Поклонението пред тленните останки на Златко Чаушев ще бъде на 12 май-понеделник от 11 часа в Гробищен парк-Несебър.
Не мога да повярва,че повече няма да го виждаме и чуваме,починал е без да се замисли ,прецени и почувства ЗЛАТИН ПЕТРОВ ЧАУШЕВ.Как да го нарека ,най общо-златоустия Златин!Странно ли е,че това се случи в Деня на св.братя Кирил и Методий!?
Който си отива така,казват,че обича близките си,а аз със сигурност знам,че всички го обичаха!
Запознах се със Златин,когато през 1983 година станах гл.редактор на вестник „Слънчев бряг“.Заварих Златко там редови журналист,малко по-млад от мен,но без претенции за кариерен растеж,а и не беше член на БКП!
От тогава ,близо 50 години ,тръгна по пътеката на културата в община Несебър,през несебърското читалище,а после и до днес в несебърската общинска администрация.За кратко беше секретар на общината,а след това начело на Отдела за културно-историческо наследство.Защо ли не го произведоха за зам.кмет по културата,какъвто община Несебър странно няма ,е загадка….
Всяко честване,празник и културно събитие беше огряно с огненото му слово,което извираше от сърцето.Днес това голямо сърце не издържа.
Повелител на думите ,познавач на историята,писателите,художниците и артистите от страната и чужбина.Златин с лекота импровизираше, без да чете ,с усмивка и увереност,че говори това ,което трябва-точно и разбираемо.
Като човек,рабатещ със словото, и с историческо образование ,често го хвалех в очите и приятелски му завиждах.Бях му казал,че ако похвалните му празнични и презентативни слова се съберат,би станала прекрасна книга,подходяща за ученици,студенти по специалността реторика.
С тези редове не съм си поставил за цел да възхвалявам Златния Златко Чаушев,а само да го спомена,защото се спомина.Дълбоко съм убеден,че Несебър осиротя много откъм културно и човешко присъствие и никой няма да може да се изкачи на скромният му пиедестал!
Заслужава да напомня думите на Дядо Вазов,които му подхождат:
„И аз от този свят ще си замина,
трева и мен ще никне над прахта,
един ще жали,друг ще ме проклина,
НО МОЙТЕ ПЕСНИ ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ!“
Сбогом,скъпи Златен приятелю,ще бъдеш с нас,защото в началото беше словото,а за тебе словото беше религия!
Светла ти памет и продължи да славиш Несебър отгоре,защото никой не може да го направи като теб!
Дълбок поклон!
КРАСИМИР КОСЕВ
