Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт – до 2053 година, представи служебният енергиен министър Росен Христов. На форума, проведен в столицата, присъстваха президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев, депутати, представители на бизнеса, синдикати и др.

„В сферата на ядрената енергетика се предвижда строителството на 4 нови блока, два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй, като се основаваме на съществуващото вече ноухау и интереса от чуждестранни инвеститори“, представи визията си в сферата на ядрената енергетика министър Христов. В конкретика се предвижда изграждането на нови мощности от общо 4000 мегавата.

Освен това – залага се изрично на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете и то не в режим на очакване на неизбежна гибел, а напротив – развитие до 2030 година. След това ще се върви към поетапно извеждане от експлоатация на мощностите с цел постигането на европейските изисквания за декарбонизация, като същевременно се осигурява друга работа на всички заети в бранша.

Силен фокус се поставя и на възобновяемите енергийни източници – към 2030 година следва в енергийния микс да бъдат включени 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности, като числото се увеличи съответно на 12 и 4 гигавата към 2050 година. „Съобразяваме се обаче с географските особености на България, много от тази земя е плодородна, която трябва да се ползва за други нужди, не за фотоволтаици“, подчерта Христов.

Служебният кабинет възражда и идеята за ВЕЦ-ове по българското поречие нарека Дунав, чиито корени са още от времето на социализма, а последно бе лансирана от последния редовен кабинет Петков.

„Има силен потенциал за изграждане на водноелектрически централи. Водим и разговори за изграждане на такива по река Дунав с румънската страна (…) Виждаме потенциал за изграждане на две такива централи по поречието на Дунав“ (…) Това е може би най-изгодната икономически инвестиция, тъй като освен електроцентрали, това се явяват и коридори за сухопътния и ЖП транспорт, ще помогнат и за корабоплаването, както и напояването. Те са изключително важни и за стабилността на водата от гледна точка на сигурността на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като това лято поради екстремното засушаване нивото на водата падна до минимум и бяхме на прага да спрем централата заради затруднения с охлаждането“, обясни визията си шефът на енерговедомството.

Депутатите задължиха Атанас Пеканов да предоговаря Плана

Иска се да отпадане ангажимента на страната ни за намаляване на въглеродните емисии

До няколко седмици ще бъде създадена и съвместна работна група с румънската страна, която да работи по проектите.

Общо се планира увеличаването на водноелектрически мощности с 870 мегавата до 2030 година и 1270 до 2050 година. Активно ще се работи и за разширяването на ПАВЕЦ Чаира, както и изграждане на други подобни мощности в размер на 1 гигават. Проучват се и иновативни технологии за съхранение на енергия в земните недра под формата на сгъстен въздух. Освен това – работи се по изграждането на 600 мегавата батерии за съхранение на енергия, развитие на електропреносната мрежа, дигитализация на сектора и др.

Няколко основни задачи задал президентът Радев при изготвянето на стратегията – да се запазят в максимална степен съществуващите мощности, съществуващият към момента човешки потенциал и технологии, да се използват максимално природните дадености на България, а въпросният преход да не се отрази негативно върху хората, заети към момента в бранша.

„Искам да подчертая какво може да се постигне за 5 месеца в този сектор, ако се действа решително и естествено на най-високо ниво. Виждате, че за няколко месеца се пусна в експлоатация така очаквания интерконектор с Гърция, разбира се, стъпвайки на усилията на няколко правителства. Проведоха се открити и прозрачни процедури за доставка на природен газ, което се отрази върху цените, удвои се капацитетът на терминала в Александруполис“, направи позитивна ретроспекция Румен Радев, който открои като основни постижения на служебния кабинет и диверсификацията на доставките на ядрено гориво, както и договора с турската „Боташ“, за капацитети за доставка на втечнен природен газ.

„България се превръща във все по-голям фактор на Балканите, в региона, в ЕС с инициативи, с проекти, с разработване на конкретни идеи“, подчерта държавният глава. Изправени сме и пред „уникален шанс“ да влезем сред водещите страни, които разработват технологии за съхранение на енергия от ВЕИ, което е ключът за бъдещето, посочи още Радев.