Максим Момчилов :Като ти се пише, трябва да пишеш

Максим Момчилов

  Пиша. Пиша, че пиша. Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша.

И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.

    Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на 35 години  се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността”  на героя на Елисендо.

   Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 2131  на “Слънчев бряг прес”, ще бъде на познатото  вестникарско издание.

В момента сякаш съм по-наясно от всякога защо пиша – старая се да доближа истината. След като написах  книгата „Вестникът на всички времена“, възникнала  от само себе си през 1961 г., започнах да предусещам установяването на едно изцяло ново писателско отношение в мен.

  Публикувал съм и: „Приписки към времето : Т. 1 –2006 г.”, „ In memoriam : Димитър Янков,първо и второ допълнено издание, 2008 г.”,  „Обречена на туризма : [интервюта, изказвания, позиции и очеркови скици с Малина Стратиева]– първа и втора част,2010 г.”, „Да бъдеш себе си,интервюта с Николай Димитров, 2017 г.”,” Месемврия на Евксинския понт. Т. 1, История от Маргаритис Константинидис, 2019 г.”, но  щом отхвърлим стремежа към оценка на фактите, наличният ни опит се разклаща и започваме да осъзнаваме неговата ограниченост и собствената си повърхностност – и в този момент разбирането ни за истината е по-близо до истината.

   Стигаш до извода, че фактите никога не остаряват, за разлика от мненията. А и писането за  всяка следваща книга става все по-трудно.От друга страна обаче трябва да се пише повече. Много време се изгуби в писане на неща, които не биваше за хора, които не заслужаваха.

    Ако можех да се върна назад в този период, откакто излизат мои книги – от 2006 г. досега, все пак бих писал повече. Бих искал да пиша повече сега. А и с годините човек навлиза в продуктивен период. Това е усещане, което не може да се анализира, обясни или овладее. Просто го усещаш и трябва да му се оставиш. Като ти се пише, трябва да пишеш.