Слаба мотивация за участие в изборите и равенство в битката за първото място. Това показва проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено между 21 и 27 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.

Посочва се, че невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, а също и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредния вот.

На старта на предизборната кампания кампанията декларираната активност е съизмерима с тази от октомври 2022 г. – 39%. Дали да гласуват, се колебаят 28%, докато 33% са категорични, че няма да упражнят правото си на глас.

Снимка 608554

Източник: Алфа Рисърч

Изследването отчита относително висока мобилизация сред най-политизираните избиратели, което очертава 2 април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.

„Алфа Рисърч“ отбелязва, че предприетите от партиите предизборни ходове раздвижват електоралната картина, но без да пренареждат цялостната политическа ситуация. Водещите партии влизат с изравнени позиции в надпреварата, а по-малките формации до последно ще очакват дали ще успеят да прескочат 4%-та бариера.

Нагласите на избирателите на старта на кампанията показват равенство между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки.

Към момента ПП-ДБ имат подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете партии и биха могли да подобрят позициите си, ако успеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата политика избиратели, които традиционно решават дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията.

Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС – предимно жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2 април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство, посочват от социологическата агенция.

Интрига има и за третата позиция, която към момента се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях обаче е „Възраждане“ (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.

Снимка 608555

Източник: Алфа Рисърч

БСП стартира кампанията със 7.4%, като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция „Левицата“, но също към „Възраждане“ и „Български възход“.

Три партии са относително близо до изборната бариера, но засега остават под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в „чакалнята“за бъдещото НС остават „Български възход“ с 3.8%, „Левицата“ с 3.6% и ИТН с 3.2%.

„Алфа Рисърч“ отбелязва, че независимо дали в 49-ия парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „малките“, предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48-ото НС.

При отчетения към момента сходен изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.

Снимка 608556

Източник: Алфа Рисърч

Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е категорично подкрепена от едва 5% от българите, а 28% я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50% от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.Избирателите на ДПС, „Български възход“, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и „Възраждане“.

По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия, заключават от агенцията.