До
Г-н Румен Радев
Президент на Република България,
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България,
Г-жа Екатерина Захариева
Министър на Външните работи на Република България
и Българските медии
Уважаеми госпожи и господа,
Ние, потомците на българите от Егейска Македония, прокудени от родните им краища в Солунско, Ениджевардарско, Гевгелийско, Воденско, Леринско след Първата световна война в резултат на репресивната гръцка политика, организирани в земляческото културно-просветно и благотворително братство „Тодор Александров”- гр. Несебър
П О Д К Р Е П Я М Е
изцяло Подписката-декларация на групата интелектуалци до Народното събрание, Президента и правителството на Република България във връзка с новото име на Република Македония.
Известно е, че потомците на бежанците от областта, чието географско име Македония е обект на спор и необосновани претенции от страна на правителството на Република Гърция, са значителна част от жителите на нашата държава, поради което недоумяваме защо нашето държавно ръководство продължава да проявява пасивност и не заема ясно становище и конкретна позиция по този изключително важен въпрос.
Смятаме, че не е достатъчно само да се вдига шум в медиите, че Македония винаги е била българска земя, люлка на българска култура и неразделна част от нашата история, без отговорните държавни институции да се намесят активно със свое научно обосновано предложение за бъдещото име на младата република.
Струва ни се, че и днес политическите фактори управляващи държавата ни с неглижирането на изкуствено разгаряния от южната ни съседка спор, повтаря грешките на предшествениците си от началото на ХХ век, когато в двустранните договори и конвенции със съседите ни в навечерието на Балканската война, както и в самия ход на войната тихомълком предоставиха освобождаването на най-гъсто населените с българи райони на запад от Вардар на „съюзничките” Гърция и Сърбия.
Предрешавайки с лека ръка съдбата на това родолюбиво българско население, поради прекаленото доверие към вечните врагове на българщината, Фердинанд и царското правителство едва ли са подозирали на какъв погром и денационализация го обричат, нещо на което и ние сме свидетели въпреки изминалите сто години от посочените по-горе събития.
По настоящем в Егейска Македония живее 2 500 000 души население, от което само около 500 000 с български родов корен. Другите около 2 милиона жители са потомци на пришълци, доведени тук от Мала Азия, Кавказките планини и от гъркоманските селища в Източна Тракия – караманлии, лази, арменци, кариоти и други представители на негръцки малцинствени групи. Единствената им връзка с тъй наречения гръцки етнос е принадлежността им в религиозно отношение към Цариградската патриаршия и до края на Първата световна война те са познавали областта Македония само от географските карти.
Тези представители на негръцките народности продължават и до днес да общуват в домашната си среда на родния си езиков идиом, наричайки заварените от тях български жители на Македония „ендопиос” (местни). Те самите на свой ред са наричани от останалите там местни българи и власи „понти”, „кавкази”, „бугарещи”, „туркиоти”, т. е.турци. Това ли са автентичните „македонити”, които са събирани на хилядни митинги за да претендират, че името „Македония” е гръцко, без някога в този край да са живели истински гърци? Какви претенции може да има Република Гърция към името на тази територия, която владее едва от 1913 година?
Позовавайки се безпристрастно на историческите факти всеки може да се убеди, че от древността до началото на ХХ век областта Македония никога не е била в границите на каквато и да е гръцка държава. Точно обратното –в античността именно елинските държавици и полиси са били владени от древномакедонското царство цели 140 години, а македонските гарнизони в тях са наричани от гърците „оковите на Елада”.
Всъщност не държавното име на младата македонска република е проблематично за Република Гърция, а по-скоро нейното собствено име. Не е тайна, че и до днес след конституирането на новата гръцка държава след 1829 година още не са приключили споровете сред интелектуалния елит в Атина, как да се нарича днешната тяхна държава – Гърция, Елада (Еллас) или Нова Византия за да бъде най-изгодно за страната.
И въпреки това би ли позволило атинското правителство други да определят държавното име на страната им, както те си позволяват със своите съседи? Каква е гаранцията, че утре няма да поискат да променим името и на нашата страна, наричайки ни презрителното „вургари”, внушавайки, че то произхожда от „характерното” за народа ни качество „вулгарност”.
Тайна ли е за някого, че и до днес в гръцките исторически карти Тракийска низина на юг от Стара планина е обозначавана с названието „Анатолики Румелиа”, а не само Македония, но и цяла Тракия смятат за „гръцка” земя.
Българската държава е длъжна да вземе отношение и да предложи на правителствата в Скопие и в Атина своята позиция, като се съблюдава и правото на самоопределение на братята ни в Република Македония. Едностранния натиск на гръцкото правителство за промяна името на Македония е неприемлив дори само заради това, че днешните владетели на част от тази област съвсем не са единствените приемници на древните култури на предшествениците ни на Балканския полуостров, а поне от 1 300 години Македония е неделима част от националната ни история и културното ни наследство.
Дискусията за новото име на тази млада република не може да мине без участието на българската страна. Това може да се избегне ако се отстоява твърдо и последователно нашето национално право. Иначе има опасност да се повторят грешките от тежкото ни историческо минало и да бъде засегнат непоправимо българският национален интерес.
ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА МАКЕДОНСКОТО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО И БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО „ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ” – ГР. НЕСЕБЪР
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:
/Иван Бабев/ /Виолета Офилова/
/Николай Драмчев/ /Добрина Николова/
/Никола Харизанов/ /Славка Ценова/
/Антония Радомирова/ /Атанас Андонов-Пелев/
