Те нямат право да влизат в Турция, но трябва да бъдат нахранени. За да изхранва хилядите струпани на турската граница сирийски бежанци, турската хуманитарна организация „Човешки права и свободи“ (ИХХ) е построила огромен комплекс близо до южния турски град Килис, в който работата не спира 16 часа на ден.

В кухните има огромни казани с диаметър 2 метра, толкова тежки, че когато са пълни, трябва да ги носят двама души. Така всеки ден се осигуряват по 25 000 порции топла храна. Всяка сутрин съдове се пълнят с рагу, ястия с ориз и тестени изделия, а после, опаковани с найлон, се товарят на камиони и тръгват към най-близкия граничен пункт.

Отстрани на комплекса машините на хлебопекарната, където работят 25 души, произвеждат всеки ден по 100 000 традиционни сирийски хляба, благодарение на най-съвременна германска технология.
Директорът Абдулсалам аш Шариф ръководи 365 служители, предимно мъже, и отговаря за чисто новите обекти, завършени преди 4 месеца и боядисани в зелено и бежово. На входа частни охранители прекарват чантите на посетителите през детектори за метал.

„Концентрираме се върху нуждите на бежанците в Сирия“, обяснява той пред АФП. „За тези, които са в Турция, се грижи правителството. От другата страна, близо до Килис, има общо повече от 110 000 сирийци, разпределени в 8 лагера. От тях 30 до 35 000 са пристигнали наскоро“.

„Броят им се променя непрекъснато“, казва той. „Някои успяват да влязат нелегално в Турция, други заминават при приятели или семейства, други се връщат у дома, ако ситуацията се успокои. Има непрекъснато движение“.
В складовете с големина на футболно игрище са струпани на четири нива хиляди тонове брашно, матраци, завивки, консерви, чували с ориз, кашони с олио и бобови храни.

Недостиг на палатки

Абдулсалам аш Шариф показва с усмивка и десетки канапета, фотьойли, мебели, кухненски печки, подарени от турското население. Те също трябва да се складират, макар да не служат за нищо на бежанците, които са на палатки.

„Всъщност именно от това се нуждаем в момента“, казва той. „Палатки. С последната вълна пристигащи, бягащи от руските бомбардировки, палатките свършиха. Издигнали сме над 3000, включително 81 големи, в които могат да се приютят до 50 души. Отправихме призив към дарителите“.

Фондацията „Човешки права и свободи“ (ИХХ) е основана през 1992 г., за да оказва помощ на босненските мюсюлмани по време на войните в Югославия. Това е влиятелна ислямска неправителствена организация, близка до турския президент Реджеп Тайип Ердоган, която се финансира от страните от Персийския залив и особено от Катар.

Понякога подозирана във връзки с радикални ислямистки групи, именно тази фондация нае през май 2010 г. корабът „Мави Мармара“, който се опита да пробие военната блокада на ивицата Газа и беше превзет с щурм от израелските морски командоси. При щурма на кораба загинаха 10 души.

Почти всички служители на центъра в Килис са сирийски бежанци, които работят срещу заплащане. „Наложените ни от турското правителство правила са стриктни: всеки ден трябва да им даваме имената на тези, които влизат в Сирия. Паспортите им се подпечатват всеки път и се проверяват по причини, свързани със сигурността“, уверява директорът.
Както често се случва в подобни случаи, той разказва с усмивка историята за селянин от околността, дошъл да дари три крави, които станали на рагу, или на скромно облечена тийнейджърка, дошла да дари единствената си ценност, красив златен пръстен.

„Хората могат да бъдат прекрасни“, казва той. „Ако отправя призив, до час ще имам 100 доброволци на двора. Но хората могат да са и ужасни: за една секунда някой самолет може да хвърли две бомби и да направи всичко това на пепел…“

По БТА.