На 3 март пак ще има песни и танци в Несебър, но това не е достатъчно……

По този начин може да изглежда паметника в чест на освободителите на Несебър на 08.02.1878 г.

На 3 март  пак ще има песни и танци, но това не е достатъчно за витите хора на площада  „Жулиета Шишманова”    

            Официален и/или е  национален /местен/ празник на България за 8 февруари и 3 март?!…

Хаджи Максим МОМЧИЛОВ

Повече от 30 години на страниците на вестник „Слънчев бряг“ и сайта „Несебър нюз“  периодично се изтъква необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство /вече владичество/, в Несебър да се чества и Освобождението на града- 8 февруари.Но и този път това не се случи.

Но нека в началото да започнем с 3 март, Националният празник на страната, който се чества на площада до Пощата, в новата част на Несебър

И тогава събитието бе от две части – издигане на флага и празнична програма.За издигането е сигурно.Същото се отнася и за празничната програма.

Едва ли ще се каже нещо повече за Освободителя на Месемврия /Несебър/ майор Михаил Лазарович Колонтаевски.

         За Манифеста  на Руско-турската война                                                                                                  

Всичко това започва с четене на Манифеста за войната с Турция в Исакиевския събор в Санкт Петербург,гравюра на Б. Брауне. Сутринта на 12 / 24 април 1877  в град Кишинев император Александър II подписва подготвения от канцлера княз Андрей Горчаков „Манифест за обявяване война на Османската империя“.

Това става възможно след Лондонския протокол на Великите сили, Райхщадското споразумение между Русия и Австро-Унгария и Будапещенската конвенция. След молебен в градската катедрала е устроен преглед на руски военни части: XIV-а Пехотна дивизия, XI-а Кавалерийска дивизия и две дружини на Българското опълчение.

Киевският и Хотински епископ Павел прочита Манифеста. Последвалияй парад на войските е командван от генерал-майор Михаил Драгомиров. Руските посланици в столиците на европейските велики сили правят достояние правителствения циркуляр на княз Горчаков относно съдържанието на Манифеста и правилата, от които Русия ще се ръководи в отношенията си към неприятеля и неутралните държави.

В Манифеста за пръв път като непосредствена цел е заявено въстанавяването на българската държавност. Публикувано е възвание към жителите на Румънското княжество. В същия ден е издадена заповед към Руската армия.

На 24 април 1877 остава завинаги паметна дата в деня (по нов стил), когато преди 141 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската война (1877-1878).

     И нека си припомним, макар и част от този текст:

«На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме вземали в съдбата на угнетеното християнско население в Турция.        

Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целият руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров…                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Ние първоначално си поставихме за цел да постигнем подобрение на положението на източните християни по пътя на мирни преговори и съглашения със съюзните и приятелски Нам велики европейски държави.                                                                                         

Нашите усилия, поддържани от съвкупните дипломатически настоявания на другите правителства, не доведоха обаче до желаната цел.                                                    

Изчерпвайки докрай Нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия.

Това го изисква и чувството ни на справедливост, и чувството на нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието. Дълбоко проникнати от убеждението в правотата на

      Нашето дело, Ние в смирено упование за помощ и милосърдие от всевишния обявяваме на всички Наши верноподаници, че настъпи времето, предвидено в тези

      Наши думи, на които единодушно се отзова цяла Русия. Ние  изразихме намерението си да действаме самостоятелно, когато ние счетем това за нужно и когато честта на Русия изисква това.
                                                                       

Александър ІІ, император всерусийски»                                                                                                  

         Кои срещу кого са в Руско-турската война?                                                                                                 

      В армията на Руската империя се включват: Полша, Румъния, Черна Гора, Молдова и Украйна, но не само.А и още: на руска страна са: венецуелецът Рафаел Мендес, чилиецът Фернандо Се Сол, френският художник Марсел, двама японци- един от които е генерал-майор,барон Ямадзава Каран (1846-1897на снимката/ украинци, беларуси, грузинци,арменци, латвийци, естонци, туркестанци и още много други.

На страната на Турската империя също се сражават чужденци – поляци, германци, англичани, африканци и азиатци.Войната е голяма и тежка, но в края на краищата побеждава руската армия.

         Кои са тези, които подписват мирния договор в Сан Стефано?

Санстефанският прелиминарен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II.

Wed., Feb. 24, 2016, Russia, Moscow. [English translation in progress (1)] Kommersant Photo/Dmitry Dukhanin
#RU 24.02.2016, Россия, Москва. Открытие выставки гравюр и литографий со времен Русско-турецкой войны 1877-1878 гг, которую Посольство организует совместно с Государственной Думой Федерального Собрания Российской Федерации при поддержке болгарского национального движения «Русофилы». Фото: Дмитрий Духанин/Коммерсантъ

Договорът е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Всеки, който вижда и чете, може да прочете, подписването от четиримата от руска и турска страна показва, че договорът е предварителен и подлежи на одобрение на останалите Велики сили.Към този документ няма нищо общо с бъдещата България, казано с други думи няма никакъв официален празник, тъй като той е невалиден. Към 1880 г. в Княжество България се заговорва за 3 март като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори.

         Официален  и/ или национален празник на България е 3 март ?

За първи път 3 март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори. На този ден през 1878 г. е подписан договорът в Сан Стефано.
От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението  на България от турско робство.
Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.
С решение на парламента от 5 март 1990  датата е обявена  за национален празник.

Официалният и националният празник, обявен за 3 март от Княжество България, по-късно от Царство Бъргария, Народна република България, по-късно Република България, са си напълно не състоятелни.Това е така, защото не 3 март 1878 г., а Берлинският договор е официалният празник за Княжество България на 13 юли с.г.

Точно Берлинският договор на 13 юли (1 юли стар стил) 1878 г. е международен договор, който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 – 1878). Договорът е заключителният документ от Берлинския конгрес и е подписан точно месец след началото на тази среща на представителите на Великите сили – на 13 юни с. г. в двореца Радзвил.

Договорът се състои от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878  между Русия и Османската империя. Санстефанският договор изостря отношенията между Русия и останалите Велики сили.Ако човек изчете Берлинският договор, ще установи, че онези четиримата, подписали  Санстефанския договор си остават, отпадайки от предлиминиран договор.

         Първите 26, които подписват Берлинския договор 

Действителният Берлински договор е подписан от 26 човека:

1.Хайнрих Карл фон Хаймерле (Австро-Унгария). 2. Алойс Граф Кароли (Австро-Унгария). 3. Едуардо до Лоней (Италия). 4. Александър Горчаков (Русия). 5. Уилиям Анри Уадингтон (Франция). 6. Бенджамин Дизраели (Англия). 7. Йозеф Мария фон Радовиц (представител, Германия). 8. Хлодвиг цу Хохенлое-Шилингсфюрст (Германия). 9. Луиджи Корти (Италия). 10. де Мун (протоколант, Франция). 11.Сен Валие (Франция). 12. Пол Депри (Франция). 13.Барон д’Убри (Русия). 14. Андраши (Австро-Унгария). 15. Лотар Бухер (Германия) 16. Ото фон Бисмарк (Германия) 17. Пьотър Шувалов (Русия) 18. Бернхард Ернст фон Бюлов (Германия) 19. Фридрих фон Холщайн (Германия) 20. Мориц Буш (германски публицист) 21. Херберт Бисмарк (секретар на баща си) 22. Садуллах бей (Османска империя) 23. Одо Ръсел (Великобритания) 24. Роберт Гаскойн-Сесил (Великобритания). 25. Александър-паша Каратеодори (Османска империя) 26. Мехмед паша (Османска империя).

Договорът се състои от 64 членове  и унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 между Русия и Османската империя.

         Обявеното първо  правителство

    Една година по-късно е обявено първо правителство на Княжество България за период от 5 юли-24 ноември 1879 г.Чак тогава правителството е назначено с Указ №1 от 5 юли 1878, обнародвано в „Държавен вестник”, бр.1/28.07.1879. Именно от този документ започва официалния празник на Княжество България, а не за 3 март. И ако ще се празнува актуално официалния и националния празник на България, той би трябвало да се чества на 13 юли 1878 г., и/или- на 05.07.1879.

Това е реалността, но действителността на несебърското население си иска и си кара 3 март- издигане на националния флаг и празнична програма, разбирай песни и танци.Може би е имало и подобаща реч, но за нещо повече на освободителя на Месемврия /Несебър/ майор Колонтаевски, едва ли.Песни и танци е имало, но за паметник от Освобождението на Несебър и дума не е обелено.

Все пак за Освободителя на майор Михаил Лазарович Колонтаевски на 8 февруари, в Археологическия музей, а по-късно в залата на несебърското училище, се казаха думи за средношколци.Повече от 30-тина година  Инициативен граждански комитет периодично поставя въпроса за паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.Но не би и на този 3 март 2021 г.

Ето защо,от страниците на вестника още веднъж заявяваме предложението за паметника.

Точно на тази дата / а и всяка следваща/ историческата памет изисква да се споменат и имената на тези,които години преди това са се жертвали  за Освобождението.В тази връзка не може да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”,когато през 1821 местният революционен комитет,ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.Тогава съзаклятниците са заловени,а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.

За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града,но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.

Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771.Става въпрос за съдебния процес,който се е състоял на 20 февруари 1771,описан в османо-турски документ,съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” /НБКМ/.В документа са посочени имената на лицата,проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.

Тези хора са: месемврийският владика Макарий,местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки,поп Янаки,хаджи Тодораки,хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев,Панайот Мойов и Константин Желев.

Към тях може да се добави и за загиналия през 1829 г. Иван Тимофеевич Полозов, капитан-лейтенант  на корветата „Олга“.

И за 8 февруари, и за 3 март, както се знае, се пеят песни и танци.Но това не е достатъчно.И въобще не е задължително да се поздравяват третомартенци.

Днешните потомци винаги ще са им длъжници, дори и да изпишат имената на предците си със златни букви.