Посрещането на отряда на полк.Лермонтов в Бургас, худ.П.Анчева
8 февруари, 3 март 1878 и някои дати от други години
Всяка година с наближаване на националния ни празник Трети март по традиция се заговорва и започва припомнянето на историята за Руско-турската война от 1877-1878 г.Тя с пълно право е наричана от нас, българите – освободителна. По отношение на нейния главен резултат – Освобождението,143 г останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветен на Освободителя на града Михаил Лазаревич Колонтаевски.
По време на турското робство християнските паметници в Несебър се превръщат в руини, a още по-рано през 1872 г. австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц изобразява града с единствената джамия, която просъществува до 60-те години на ХХ век и сътворява и няколко чернобели рисунки, отразяващи Несебър и околностите му.
Летящият отряд на полковник Александър Лермонтов- от Сливен, към Поморие и Несебър
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
Датата,която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Военния орден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.
Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.
Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече нямало официални представители
на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.
Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус
сформирал летящ отряд
под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.
Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.
Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни
вести за черкезки нападения
срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в
Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.
Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари
под командването на майор Михаил Лазарович Колонтаевски *
освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.
Според изследователи на архивите от онова време наличието на документи за посрещането на освободителите на Несебър е крайно оскъдно. Известно е обаче,че с пристигането на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана.
Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.
Недалеч от Несебър обаче
продължавали да безчинстват
башибузушки и черкезки шайки.Те използвали обстоятелството,че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър.Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката.За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало
отличили се главорези в потушаването
на Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.
В тази обстановка,за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полковник Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър.В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки.
Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни.При
първото преброяване по време
на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души,а през 1880 то възлиза на 1739 в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци,
констататират български и руски изследователи.
И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали
от местната гръцка община,
въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал
Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.
Повече от трийсетина години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.
А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.Но не би.Ето защо се налага
още веднъж да се заяви
предложението за паметника.
Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали за Освобождението: владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев, Панайот Мойов и Константин Желев.
Въпреки това, 143 г. след Руско-турската война,останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града.
________________________________________________________________________ * Благодарение на изключителното съдействие на Ирина Самсонова – член на Съюза на журналистите в Москва чрез Руския държавен военно-исторически архив /РГВИА/ беше установено за живота и делото на подполковник Михаил Лазаревич Колонтаевски – един от участниците в Руско-турската война 1877-1878 г., смятан за Освободителя на Несебър на 8 февруари 1878 г.
Ирина Самсунова благодари и за Наталия Михайлова Букштынович събрала и представила по моя поръчка за изготвянето на материалите за М.Л.Колонтаевски:
1. Старчевский А.А. Памятник восточной войны 1877-1878 гг. С- П. 1878. с.163 и с.205
2. Кантонисты – малолетние и несовершеннолетние сыновья нижних воинских чинов, принадлежавшие к военному званию, то есть к военному ведомству, и в силу своего происхождения обязанные служить в Вооружённых Силах России. Кантонисты обучались в кантонистских школах.
3. Генерал-Адъютанта Князь Святополк-Мирский – во время русско-турецкой войны 1877-1878 годов состоял при главнокомандующем Кавказской армией и принимал деятельное участие в планировании и проведении штурма Карса. 12 ноября 1877 года ему был пожалован орден св. Георгия 2-й степени за № 108 („За военные подвиги, оказанные при взятии крепости Карса в ночь с 5-го на 6-е ноября 1877 года“.)
4. Генерал-Майор Фон Раден – Леонель Фёдорович Раден был начальником отряда войск, назначенных действовать против Осман-Базара, но за болезнью был оставлен в тылу действующей армии и скоропостижно скончался в ночь с 15 на 16 января 1878 года в деревне под Тырново (по другим данным – 2 февраля).
5. Месембрия – фракийское поселение на территории Несебра.
6. Эмеритальная касса – от лат. emereri, заслуживать. Пенсионная касса для производства дополнительных пенсий.
