В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (НБКМ) през м.юни предстои откриването на изложба под същото заглавие. Идеята на организаторите е да се представи хилядолетното присъствие на Старинен Несебър по един необичаен начин. В продължение на две десетилетия Община Несебър и Международния търговски и културен център Геопан – Бургас, с подкрепата на НБКМ издирват и събират съхранените в световните библиотеки, частни и обществени колекции карти, изображения и сведения за Несебър (Месемврия).
Безспорно, изложбата, която предстои да се открие в началото на летния сезон е оригинална културна инициатива насочена към подкрепа на статута на Старинен Несебър като част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Но има и нещо друго. През месец юни Българска картографска асоциация (БКА) – национален представител в ICA открива в Несебър един от големите международни научни форуми – 8-та Международна конференция по картография и ГИС. Двете инициативи се допълват и усилват чрез своето съчетаване за българската черноморска община.
Интересът на картографите към Черно море и бреговете му датира още от най-дълбока древност. Според някои исторически податки от Късната античност, първите отбелязвания на гръцки градове колонии по Черноморското крайбрежие са от около 550 г. пр. Хр. За съжаление, нито едно от тях не е достигнало до нас в оригиналния си вид.
Най-ранните запазени карти са от времето на италианския Ренесанс. Появата им е свързана с развитието на средиземноморската търговия, осъществявана от градове републики като Венеция, Генуа, Анкона, Амалфи. През XIII – XIV в. за нуждите на корабоплаването и търговския обмен са разработвани нови морски и портоланни карти (със сведения за пристанищата, разстоянията, връзките им, безопасното влизане в тях), както и ръкописни карти със сведения за бреговата ивица, снабдени с мрежа от компасни линии и оформени с красиво изписани „рози на ветровете“. Без географските сведения и картите – плод на италианската традиция, развитието на европейската картография от XIII в. насетне би било немислимо.
В пълна сила това важи и за изграждането на европейските представи за българското Черноморие и Несебър (Месемврия). Несебър винаги е бил сред важните пристанища по Черноморието. Възникнал като гръцка колония още в началото на VI век пр.н.е., през Античността и Ранното Средновековие, той е не само рибарско селище, но и търговски център. От него потеглят кораби за Евксинския Понт, Пропонтида, Егейско море, Александрия, Атина, Египет, Коринт, Русия, Украйна. Целта на тази изложба е да покаже през картографските образи едно слабо познато лице на Несебър (Месемврия) като световно културно наследство и чрез него – трайния интерес и значение, които му е отдал и отдава светът.
В тази насока впечатляващо е представянето в изложбата на издирени и показани (много от тях за първи път) картографски изображения от Британската библиотека – Лондон, Библиотеката на Руската академия на науките – Санкт Петербург, Библиотеката на гражданския музей „Корер“ – Венеция, Библиотеката Томазо Корсини – Флоренция, Държавен архив – Венеция, Националната библиотека „Марчиана“ – Венеция, Френската национална библиотека – Париж, Саксонската библиотека – Дрезден, Военен архив – Виена и Държавната библиотека на Пруското културно наследство – Берлин.
Изложбата не би се превърнала в реалност без насърчението и подкрепата от ръководството на Община Несебър, културната му общественост, приятелите на Несебър в страната и извън нея. Благородно предизвикателство към създадената общност от съмишленици и следваща стъпка в развитието на идеята е събраната колекция да се превърне в основа на дългосрочен културен проект „Несебър в световните архиви, библиотеки и частни колекции“. Осъществяването му още веднъж би потвърдило успешното социално, икономическо и духовно развитие на града и общината, тяхното място в страната ни, в Европа и света.
Като значимо дело, изложбата приобщава и най-големите български културни и научни институти – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българската академия на науките – Научен архив, Българската картографска асоциация (БКА), Националния музей „Земята и хората“, Военно-географската служба на МО, Лесотехническия университет – Музей и др.
Надяваме се посетителите на изложбата да се убедят колко интересен и многообещаващ е пътят, който предстои да се измине, за да се докоснем до още много следи от миналото на Несебър, които, макар съхранени, са ни все още непознати. И колко много може да ни донесе куражът да потърсим и покажем величието на хилядолетния град, съхранено в световните библиотеки, научни архиви и частни колекции.
Илюстрации:
- Плакат на изложбата (българска версия), графичен проект: Алексей Асенов, Ваколор – Пловдив.
- Карта на Бургаския залив от Месемврия до Рибарския нос след Созопол, 1784. изчертал Андре-Жозеф ЛАФИТ- КЛАВЕ (Andrè-Joseph LAFITTE-CLAVÈ, 1740-1794). Френска национална библиотека „Галика“. Участието на картата в изложбата е принос на Анастас Ангелов от Варна, който развълнува жителите на големия бургаски залив и най-вече рибарската общност на селището им край Бургас и „ Морски вестник“ Варна , те отправиха покана към организаторите на изложбата в София – тя да бъде представена през това лято и в Рибарското селище край Бургас.
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член учредител на БКА (2011 г.)
