Историята не трябва да бъде забравяна                                                                                                                                              

На 24 юли се навършват  190 година от първото Освобождение на Несебър от турско иго в резултат на руско-турската война 1828-1829 г. На нея има дати за напомняне за събития, които не трябва да бъдат забравяни. И днес да се напомнят за случилото се.

Делата им да се помнят и уважават и за историята от руско-турската война.

Нито на тази дата,нито преди нея, нито след нея, изпълнителната власт в Община Несебър или пък каквато и да е обществена или партийно-политическа формация сметнаха за необходимо да почетат бележитата годишнина.

Сякаш това не се е случвало преди 190 г.,или пък за някои е по-добре то да бъде забравено.Но историята помни.И имената на освободителите никога не трябва да бъдат забравяни.

Кои са те?                                                                                                                                                                                        

Всички не могат да бъдат изброени,но няма как да не се отбележат: генерал- фелдмаршал Иван Иванович Дибич-Забакалкански, генералът от инфатерията Логин Рот-командващ лявата колона на руската армия, адмирал Алексей Грейг-командващ руската флота в Черно море,генерал Ото Вахтен-командващ трите улански полка в боя за завземането на редутите пред провлака на Несебър, генерал Александър Юшков-командващ 7 пехотна дивизия, капитан – лейтенант Лазар Серебряков /впоследствие адмирал/, хорунжий Яков Бакланов /впоследствие генерал/ , поручик Александър Веригин /впоследствие генерал/, капитан-лейтенант Александър Казaрски, адмирал Егор Колтовски.

По-долу се публ. кратки биографични бележки по азбучен ред:                                                                                                                                                                                                                    

                                                                                                                                                Бакланов Яков Петрович, Грейг Алексей Самойлович, Дибич-Забалкански, Иван Иванович, Епанчин Николай Алексеевич,

                                                                                                                                                  Казарски Александър Иванович, Колтовски Егор Иванович, Рот Логин Осипович, Сребряков Лазар Маркович, Юшков Александър Иванович.

* Бакланов, Яков Петрович (15.03.1809- 18.10.1873)                                                                                                    

  Руски генерал, герой на Кавказката война.                                                                                                                 Постъпва на 20.05.1824 като доброволец в казашки полк,командван от баща му.Участва в Руско-турската война от 1828-1829. В началото на 1829 е удостоен с чин корнет,а на 20 май с. г. в битката за освобождаване на град Шумен за проявена храброст е награден с орден за храброст  Св.Aна IV степен, а за  превземането на турските градове и Месамбрия  Анхиало е отличен със Св.Ана-III степен. В края на войната /21.09.1831/ е повишен в чин капитан.
Активен участник в кампаниите Кавказ,за което е отличен с орден Св.Владимир с лък-IV степен.За разгромяването на чеченците на Шамил на 20.07.1845 е отличен със Св.Ана II степен и е назначен за командващ на 20 донски казашки полк.На 04.12.1848 е  повишен в чин подполковник.Полковник от 10.02.1850,генерал-майор от 01.10 1852
01 октомври, 1852 повишен в генерал-майор.На 03.04.1860 е произведен в генерал-лейтенант.За обсадата и щурма на крепостта Карс през 1859 е удостоен с орден Св.Ана I степен.

* Вахтен, Ото Иванович  / 1787 – 1874/

Генерал-лейтенант, началник на генералния щаб на Шести пехотен корпус и 2-ра армия, герой от Руско-турската война от 1828-1829.Командвал /22,23  юли 1829/ непосредствено трите улански полка за освобождението на Несебър от турско робство.
На  военна служба дойде от 1803.През 1812  вече като щабс-капитан, взема участие в Отечествената война и на 25 декември е отличен със златна сабя с надпис „За храброст“.
В периода 1813-1814 участва във военната кампания срещу Прусия и Франция,за което на 01.10.1813 е удостоен с ордена за храброст Св.Георги, 4-та степен.
На 24 .05.1816 е назначен за командир на Тоболския пехотен полк ,а на  25.11.1819 е повишен в генерал-майор и назначен за началник-щаб на Шести пехотен корпус.
В периода 1828 командва сраженията срещу турците по река Дунав. 05.101829 е удостоен с ордена на Св.Георги,3-та степен.Кавалер е и на ордените Св.Ана- 1-ва степен и Св.Владимир 3-та степен.
22.09.1829 е произведен в чин  генерал-лейтенант и назначен за началник на генералния щаб на Втора армия.
В началото на 1835 подава оставка.Умира през 1874.
*Грейг, Алексей  Самойлович  /17.09.1775 – 30.01.1845/                                                                  

Руски военноморски офицер, адмирал.                                                                                                                                     Син на преминалия на руска служба шотландски капитан Самюел Грейг. Изучава морско дело във Великобритания. Воюва в нейния флот срещу французи и испанци през 1789-1792 г.

По-късно се завръща в Русия, като капитан първи ранг участва в експедиция до Холандия през 1799. Четири години по-късно получава първото самостоятелно командване на кораб, а през 1804-1806 води ескадра срещу Наполеон в Далмация и Неапол.

През 1807, по време на руско-турската война от 1806-1812, взема участие (с чин контраадмирал) във военноморските операции срещу Османската империя в Егейско море, а след 1809 – в Черно море. През 1813 Грейг служи в Балтийско море.

За участието си в блокадата на Данциг получава званието вицеадмирал. Две години по-късно е назначен за командващ Черноморския флот и базата Севастопол.                                          Ръководи военноморските операции в следващата война с османците, при превземането на Анапа (където е произведен в адмирал) и обсадата на Варна през 1828, и освобождаването на Несебър през 1829 .

От 1833 е член на Държавния съвет на Руската империя.

* Дибич–Забалкански, Иван Иванович  /1785-1831/                                                                                                                                                

По рождение Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич е руски пълководец от германски произход, командващ военните операции в България по време на руско-турската война от 1828-1829. Дибич ръководи първото руско нахлуване в по-ново време на юг от Стара планина, за което получава и прозвището „Забалкански“.

Той е син на пруски офицер – аристократ от Силезия. Завършва рано кадетско училище в Берлин. Преселва се в Русия още 16-годишен при баща си, преминал на руска служба, и е зачислен като младши офицер в гвардейския Семьоновски полк.

Като такъв участва в Аустерлицкото сражение през 1805, а до края на войната с Наполеон през 1807 си печели полковнишки чин. По време на Наполеоновото нашествие в Русия през 1812 служи като обер-квартирмайстер (началник-щаб) на корпуса на генерал Пьотър Витгенщайн, който прикрива направлението към Санкт Петербург.

За участието си в сраженията при Клястици и Полоцк получава званието генерал-майор. Допринася за успешния завършек на войната, убеждавайки командването на пруските войски (по това време формален съюзник на Наполеон), да не се месят в бойните действия в полза на отстъпващите французи. Командва авангарда на Витгенщайн в сражението на река Березина. Участва (като началник на корпусния щаб) и в походите в Германия и Франция, завършили с окончателния разгром на Наполеон през 1814.

Дибич се издига във висшите военни и управленски среди в края на царуването на Александър I. Като приближен на императора е назначен като член на Държавния съвет през 1823. Година по-късно става началник на Главния щаб на руската армия.

След смъртта на Александър I Дибич взема активно участие в разкриването на декабристкия заговор и съдебното преследване на участниците. Така влиза в кръга от довереници на Николай I, който го произвежда в генерал от пехотата.

В началото на руско-турската война от 1828 генерал Дибич е назначен за помощник на командващия операциите на Дунав фелдмаршал Витгещайн. Поради напредналата възраст на титуляра практически ръководи бойните действия, съсредоточени срещу турските крепости Силистра и Варна.

От февруари 1829 Дибич е вече и формален главнокомандващ. През май разбива турците при Кюлевча. С решението си да обходи силната турска армия в Шумен и да прекоси Стара планина заварва османците напълно неподготвени, а с превземането на Одрин през август същата година принуждава султана да иска мир.Наблюдава и ръководи лично освобождаването на Несебър,Поморие и Бургас.

Освен почетното звание  „Забалкански“,присъдено му от руския император,е удостоен и с генерал-фелдмаршалски чин.

* Епанчин, Николай Алексеевич  /17.01.1857-12.02.1941/                                                                      Руски офицер,генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Роден е на 17.01.1857  в Санкт Петербург в семейството на потомствения дворянин адмирал Алексей Епанчин. Завършва класическа гимназия в Санкт Петербург. Продължава семейната традиция и се ориентира към военното поприще. Завършва Павловския военен корпус (1876).                                                                                                                                      С първо офицерско звание прапоршчик  е в състава на Лейбгвардейския преображенски полк, който е включен в Западния руски отряд (с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко). За проявена храброст в боевете при Етрополе, Ташкесен, София и Пловдив е отличен с орден „Свети Станислав“ III ст.,  „Света Ана“ IV ст. и румънския „Командорски кръст“.                                                                                                                   Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1882). Служи последователно в XXXVII-ма пехотна дивизия, I-ва гвардейска пехотна дивизия, щаба на Санкт-Петербургския военен окръг и като началник-щаб на I-ва гвардейска пехотна дивизия.                                                                                                                                                           През 1900  е повишен в звание генерал-майор и е назначен за директор на Пажеския военен корпус. Професор в Николаевската военна академия (1901). Командир на 42-ра пехотна дивизия със звание генерал-лейтенант (1907), на XIII-ти армейски корпус със звание генерал от пехотата (1913).

Участва в Първата световна война. Бие се при Гумбиненската (1914) и Верболожката операция (1915). След Октомврийската революция (1917) е в Бялата гвардия на барон Врангел. След поражението емигрира и се установява във Франция (1920).

Генералът от пехотата Епанчин е автор на военно-исторически и военно-теоретични трудове. Сред тях са:„В Болгарии осенью 1899“ (1900),„Война 1877-1878 г.г. Действия Передового отряда генерала-адютанта Гурко“ (1895),„Очерк о Русско-турцкой войне 1877-1878“.

Член е на официалната колегия за описание на Руско-турската война (1877-1878). Негов принос е описанието на действията на предния и западния руски отряд командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

* Казарски, Алекса́ндър Ива́нович  /16.06.1797 – 16.06.1833/

Руски военен моряк, герой от руско-турската война 1828-1829, капитан  I ранг 1831. Кавалер на орден св. Георги. Удостоен със званието флигел-адютант и включен в свитата на  император Николай I.                                                                                                           Получил широка известност след като18-оръдейния бриг «Меркурий» под негово командване постига победа в битката с два турски линейни  кораби.

Казарски постъпва във флота като доброволец през 1811 ,а след това е кадет в Николаевското щурманско училище.                                                                                                                    На 30.08.1813 Казарски започва да служи в Черноморския флот като младши мичман, а през 1814 е произведен в мичман .В началото на  флотската си  кариера служи на  бригантините «Десна» и «Клеопатра».През 1819 му е присъдено званието лейтенант и е назначен към личния състав на фрегатата «Евстафий».След това служи на шхуната «Севастопол», на транспортните кораби  «Ингул» и «Съперник», на катера «Сокол», на бриг «Меркурий».През 1828  Казарски вече е командир на транспортния съд «Съперник». За участието в превземането на Анапа Александър Казарски бил произведен в чин капитан-лейтенант,а за проявена храброст при превземането на Варна през м. септември с.г. е удостоен със златна сабя.

Малко след това адмирал Грейг назначава Казарски за  командир на брига «Меркурий». Под негово командване «Меркурий» участвал в битка,която е описана като подвиг в историята на морските сражения. 14.05.1829 18 оръдейния руски бриг бил настигнат от турските линейни  кораби «Селимие» и «Реал-беем», имащи на борда си 10-кратно превъзходство в количеството оръдия. Приемайки неравния бой, екипажът на брига под командването на Казарски постигнал блестяща победа, нанасяйки на  противника повреди и  принуждавайки го да напусне акваторията на боя.

За своя подвиг Казарски бил произведен в чин капитан  II ранг , награден с орден св. Георги  IV степен и назначен за флигел-адютант.От 26 май до 27 юли 1829 Казарски е командващ  на  44 оръдейната фрегата „Поспешни” и участва в завземането на Месемврия                                                                                                            .

През 1831 за отлична служба е произведен в чин капитан I ранг и зачислен в свитата на Николай I.Починал внезапно при посещението си в Николаев на 16.06.1833.

* Колтовски, Егор Иванович (05.04.1792- 05.04.1870).

Руски адмирал, през 1812 г., по завършване на  Морския корпуса е произведен в мичман.През първите години плава в Бяло море и Ледовития океан. Въведен е в служба през 1818 г. в Черноморския флот. Первите 4 г. плава в баркаси в Дунавската флотилия. През 1824 г. е назначен за командир на люгер «Стрела», а през 1826 г. е командир на  мостовите понтони в армията на Дунавската флотилия. В следващата година е назначен за командир на  20-те оръдия на брига «Орфей», получил  известност като неустрашим  във войната 1828—1829 г.

През пролетта на 1829 г.крейсирайки  съвместно с фрегатата «Щтандарт» и бригът  «Меркурий»  участвал  в обсадата на  Месемврия и завзел Анхиоло. Повишен в чин капитан 2 ранга и назначен за командир на  44-те оръдия на  фрегата «Поспешни».

На фрегатата си  Колтовски овладява Василико и участвовал във завземането на Ахтопол и на 7 август в състава на отряда  атакувал  крепоста Инада.

«Поспешни» бил срещу централния  редута № 3. Подавяйки своя огън на турската отбрана, Колтовски излязъл в десант и след  2 часа завзел редута,а 11 сепетември 1829 г. награден с орден Свети Георги, 4 степен.

След Одринския мирен договор Колтовски е назначен за командир на  фрегата «Ериван», на която участвова в превозването на войсата  в Росия  през зимата на 1829 г., а по-късно става командир на  линкора  «Норд-Адлер». Две години след това е назначен на 120-те оръдия в кораба «Варшава», където командвал до 1839 г.

След това е в служба на  Балтийския флот, връща се Черно море и взема участие в покоряването на  Кавказ, и почти непрекъснато командва отряди на судове, за превозването на  войски и крейсеруване около абхазския бряг  до 1850 г. През 1851 г. Колтовски е произведен  във  вицеадмиралы и в следващата  година е назначен за председател на  комитета по сооружения на сухите докове и адмиралтейства в Севастополе. На този пост остава в Кримската война, а на 4 януари 1860 г. е произведен в адмирал и освобождават в отставка.

* Рот, Логин Осипович  /1780-1851/                                                                                                         Руски военачалник от първата третина на XIX век, участник в двете руско-турски войни от този период /1806-1812/ като младши офицер и командир на полк и през 1828-1829 като командир на корпус.

Рот е френски аристократ, който преминава на руска служба като младши лейтенант (сублейтенант) през 1797 г. (с прекъсване от 1800-1802). Сражава се срещу Наполеон при Аустерлиц (1805) и Пройсиш-Ейлау (1807). Във войната с турците през 1809-1812 воюва при Браила, Ловеч и Русчук. Раняван е няколко пъти, издига се до чин полковник и командир на егерски полк. Остава на руска служба и по време на френското нашествие от 1812, когато воюва под командването на Витгенщайн при Клястици и Полоцк.

Участва в походите в Германия и Франция, довели до свалянето на Наполеон през 1814, когато е произведен в генерал-лейтенант.                                                                                                          В началото на Руско-турската война от 1828-1829 година генерал Рот командва 6-ти корпус, който окупира Дунавските княжества – Влахия и Молдова. От юли до септември 1828 ръководи първата блокада на Силистренската крепост.

След оттеглянето на главните руски сили на левия бряг на Дунав остава начело на войските, които презимуват в днешна Североизточна България и отблъскват турската контраофанзива през пролетта на 1829.

При прекосяването на Балкана под командването на генерал Дибич предвожда самостоятелна колона, с която завзема и освобождава Несебър, Поморие и Бургас.         След влизането в Одрин е начело на авангарда, изпратен до Чорлу и Родосто, за да принуди султана да сключи Одринския мирен договор.

* Юшков, Александър Иванович (1773 – 24.06.1859) 

Руски генерал, участник в Наполеоновите войни.

Юшков постъпва на военна служба на 23.01.1792 лейбгвардейския Преображенски полк.На 22.12.1798 е произведен в чин младши лейтенант,а през 1800  – в лейтенант.
През 1807 г. участва във военната  кампания в Прусия, след което той се завръща в Русия.На 12.02.1810 е произведен в полковник,а от 7 октомври с.г. e командващ пехотен батальон на Преображенския полк .През 1812  участва във войната срещу французите в битката при Бородино, за което е награден с орден на Св. Ана II степен.
През 1813 след боевете за Кулм където руските войски разгромяват  превъзхождащите ги двукратно по численост и въоръжение французи,на 15 септември Юшков е произведен в чин генерал-майор.

През 1815,когато Париж е завзет от руските войски, Юшков е назначен за генерал-губернатор на града.На 21.03.1816 е назначен за командващ на 9 пехотна дивизия,от

22.02.1819 е командир на 2 бригада на 15-та пехотна дивизия, а след това на 2 бригада на 8 пехотна дивизия.От 06.08.1821 е командир на 3 бригада на 15 пехотна дивизия,а от 24.10.1824 е командващ 5 пехотна дивизия.На 22.08.1826 e произведен в чин генерал-лейтенант.
По време на турската кампания на 1828-1829 Юшков е командир на 7 пехотна дивизия (14.04.- 04.10.1829).След обсадата на Силистра,под командването на генерал Дибич участва в боевете на 30.05.1829 където при с. Кюлевча до Шумен турците са напълно разгромени.

В авангарда на руската армия през Стара планина подразделението на Юшков достига устието на река Камчия,където при едно от сраженията е тежко ранен,но остава да командва придвижването към Несебър.                                                                                                       След капитулирането на несебърския гарнизон дивизията на Юшков се насочва към Айтос,а оттам през Ямбол достига на 4 август Одрин,който окончателно е завзет от руската армия на 8 август.

След падането на Одрин дивизията на Юшков идва  в Бургас, където остава до края на военните действия с Турция.

         Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали  за Освобождението. Не може как  да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”, когато през 1821 г. местният революционен комитет, ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.

Тогава съзаклятниците са заловени, а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града, но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.                                                                                                                                                         Друг случай в който жители на Месемврия са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771 г. Става въпрос за съдебния процес, състоял се на 20 февруари 1771, описан в османо-турски документ, съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”. В документа са посочени имената на лицата, проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.

Това са: месемврийският владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев, Панайот Мойов и Константин Желев.

Историята може, но не трябва да бъде забравяна.С молебен,или без……..             

Максим МОМЧИЛОВ