толкова голям, че нищо друго не успяха да измислят, нима положението е чак толкова тежко.
Това с Тройната коалиция беше вървежно при ББ-1, при ББ-2 стана абсурдно, а при ББ-3 вече прилича на писък на болно съзнание и гърч на умопомрачение. Поне да бяха обвинили малкия брат на Сатаната Пламен Орешарски – повече щеше да се котира сред слънчасалите гербаджийски джихадисти.
Всъщност слънчасването май беше неизбежно. Не само защото лятото е горещо, а защото моделът „Суджук“ започва да се размирисва и зловонието е като нервнопаралитичен газ. Паяжината беше изкарана на светло, мрежата от интриги бе поставена под светлината на медиите и единственото, което тя иска днес, е да се върне в своята естествена хранителна среда на блатото и сянката. Заради това ГЕРБ в своето слънчасване, ако беше необходимо, и до хан Аспарух щяха да стигнат в оправданията, за да не им проличи това, че телесата на партията провисват и скоро ще почнат да падат като плътта на прокажен.
Обаче слънчевият удар май бе заслепил и журналистите на пресконференцията, защото нито един от тях не се сети да попита – абе, момчета, като след като сте така пълни с подозрения, къде бяхте седем години бе, мама му стара? Да не би да имате намотани суджуци вместо мозък? Защо не направихте нищо? Защо бляхте като Бойко Борисов на заседание на Европейския съвет?
Вероятно на слънчасването трябва да отдадем и последните плажни изцепки на вицепремиера Валери Симеонов, шегаджията от Бухенвалд, господарят на оградата, която той нарича Великата Българска Стена. Миналата седмица Симеонов се прояви като разобличител на шумни заведения. Камерите запечатаха как той нахлува в нощен клуб в Слънчев бряг, за да арестува диджей и да му конфискува озвучителните системи. Това е България – вместо да бъде лекуван в болница от прегряване, Симеонов реши, че работата на вицепремиера е да обикаля нощните заведения. Ситуацията беше толкова абсурдна, че ми напомни култовата поредица „Полицаят от Сен Тропе“ с великия Луи дьо Фюнес.
Там, ако си спомняте, основната битка на полицейския отряд беше с нудистите, които си правят тайни плажове. Нашият собствен комедиен образ Симеонов си хареса саморазправата с диджеите, тези смутители на европейското бъдеще на България. И не, че битката с шума е маловажна, но работа на вицепремиера ли е да я води лично. Самото участие на Симеонов в такава акция показва, че в България няма държава, защото, ако не е вицепремиерът, институциите са толкова слаби, че не могат да наложат ред. Или са корумпирани, но то е практически едно и също.
И какво се оказа – цялата държава е поразена от слънчев удар. Държава, в която премиерът лично се намесва, за да разпореди някакво заведение по морето да бъде проверено защо начислява такса „празен стол“. Как пък един път слънчасалото съзнание на министър-председателя не се трогна от история за ниските пенсии? А виж – щом е за морето, цялото правителство се втурва да работи на комедийни обороти. Изобщо жалко, че Михалков не се е родил българин – щеше да има много материал за своя филм, за върховото постижение на кариерата си. Защото тук слънчасването трае по цяла вечност.
Че и малко отгоре.
