1 ноември – Ден на народните будители
Верен на кредото: „Никому в угода, на никого напук”
Пиша.Пиша,че пиша.Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на повече от 30 години се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността” на героя на Елисендо.
Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 2073 на “Слънчев бряг прес”- негов първоприемник от 25 април 2002.
Вестникът навлиза в годината, когато ще навърши 60 години.Очакванията към изданието, възникнало първоначално като резултат на партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.
Партийната пропаганда и агитация са робували на добилата популярност максима на Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти, може да се превърне в истина и да се възприема като такава.Това е било постигнато в Германия.По-късно е било осъществимо и в нашенски условия,когато партийната върхушка е налагала слушането на едно радио и четенето на един вестник,при положение,че телевизионният ефир е бил дефицитен за несебърския регион.
На медийния пазар днес обаче, броят на вестниците, радиата и телевизиите е трудно изброим и гьобелсовата максима губи приписваната й значимост.Тя е неприложима. Потребността от общуване с пресата обаче си остава.
За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене, произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл, съждения, за да се следи логиката на печатния текст.
И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание, каквото е слушането на радио, нито пък пасивно възприятие, както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир.
Тъкмо обратното.То предполага съсредоточеност, собствени интелектуални усилия, мисловно и емоционално съпричастие , за да бъде разбрано, осмислено, прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.Въпреки че, редовните контакти с вестника изискват и повече средства /в сравнение с безплатното слушане на радио и гледане на телевизия/, аудиторията на “Слънчев бряг прес” не само се запази през последните години,но бележи и ръст.
С брой 2073 вестникът се приближава плътно до своята 60-годишнина.Преминал през различни перипетии от 4 юли 1961 г. насам, той е получавал и похвали и критики и хули.Независимо и въпреки това «Слънчев бряг прес», който е първопремник на «Черноморски глас», е от тези вестници, колкото и да се различават, имат нещо общо. То се изразява в добрата вестникарска традиция, провяваща се чрез професионализма, обективността,точността,толерантността, свободата на словото да напишеш това, което е не само позиция на вестника,но и позиция на читателя – бил той политик, общински служител,бизнесмен, интелектуалец,пенсионер,студент или ученик.
Иска ни се да вярваме,че така ще бъде и вбъдеще,в годините,трасиращи пътя към 60-годишнината на несебърския вестник.Иначе, и занапред вестникът ще продължи да се променя,оставайки същият,спазвайки кредото: „Никому в угода,на никого напук”.
*Заглавието е на редакцията !
……………………………………………………………………..
Максим Момчилов сред Фаропазителите
Винаги по време на равносметка се обръщаме към хората на които да благодарим, че през годините са били до нас и са ни подкрепяли в начинанията. По традиция „Черноморски фар“ излъчва своите Фаропазители, онези, които ни помагат да вървим напред и да стигаме до читателите си.
На откриването на изложбата „От съкровищницата на Фара“, изпълнителният директор на вестника Димитър Николов връчи плакети и грамоти за Фаропазители. Отличията за Фаропазители получиха и тези, които продължават доброволно да дават своя труд за изданието, превръщайки го в мисия.
Главният редактор Силвия Шатърова удостои с грамотите: Регионална библиотека „Пейо Яворов“ с директор Яна Кършийска; Държавен архив – Бургас с директор Данка Георгиева, Димитър Илиев, Максим Момчилов-журналист от Несебър, Тодор Ставрев – фоторепортер, доцент Димо Колибаров – директор на филиала на Националната художествена академия в Бургас,Борис Канев- ученик от Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации – Бургас