Покрай нарастващият брой организирани и гастролиращи фестивали в Несебър за пореден се подминава датата 24 юли, на която през настоящата година се навършиха 188 г. от първото Освобождение на град Несебър от турско робство.
Руско-турската война, започнала на 14 април 1828, става факт в резултат на непосредствените бойни действия през втората кампания.
Привечер на 23 юли 1829 към Несебър под командването на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив под командването на адмирал Грейг, който произнася капитулацията на турския гарнизон.
По случай Освобождението на града два от корабите на военната черноморска флота са кръстени с името Месемврия, а пленената корвета в Поморие се именува Олга.
На 24 юли 2017 г. свещеничеството нито в Несебър, Поморие и Бургас, нито в Созопол, нямаше нито литургия, нито молебен.За неизвестните Освобождението си остава от непознатата Руско-турска война на 24.07.1829.
188 години от Освобождението на Несебър, Поморие и Бургас
НЕСЕБЪР Е ОСВОБОДЕН ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ТУРСКО РОБСТВО НА 24 ЮЛИ 1829
По случай Освобождението на града два от корабите на военната черноморска флота са кръстени с името Месемврия, а пленената корвета в Поморие се именува Олга.
Присъствието на кораби на руската флота в несебърския залив под командването на адмирал Грейг имало решаващо значение за освобождението на града на 24 юли 1829
Покрай нарастващият брой организирани и гастролиращи фестивали в Несебър за пореден се подминава датата 24 юли, на която през настоящата година се навършват 188 г. от първото Освобождение на града от турско робство.
То се осъществява в резултат Руско-турската война започнала на 14.04. 1828 и става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания, когато на 23.07.1829 привечер към Несебър под командването на генерал-майор Ото Вахтен * настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив.
Оценявайки обстановката като безнадеждна
Осман паша решава да се предаде безусловно заедно с командвания от него гарнизон, наброяващ 2 000 войници.
Преди завземането на Несебър са освободени Гьозекен,днешният Обзор, Пальо баня, сегашното с. Баня, Ерекли кьой, несъществущото днес с.Иракли, овладяват стратегическите височини на нос Емине.
Ето как са описани тези събития от Николай Епанчин ,смятан за най-добрия хронист на Руско-турската война 1828-1829. На с.63 в т.ІІІ от „Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции”, изд. в Санкт Петербург през 1906 хрониката на събитията са освобождението на Несебър започва от 10 юли.
„Колоната на гененерал Рот безпрепятствено се спусна от Емине към Манастир кьой. Преминавайки през гората,в редовете на войската се чуваха възторжени викове при вида на корабите от нашата флота, чиито знамена се развяваха в несебърския залив под командата на адмирал Грейг.По това време в залива са линейните кораби „Париж”, ”Пимен” и Пармен”, фрегатите „Поспешни”,”Стандарт” и „Флора”,бригът „Орфей”, бомбардирските кораби „Подобни” и „Опит”,както и една шхуна.
Дълго гърмя възторженото „ура” което ехото препращаше многократно в емонската гора”. Прекрасна беше тази минута от моя живот,когато чух всичко това от самия връх на Балкана,пише по-късно в мемоарите си главнокомандващият Дибич с
По време на прехода до Манастир кьой колонота на Рот не среща никакви сериозни препятствия до самото село, където съпротивата на войската от босненския корпус, командван от Абдурахман паша е преодоляна в движение.
Главната част на този корпус в състав до 7 000 войници имала задачата да охранява крайбрежните селища, южно от Обзор,както и да осъществява блокадата на Созопол. Отстъпвайки от Св.Влас тя заема рубежа по десния бряг на река Индже кьой /днес Хаджийска/,северно от Несебър.
Оценявайки обстановката генерал Рот издава заповед за атакуване
на неприятелските позиции.Въпреки по-малката численост на руската войска,която предполагала изчакване на основните сили,
атаката се оказала изненадваща
и предизвикала бягство на войниците от турския корпус,които отстъпили в две направления- към Бургас и към Несебър.
Развивайки настъплението казашки полк под командването на Яков Бакланов започнал преследване на отстъпващите турци по пътя към Бургас,а три улански полка под командването на генерал-майор Ото Вахтен настъпили към Несебър.
За първия ден на настъплението в руски ръце попаднали 3 оръдия, 9 бойни знамена и 800 пленени турски войници.Напускайки позициите си, турците изоставили още две оръдия от батареите,предназначени да охраняват несебърската корабостроителница.
В края на 23 юли руските войски атакували редутите пред несебърския провлак и принудили една част от турците да отстъпят позициите си,прибирайки се зад
крепостните стени, а други се предали.Разполагайки артилерията си на възвишенията над провлака
генерал Рот имал господстващо положение за обстрел
над града.Такава възможност имала и руската ескадра,чиито оръдия били насочени към несебърската крепост.
При тези обстоятелства генерал Рот изпратил до командващия гарнизона предложение за предаване на града,на което Осман паша изразил съгласие,че ще сложи оръжие,но при условие,че му бъде дадена възможност да напусне града заедно с командваните от него 2 000 войници.След като му било отказано,той помолил да му дадат време до другата сутрин да обмисли предложението, а и за да убеди и най-важните чиновници в града за безусловното сдаване на несебърската крепост.
След размяната на условията, на разсъмване – в 5, 45 ч. на 24 юли Осман паша връчил ключовете на града и се предал в плен заедно с целия гарнизон от 2 000 войници и офицери и всички най-висши чиновници.Част от войниците се опитали да напуснат града по море с лодки към Поморие,но руският бриг „Орфей” провалил евакуацията още в самото начало.
Осман паша наистина се предал без никаква съпротива
и безусловно.Но той е нямал избор.Гарнизонът,командван от него е бил подложен на мощен руски натиск и по суша и по море.Турското командване смятало, че Балканът е преминат от 100- хилядна руска войска.
Епанчин цитира турско разузнавателно донесение до Осман паша,според което:
„ В района на Манастир кьой по-скоро може да се преброят листата на дърветата, отколкото шапките на руските войници”.
Ефектът от това донесение се усилвал, когато турските офицери гледали от стените на Несебър отраженията във водата на многото огньове на руския лагер в Св.Влас.
Независимо и въпреки това Осман паша изпитвал колебания да предаде безусловно гарнизона.Генерал Рот бил опитен командир и отчитайки ситуацията се подготвил да
премахне и най-малкото колебание у противника
към безусловна капитулация.През нощта на 23 срещу 24 юли той разположил две батареи на завзетите от турците височини в началото на провлака, готови да осъществяват артилерийска канонада срещу противника.От морето руската флота открила оръдеен огън и още в самото начало петият снаряд,изстрелян от кораба „Подобни” успял да взриви основният барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника.
Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация.Междувременно,още преди обявяването руските моряци с няколко лодки успели да дебаркират на полуострова.
При завземането на Несебър,освен живата сила,били пленени още: 19 оръдия, 10 бойни знамена и значителни запаси от продоволствия.Данните са цит. по Епанчин.
Друг хронист, пряк участник в бойните действия – Николай Лукянович , е по- обстоятелствен в сводката за бойните действия на 23 и 24 юли.В „Описание турецкой войне 1828-1829 г.СПБ,1847,ч.ІV” на с.25 той отчита и завзетите оръдия от Санктпетербургския и Харковския улански полкове и при това положение военните трофеи възлизат на: 29 оръдия, 1 корвета и 21 знамена, към които прибавя и: 1 дву – бунчужен офицер /генерал-лейтенант /,12 бим-баши /майори/, 4 юз-баши /капитани/, повече от 100 нисши офицери и висши чиновници и 2 906 войници.
Тази хроника е публикувана за първи път през 1847 г.
За събитията от 24 юли пише и Маргаритис Констанидис.В неговата книга „Месемврия Евксинският понт”,излязла от печат през 1945 в Атина се отбелязва,че след капитулацията на несебърския гарнизон митрополит Калиник,заедно с клира и народа,посрещнал в града генерал Рот с униформа,бродирана със злато и му предложил върху сребърен поднос хляб и сол.След това шествието с развяващи се хоругви се отправило към действащия катедрален храм, където Калиник отслужил
молебен за добър изход на войната
за руската армия.За комендант на града бил назначен генерал Иван Бесанов,който изпълнявал длъжността в продължение на 9 месеца.
На 24 юли 77 моряци от 20-оръдейния бриг „Орфей” под командването на капитан-лейтенант Е.И Колтовски извършили десант на поморийския бряг и успели да завземат града, пленявайки 14 оръдия, 1 мортира, почти завършена 22-оръдейна корвета, 3 погреба с оръдейни муниции и голям склад, пълен със сол.
Ден по-късно под обединеното командване на генерал-майор Андрей Нобел авангардът на 6 армейски корпус от 1 бригада на 1 уланска дивизия, в чиито състав са Санктпетербургския и Харковския улански полкове преодоляват съпротива на турците в бургаския гарнизон и освобождават града, а главните сили на корпуса още преди това се отправят към Айтос.
На 25 юли главнокомандващият руската армия генерал Иван Дибич – се качва на флагмана на руската черноморска ескадра – линейният кораб „Париж” откъдето изпраща до руския император Николай І в Санкт Петербург по телекса теста:
„Победоносните знамена се развяват над стените на Месемврия, Анхиало и Бургас сред население, което посреща нашите храбреци като освободители и братя”.
По случай освобождението на Несебър и рожденият ден на великата княгиня Олга главнокомандващият Дибич и адмирал Грейг решават два от корабите на руския черноморски флот да носят името „Месемврия”.
Първият от тях с 24 оръдия е пуснат на вода през м.април 1832, а вторият-с 60 оръдия, аналог на знаменитата фрегата „Палада”- през м.ноември 1840.Пленената преди това в Поморие корвета е кръстена Олга и е пусната на вода през м.септември 1829.
В отговор на донесението на Дибич императорът Николай І удостоява главнокомандващия с титлата „граф” и почетната приставка към фамилията „Забалкански”.
В аналите на руската военна история операцията по освобождаването на Несебър, проведена на 23-24 юли 1829 г.,
се посочва като блестящ пример
за взаимодействие на сухопътните и военноморските сили.За нейното реализиране се отчита се изключителният принос на такива знаменити пълководци като:
Логин Осипович Рот, Алексей Самуилович Грейг, Ото Иванович Вахтен, Яков Петрович Бакланов, Лазар Маркович Серебряков , Александър Иванович Юшков- , Александър Иванович Казарски .
В тяхна чест в Русия, за разлика от Несебър, са издигнати паметници, улици и булеварди носят имената им, изписани са със златни букви и на паметни плочи.
Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали за Освобождението.
Не може как да не се отбележи участието на месемврийското население във “Филики Етерия”, когато през 1821 г. местният революционен комитет, ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит. Тогава съзаклятниците са заловени, а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града, но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.
Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771 г. Става въпрос
за съдебния процес, състоял се
на 20 февруари 1771, описан в османо-турски документ, съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”. В документа са посочени имената на лицата, проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.Това са: месемврийският владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев, Панайот Мойов и Константин Желев.
В Несебър Инициативен комитет от граждани подкрепи предложението на редакцията на несебърския вестник преди време за паметник на освободителите от 1829. Но то, както и другото предложение – за паметна плоча на Освобождението на 8 февруари 1878 г., така и си остава – като глас в пустиня.А за месемврийците от 1771 г. и дума не се обелва от властите в града.
188 г. след края на Руско-турската война,останала в народната памет като Освободителна, в Несебър продължава да няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.200 г. по-късно, случилите се за събития и участниците в тях през турско време не са исторически и не се приемат за исторични.Въпреки това, изграждането на паметник обаче се налага от само себе си.
Максим МОМЧИЛОВ
