ЗА НРАВСТВЕНОТО ВЕЛИЧИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ И НЕЙНИТЕ ДУХОВНИ ВОДАЧИ
На 5 май 2020 година се навършват 180 години от рождението на Екзарх Йосиф I Български (5 май 1840 г., Калофер – 20 юни 1915 г., София). Международният търговски и културен център ГЕОПАН – Бургас пуска в разпространение юбилеен лист (24 цветни страници с приложение – Карта на границите на Екзархията (1870-1912), изд. Берлин 1917г..
Юбилейното издание ще бъде достъпно само на хартиен носител, като ще се доставя по заявка чрез българските пощи или куриерски услуги. Ще се разпространи сред българите от физикогеографските райони Мизия, Тракия и Македония.
Изданието е сред значимите събития на отбелязваната през настоящата година 150 годишнина от учредяването на самостойна българска църква – Българската екзархия. Голяма част от нейната 83 годишна история преминава под ръководството на духовния водач на целокупният български народ Екзарх Йосиф I Български.
Културната инициатива на Геопан – Бургас е осъществена с широка обществена и институционална подкрепа: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Бачковската Света обител, Поморийския манастир „Св. Георги“, Сдружение „Черноморска Странджа“ – Ахтопол, Дипломатическия институт при МВнР, Регионалната библиотека „П. К. Яворов“ – Бургас, Историческия музей – Свиленград, Македонското културно благотворително братство „Тодор Александров“ – Несебър, „Демакс“ АД – София, Издателско-полиграфическия комплекс „Светлина“ АД – Ямбол и родолюбиви граждани, между които проф. Иван Гаврилов от София, Борис Калибацев от Пловдив – ктитор на Бачковската Света обител, Красимир Косев -собственик и управител на сайта „Несебър нюз“- Несебър.
Изданието е благословено от Българската православна църква, а неговото разпространение продължава и обогатява юбилейната 2020 година.
Илюстрации:
- Постер за юбилейното издание с портрета на Екзарх Йосиф I Български от Иван Мърквичка.
- Честване на 25-годишнината от възшествието на Екзарх Йосиф I Български в Битоля през 1902 г. Източник: Библиотека Струмски.
- Откъс от дневника на Екзарх Йосиф I Български, 24 март 1915г., неделя.
©Авторски екип: Съставител и отг. редактор Галина Пиндикова, дългогодишен експерт и шеф на дирекция в Държавна агенция Архиви; научен консултант доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия; художник – оформител Михаил Танев.
…………………………………………………………..
Из Дневника на екзарх Йосиф I 24 март 1915 г., неделя. … 6)
„При всичко, че България има Конституция, но българският народ е и несформиран нацонално и политически, няма управляваща класа, няма аристокрация, няма буржоазия, няма обществено мнение; народ от 90 % селяни, с една интелигенция, разделяна от царя на много партии, за да се гони помежду си, а той да владее и царува.
На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поочередно да дойде, да се поохрани и понакраде, и която на първо място като несъстоятелна туря личния си интерес, а патриотизмът за маска на всички предприятия, отгдето ще излезе гешефтът. Затова, когато дойдат на власт, са лакеи пред царя и нямат мнение, и ако случайно имат, не смеят да го кажат.
Той ги презира като безхарактерни и им налага волята си, и той не си дава оставката (министъра), догдето царят не ги натири с метлата. В България царува личният режим. Царят вътрешно разделя, за да царува, а вънкашно хитрува между силите и пропада между два стола. Той е не-наситен, грандоман, хитрец, не се задоволява с онова, което е според силите му и се мисли по-хитър от всички велики господари, затова опропасти и България, и себе си.
Чрезмердно горд, той счита всички българи за говедари и е убил в тях инициативата. Той се обляга на правителството, на администрацията, която всяко правителство променява, на армията, която е разделил и така доминира опозиционната интелигенция; пресата е партизанска или подкупена и пише за пари, народът всякога е с властта; даже и опозицията може да се подкупи и се подкупува от властта; и депутатите като им дават сега по 30 лева на ден са готови да си седят все депутати и да вотират за властта.
От 220 депутати 40 са социалисти – широки или тесни, 60 земевладелци, които не са елементи да управляват, а да разлагат, турците са всякога за властта. Гешовата, Даневата и Малиновата партии са уж консервативни, но не са съгласни помежду си. Радославовата, Тончевата и Генадиевата партии са уж либерални, но не са съгласни тоже да се съгласят и едните, и другите да искат от царя да управляват конституционно, и той ще се принуди да се подчини; да определят една политическа, национална, независеща от волята на царя [партия] и да поведат целия народ подир себе си, каквото направиха партиите на всички държави, които влязоха във войната.
Сега пък Гешовата и Даневата партии, които пропаднаха като бяха на власт от некадърност, и Малиновата, на която царят е обещал, че ще я доведе на власт, гледат как да глътнат Радославовата партия уж за общото добро, за да му вземат мястото. Партиите, подклаждани от царя, се гонят помежду си, за да се докопат до властта, за да се охранят, турят личния интерес по-горе от отечествения.
И от това черпи силата си личният режим на царя, който тоже туря своя личен интерес по-горе от отечествения, и всичко – цар и партии са съгласни да поддържат този режим. Църквата е слаба, духовенството – просто, без съзнание от нуждата от дисциплина, за да пази своите интереси, без собствена политика.
Моята задача е да не се ангажирам в някаква партия, да съм легален с короната и властта и да гледам да приготвим духовенство, образовано и платено от държавата, и да се вдигне схизмата, да намерим нещо, материална опора в Русия, и тука да уредим манастирите, да може сами да се поддържаме, защото един ден правителството ще прекрати и това, което сега дава.
Български екзарх Йосиф I, Дневник, С., 1992
