При обработени 99.98% СИК протоколи данните за действителния брой гласове, спечелени от партиите и коалициите вчера вече могат да се сравняват и да дадат стегната (в цифри) картина.

С 32.66% ГЕРБ печели изборите и отново ще е първа политическа сила в страната. Реално изражение на тези проценти е 1 147 245 гласа. В сравнение с предходните парламентарни избори през 2014 г., когато партията на Бойко Борисов спечели подобен процент от общия брой гласували, победата се е дължала на 1 072 491 гласа. Така на тези парламентарни избори ГЕРБ е прибавила към актива си 74 754 гласа.

Най-много като реален брой гласове прибавя големия губещ в това състезание – БСП. На парламентарните избори 2014 социалистите са привлекли 505 527 гласа, доколкото към настоящия момент могат да се похвалят с почти удвояване – 955 214. Това обаче им дава 27.19% от гласовете, или недостатъчно мандати.

Обединените патриоти постигнаха вчера 318 512 или 9.07%. Явявайки се за първи път на парламентарни избори в този формат – НФСБ, ВМРО и „Атака“, патриотичните формации определено показаха разочарованието си от резултата.

На предишните парламентарни избори НФСБ и ВМРО събраха 239 101 гласа, отделно „Атака“ имаше 148 262 гласа. При сборуването на двата резултата, довел до два парламентарни групи в 33-то НС, то в 44-то НС патриотите ще влязат като далеч по-малко заети места. А на тези избори Обединените патриоти са привлекли близо 60 000 гласа, но по-малко.

Движението за права и свободи (ДПС) завоюва 8.99% или 315 786 гласа. В сравнение с предишните избори през 2014 година (487 134) откъснатата част е значителна – 171 348 гласа. Интересно е да се види дали ако се прибавят гласовете за ДОСТ – 100 278, двете партии биха постигнали предишните си резултати, но сметката показва значителни загуби, горе-долу същата бройка както тази на патриотите.

Сметките със събиране и изваждане на гласове просто не могат да не бъдат направени и при парчетата от дясното политическо пространство. Реформаторският блок – Глас народен остана със 107 397 гласа, „Да, България“ пък постигна 101 217 гласа, Нова република кретат отзад с 86 983 гласа. Сборуването помежду им обаче показва 294 597 гласа на тези избори, при 291 806 гласа през 2014 година (като към тях трябва да се прибавят и 37 335 на партията на Светльо Витков).
Изключително силното припокриване между двете числа не може да не направи впечатление, въпреки че кандидатът на реформаторите Трайчо Трайков мотивира на президентските избори през ноември 2016 година значително по-малко привърженици – 224 734.

Резултатите на бъдещия пети член на парламента – Веселин Марешки и партията му „Воля“ може да бъде сравняван като гласове единствено с президентските избори. През 2016 година Марешки събра 427 660 гласа, доколкото на изборите вчера резултатът му е 145 636 гласа. Разликата е драматична – 282 024.

Също драматично стои положението с коалицията АБВ – Движение 21. Вчера те са мотивирали едва 54 407 избиратели да отидат до урните. Което е по-малко дори и от привържениците, подкрепили само Татяна Дончева и Минчо Спасов на президентските избори, а и повече от два пъти по-малко от подкрепилите Ивайло Калфин 125 531, като кандидат на АБВ за президент. На предишните парламентарни избори АБВ е била подкрепена от 136 223 гласоподаватели, а Движение 21 спечели 39 221 гласа.

Към настоящия текст ще прибавим единствено ПП „Възраждане“, която се ави самостоятелно на настоящите избори и спечели 37 881. Това обаче се равнява на 1.08% и означава, че партията на Костадин Костадинов ще получи държавна субсидия.

Πo ceгa дeйcтвaщия зaĸoн гoдишнaтa cyбcидия възлизa нa 11 лeвa нa глac, ĸoeтo пpaви 411 653 лeвa ĸъм мoмeнтa. Зa чeтиpи гoдини oбщaтa cyмa, ĸoятo пapтиятa щe взeмe, e 1 646 612 лeвa. Πapтиятa пoлyчa пpaвo и нa дъpжaвeн имoт, в ĸoйтo дa paзпoлoжи cвoй oфиc.

Останалите партии, които се явиха на настоящите избори и не прескочиха 4% бариера остават без субсидии, тъй като според закона нямат право на държавна субсидия, след като са се явили като коалиция.