80 години от Деня на победата над хитлерофашизма и Денят на Европа / 09.05.1945 – 09.05.2025/
Максим МОМЧИЛОВ, о.з.
Защо на 9 май, а не на 17 юни 1945? Защото 9 май е бил на 17 юни.Под командването на генерал Владимир Стойчев нашите войници достигат най-далечния рубеж на българската войска през 1945 г. на австрийските Алпи и на 8 май генералът подписва споразумение за демаркация с командващия 8 британска армия генерал Кейтли.Тогава на 9 май е с подробност от Деня на победата, така че той се чества на 17 юни.
Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война се строяват за посрещането на 17 юни пред генерал Стойчев на храма „Св.Александър Невски”.
Несебърските фронтоваци в Отечествената война 1944/1945 г. са от: Паницово-12, Раковсково-4, Козница-4, Обзор-68, Кошарица-40, Свети Влас-24, Баня- 34, Емона-2, Тънково-12, Гюльовца-37, Равда 22, Оризаре-46, Несебър-85 – общо 391.
Загиналите /по азбучен ред/ са 26: Борис Димитров Арабаджиев /16.02.1915- 09.03.1945/ от Емона,Вангел Иванов Ташев /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър,Георги Стойков Мешков /Мишинов/ от Раковсково, Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре, Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1945/ от Баня,
Димитър Костов Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня, Желязко Кръстев Калудов от Козница, Иван Райков Хаджиев /20.05.1924-18.04.1945/ от Обзор,Кирил Желязков Георгиев /24.05.1922-10.03.1945/ от Гюльовца,Киряк Петров Георгиев /09.09.1923-09.101944/ от Гюльовца, Лазар Иванов Чемидов /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда, Любчо Иванов Златев от Паницово, Минчо Николов Мамулов /05.09.1921-19.12.1944/ от Оризаре, Неделчо Наумов Атанасов от Козница,Панайот Велков Георгиев от Оризаре, Панайот Петков Стоянов /27.08.1915-14.04.1945/ от Тънково,
Петко Георгиев Петков от Козница, Слави Стойков Кръстев /Славов/ /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица, Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас,Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица,Тодор Илчев Атанасов /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор,Тодор Петров Тодоров /25.10.1915-10.03.1945/ от Тънково,Тома Георгиев Томов /1919-1945/ от Обзор, Христо Ставрев Манолов от Обзор,Яни Георгиев Янев /14.03.1920-08.03.1945/ от Гюльовца, Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково.
Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война,когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР, и като член на Варшавския договор,се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено
Но съществува и оня въпрос: ще успее ли някой да намери каквото и да е разумно обяснение за това, че с настъпването на демокрацията загинали ветерани и антифашисти бяха изхвърлени от несебърския паметник, поставен в чест на проявения от тях героизъм и саможертва – демонтиран и в неизвестност, носещи техните имена –недопълнени и преименувани? Кому беше нужно споменът за тях да бъде напълно заличен?
Не мислите ли, че е крайно време и ние да изразим публично своята почит и признателност? Само така ще покажем на тези, които с лека ръка ги зачеркнаха, а напротив,никога няма да да бъдат забравени!
80 години от победата над хитлерофашизма
НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН И НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО
„Българийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”, ”Храбреците са сред нас”,”Народната памет разказва”-това е пътят, който изминават несебърските войници от 24 пехотен полк в Победата над фашизма.
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ Сбъднатото пророчество на Алън Фостър Дълес*
„…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как?
Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.
От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,садизма и предателството–с една дума, каквато и да е безнравственост.
В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.
Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм.
Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.
Всичко това ще извършим под девиза:” Защита на правата на човека и гражданските му свободи…” ___________________________________________________________________________* Цитат от речта на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ, при награждаването на висши офицери от американската армия,участници във Втората световна война 24 февруари 1945.
Попаднах на цитата от тази реч, ровейки се в архивите във връзка със събирането на документи още преди навечерието за 78 годишнината от Втората световна война и несебърските участници в нея. Дълес е произнесъл речта малко преди края на Втората световна война,а след това доразвива някои от нейните постановки през 1947,след като Чърчил през 1946 е обявил началото на Студената война в речта си във Фултън.
Ако човек се порови малко повече в историческите източници ще установи,че постановките от тази реч стават платформа, върху която се гради политиката на САЩ и ЦРУ спрямо СССР и другите страни по времето на мандата на Дълес като петия директор на ЦРУ /1953-1961/,а и през целия период на т.н. Студена война.
От 1990 г. насам се смята,че Студената война е преустановена от Запада. Но човек не трябва да си създава илюзии, че този план не действа и понастоящем за страни като Полша,Украйна,Чехия,Словакия,Унгария,Румъния,прибалтийските републики,а и спрямо страната ни.
Не само че е в действие, но и има вече значими резултати от него.Той има своето продължение в наши дни. Как? Налага се да се припомним за съществуването на план „Ран – ъ т”.Той е практическо продължение на платформата на Алън Дълес, в т.н. „Преход на България от социализъм към демократичен капитализъм”.
Този план не действа автоматически върху процесите и явленията в различните сфери на българската действителност. Достатъчно е обаче да се проследят изявите на действащите ни президенти, на правителството като цяло, и на отделни министри и депутати.
Не са ли те красноречиво олицетворение на пророчествата на Дълес? За поредния път,да. На 4 октомври 2010 г. пред двора на посолството на САЩ в София бе издигнат паметник на американските летци, загинали в небето на България през Втората световна война.Паметникът е дарен от Стародавната и почитаема масачусетска артилерийска рота. След това паметника бе премахнат. В края на 1943 и началото на 1944 г. София е бомбардирана многократно от въздушни формации на Великобритания и САЩ като столица на държава, съюзник на Германия във войната. По официални данни при бомбардировките загиват 1243-ма жители на столицата, 1355 са ранени, а разрушените сгради са над 5300, главно в центъра на града. По същото време са бомбардирани и други селища на страната – Драгоман, Враца, Карлово и военното летище там.
Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 американски и британски самолета, загиват 159 офицери и сержанти, в плен попадат 329 летци и бордови стрелци, сочат данните, изтъквани от някои историци.
„Да помнят, е това, което живите дължат на мъртвите“, заяви тогава посланикът на САЩ Джеймс Уорлик в речта си пред гостите на церемонията. Той отбеляза, че с откриването на паметника се изпълнява дълг. „Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като съюзници“, каза посланик Уорлик.“Нека укрепим нашите връзки и се опитаме да изграждаме заедно свят, достоен за високата цена, която те платиха“, призова посланикът. „Младите мъже, които почитаме днес, сигурно биха казали, че тъкмо това е нашият дълг“, допълни той и цитира думи на ген. Робърт Лий: „…никога не можем да направим повече от дълга си, но и никога не бива да се задоволяваме с по-малко“. В церемонията участваха Националната гвардейска част на България, Гвардейският духов оркестър на българската армия и Оркестърът на военновъздушните сили на САЩ в Европа. Сред гостите бяха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, заместник-кметът на София Минчо Герджиков, бившият еврокомисар Меглена Кунева, депутати.
Но нека хвърлим поглед по-конкретно върху събитията по случай 80-годишнината от края на Втората световна война, несебърските участници в нея и почитането на несебърското участие.
На 9 май отбелязваме Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма. Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на стария континент. През 2023 г. се навършват 80 години от края на Втората световна война и 75 години от декларацията на Робер Шуман.
Денят на Европа се почита на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Декларацията на Шуман стои в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС.
През 1985 г. в Милано държавните и правителствените ръководители на страните от тогавашната Европейска общност решават 9 май да бъде празникът на ЕС.
В България той е обявен за такъв с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.
С полагане на венец на паметната плоча на антифашистите, която се намира в близост до читалище „Яна Лъскова – 1905“ в Стария град, община Несебър отбелязва Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма” Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война,когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР,и като член на Варшавския договор,се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено.
Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война? Кое е задължително е за припомняне?
Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено, защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия. През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245,като общият им брой достига 391 от всички селища на общината.
В отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната и от дома Димитър Алексиев от Емона откъдето в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават и тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.
Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен за пом.командир в същия полк. Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик Недялко Пиперков от Несебър.
Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 24 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.
Те са картечари,минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.
Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия. Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.
Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и шестима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия.
Една част от тях са погребани на родна земя, на други имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.
Загиналите * 1.Борис Димитров Арабаджиев /16.02.1915- 09.03.1945/ от Емона 2.Георги Стойков Мешков /Мишинов/ от Раковсково 3.Вангел Иванов Ташев /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър 4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре 5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1945/ от Баня 6.Димитър Костов Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня 7.Желязко Кръстев Калудов от Козница 8.Иван Райков Хаджиев /20.05.1924-18.04.1945/ от Обзор 9.Кирил Желязков Георгиев /24.05.1922-10.03.1945/ от Гюльовца 10.Киряк Петров Георгиев /09.09.1923-09.101944/ от Гюльовца 11.Лазар Иванов Чемидов /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда 12.Любчо Иванов Златев от Паницово 13.Минчо Николов Мамулов /05.09.1921-19.12.1944/ от Оризаре 14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница 15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре 16.Панайот Петков Стоянов /27.08.1915-14.04.1945/ от Тънково 17.Петко Георгиев Петков от Козница 18.Слави Стойков Кръстев /Славов/ /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица 19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас 20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица 21.Тодор Илчев Атанасов /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор 22.Тодор Петров Тодоров /25.10.1915-10.03.1945/ от Тънково 23.Тома Георгиев Томов /1919-1945/ от Обзор 24.Христо Ставрев Манолов от Обзор 25.Яни Георгиев Янев /14.03.1920-08.03.1945/ от Гюльовца 26.Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково ___________________________________________________________________________ * В списъка са по азбучен ред
Там върху гранита с бронзови имена на падналите в съпротивителното движение и Отечественатага война са изписани: Яни Лъскова /1912- 1944/, Николай Лъсков /1910-1944/, Васил Иванов /1912-1944/, Никола Богданов /1919-1944/, Вангел Ташев /1921-1944/,Димитър Шишманидов /1904-1944/. Недописан: Иван Христов Кафадоров /06.03.1925-05.03.1944/ Св.Влас
Доскоро имаше паметник на загиналите от Първата и Втората световна войно и в новата част на града,който във връзка със строително-монтажни работи в непосредствена близост, временно бе демонтиран от 2014 г. и от 11 години по-късно паметникът все още не е възстановен.
Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война на 17 юни 1945 г. са посрещнати с цветя от признателното гражданство пред храма „Св.Александър Невски”.
Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.
Тяхният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.
Десетки несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски,югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст.
Кавалери на Орден за храброст * 1.Атанас Трайков от Несебър 2.Димитър Наумов от Несебър 3.Васил Ставрев от Баня 4.Васил Филев от Несебър 5.Иван Демерджиев от Обзор 6.Иван Джендов от Равда 7.Илчо Джендов от Кошарица 8.Иван Узунов от Несебър 9.Кръстьо Недков от Оризаре 10.Лазар Чемидов от Равда, посмъртно 11.Матьо Вълков от Паницово 12.Милчо Алексиев от Емона 13.Недялко Пиперков от Несебър 14.Никола Линов от Баня 15.Никола Костов от Несебър 16.Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград 17.Петър Олчев от Равда 18.Стоян Христов от Кошарица 19.Яни Душев от Плазовец _________________________________________________________________________
* Имената в списъка са по азбучен ред
Един от тези бойци – Петко Стайков от Несебър, участва в сраженията,които се водят при чифлика Седан в района на Драва Полконя.Боят е толкова ожесточен,че през двата дни -12 и 13 март 1945 г. от 140 човека в ротата му остават само 17 живи.В този бой Стайков е мерач на тежка картечница,а след смъртта на отдельонния командир Минчо Петков поема командването на картечното отделение.
За проявен стоицизъм и хладнокръвие в боя,освен с орден за храброст първа степен, е удостоен от командването с участие в парада на победата в Белград.
Случаят с Яни Душев от Плазовец е аналогичен.На 6 май 1945 в битката за Гордиша на унгарска територия кандидат-подофицерът Душев получава задачата сам да прикрива отстъплението на щабната минохвъргачна рота в покрайнините на Драва Соболч. В продължение на часове,снабден с голямо количество боеприпаси той води интензивен огън по противника и не му позволява да продължи настъплението си.Насочвайки вражеския огън върху себе си,Душев дава възможност на ротата да избегне обкръжението и да се изтегли незабелязано на нов рубеж. Случайно минаваща група български войници под прикритието на нощта прибира от позицията изнемощелия храбрец.
Дълги години се е смятало,че Душев е загинал при боевете при Драва Соболч.
През 1961 г. от Националния военно-исторически музей постъпва запитване в селсъвета на с.Оризаре,дали е увековечен подвига на героя. Отговорът е,че паметник няма,тъй като Яни Душев е жив и е един от първенците в кооперативното стопанство,а за проявеното себеотрицание е отличен с Орден за храброст.
Има и друг необичаен случай от войната с несебърско участие.На 17 февруари 1945 при изпълнение на задълженията като секретен пост на река Драва,близо до град Осек Герасим Хараламбов от Несебър попада на мина и кракът му е откъснат под коляното.Другарите му успяват да го доставят до военната болница,където поради загубата на кръв изпада в безсъзнание.Заради ампутацията на крака се налага преливане на кръв,а като кръводарител се явява Анастасия Христова-медицинска сестра,доброволка във войната от Сливен.Седмица по-късно фронтовакът е изпратен на лечение в тила,а Христова за всеки случай записва адреса му от болничния лист. След войната тя се свързва с родителите на Герасим,а после и със самия него.
През 1948 г. Герасим и Анастасия се оженват.От брака им се раждат син и дъщеря,а впоследствие стават баба и дядо на петима внуци.
Несебърското участие във Втората световна война намира отражение в публикациите на бургаския вестник „Народен фар”, които изпраща от фронта военният кореспондент Иван Бурин.
То е отразено и в „Кратка история на 24 пехотен полк”. Периодично през годините във вестник „Слънчев бряг прес” за несебърското участие във войната пишат Вълко Купенов от Обзор-вече покойник, Златин Чаушев и Николай Коев-вече покойник от Несебър, Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Красимир Косев и Тодор Жеков-вече покойник от Оризаре .
Публикации като техните в рубриките:„Българийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”, ”Храбреците са сред нас”, ”Народната памет разказва” са и своеобразен антидот срещу сбъдването на пророчество на Алън Дълес.
Преди няколко години жители от 37 български града, в т.ч. и от Несебър, шестваха с портрети на свои родственици, участвали в антифашистката борба.Утре едва ли ще има шествие в Несебър за Деня на победата и Деня на Европа.Няма да има паметник и за загиналите от Първата световна война, Балканската война, Междусъюзническата война и Втората световна война.Както и за паметника на освободителя от Освобождението от турско иго през 1878 г.И всичко това ще продължава, дотогава докато Общински съвет – Несебър не вземе решение за определяне на съответния УПИ.
………………………………………………………….
Бел.ред:Собственикът на сайта „Несебър нюз“Красимир Косев ,екипът и многобройните ни читатели поздравяват изтъкнатият журналист Максим Момчилов за труда,патоса и постоянството му да отразява важни събития,личности и нови факти,свързани с победата над фашизма и участието на много войници ,сержанти и офицери от общината,участвали в последната фаза на ВСВ!
Браво ,Максим!
