Ритник в лицето на българската история
ТВ канал „Сител“, Скопие, 6 октомври 2018 г.:
„Чија е Самоиловата држава – македонска или бугарска“ – една од темите на мешовитата македонско-бугарска комисија. Самоиловата држава прва за ревизија во учебниците по историја во Македонија и Бугарија… На Бугарите им пречи што државата на Самоил е претставена како македонска, а на нашите историчари, пак, бугаризацијата на самоиловото царство… Од македонска страна е побарано Македонија да биде отстранета од поимот бугарски земји во учебниците во делот за праисторија… Праисторија, антика и среден век биле темите за дискусија на мешовитата комисија, а за илинденците ќе расправаат на некоја следна средба…“
Това е част от информацията за работата на българо-македонската комисия.
С какво се занимава тази комисия? Разисква чия е Самуиловата държава, щото на македонските историчари им пречела „българизацията на самуиловото царство“! И за да не им пречи, българите тутакси да си ревизират учебниците, че да се сложи край на „българска хегемония“. Вярно, българските историци са много коварни и коварно българизират българската история. И още по-коварно твърдят, че цар Самуил е български цар, че Самуиловата държава е българската държава, че столицата на българския цар Самуил и на българската държава в определен исторически период се нарича Охрид. Това оскърбява македонските историчари и накърнява духа на евроатлантическото добросъседство.
Ако днес българските учени в тази комисия допускат, приемат и участват в една абсурдна, антинаучна и антиисторическа дискусия, натрапена провокативно от македонските историчари, утре ще допуснат също толкова антинаучни дискусии на тема са ли Гоце и Яне българи или напротив. „Напротив! Напротив!“ – викат историчарите.
Ако днес в тая „мешовита комисия“ тъй я „расправаат“ историята, то за „илинденците ќе расправаат“ историята по същия начин утре. Всъщност, отдавна я „расправаат“ – „Илинденското въстание е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества“, каза снизходително Заев през август. Ама защо пък „някой гражданин от България“ да го чества туй въстание, като в него са участвали „македонци, албанци, турци, сърби, власи, роми и бошняци“. И ни един българин. Според Заев, който се бил изпуснал, без да иска.
Ако днес македонските историчари са „побарали“ да изхвърлим Македония от българските учебници като един от българските региони, утре ще „побарат“ да изхвърлим св. Константин Кирил Философ и св. Методий, св. Климент и св. Наум, Пресветата Българска Охридска архиепископия, Българската книжовна школа в Охрид, българския език, кирилицата, Средновековието, Възраждането и к`вото ви дойде наум. По-скоро – к`вото им се поревне на историчарите. Ако някой не ги побара за ухото.
Ако днес македонстващите в „мешовитата комисия“ искат да изхвърлим Македония от българската история, утре някой ще поиска да изхвърлим Тракия, друг – да изхвърлим Мизия и накрая – да изхвърлим България. Целокупно. Да я изчегъртаме, та Скопие да миряса.
Историчарите имат едно основно „академично“ занимание – да крадат като пладнешки разбойници българската история и да я фалшифицират; да безчинстват, вършеят и вилнеят в българската история, да мъкнат и влачат личности, събития, факти и цели периоди от българската история и да имат патологични собственически претенции към българската история. Щото си нямат своя. И които са придобили „научни“ титли и звания, разправяйки фантасмагорични небивалици за несъществуващата величава история на т. нар. македонска държава – „история“, наждрапана на пишещата машина на сръбската политическа полиция – зловещата УДБА.
За сведение на Заевите „историчари“, а също и на жалките български политици, които кудкудякаха възторжено при подписването на договора с Македония и подскачаха около Заев като репортерки около бицепса на Борисов, напомням:
Българската държава е създадена през 681 г. Македония се появи на картата през 1991 г. България е на 1337 години. Македония е на 27 години. Разликата е 1310 години. „Историчарите“ се надат някой да им хариже „поне“ тия 1310 години за чест и слава на Титовата УДБА и на американската операция „Западни Балкани“. Операцията си има стратегия: политическо, икономическо, историческо, културно и духовно откъсване на Европа (Балканите специално!) от Русия. С една цел – презареждане на „барутния погреб“ и превръщането на Балканите в НАТО-вска база.
Стратегията е едновременно антибългарска, антибалканска, антируска и антиевропейска. Антиправославна и антихристиянска също така.
Повече от 70 години македонстващите сърбомани водят брутална, свирепа война срещу България и всичко българско; грабят българската история като конекрадци и я заличават вандалски; поругават български църкви и манастири; след 1945 г. избиват 30 000 българи, а други 200 000 българи хвърлят в затвори и концлагери; изличават методично българското национално съзнание, а после, при преброяванията, се оказва, че българи в Македония няма, изпарили са се.
В същото време Македония (особено след 1991 г.) се албанизира и ислямизира ударно; в цели райони вече няма кой да запее „Що ми е мило и драго во Струга града, мамо, дюкян да имам!“; и в най-малките села никнат по две джамии с по две минарета – саудитски тертип; а в Скопие, като минеш моста с фамозните статуи на „македонски“ владетели (половината – български, другата половина – римски и византийски), попадаш в Ориента, където вият мюезини и никой не знае друг език, освен албански.
След Турция, Албания, Босна и Херцеговина и Косово (това американско раково образувание) Македония е петата мюсюлманска държава на Балканите. Последната брънка на ислямската верига, впримчила Европа. Това са целите на стратегията „Западни Балкани“. Те са далекобойни и дългосрочни. Част от този сценарий беше политиканският финт с Македонската църква. Да благодарим на Бога, че нашите мъдри архиереи не се поблазниха и отказаха да играят в тази подла игра.
Всяка една секунда от величавите и трагични 1337 години Българска държава е българска. Това е историята на българския народ. На неговите подвизи и страдания. Не на някой друг. Колкото и да центрофугират мозъците на „македонците“, а „македонската литературна норма“ да им налага безобразно сърбизиран български език. Сърбоманският македонизъм е едно чудовище, което повече от 70 години трови българите от двете страни на границата. България първа призна Македония, но единственото, което получаваме, е ритник в лицето. Ритник, придружен с ехидно подхилкване, мазни приказки и фалшиви извинения.
Не ни стига, че българските политически бездария вече 30 години мачкат, унищожават и унижават българската държава и българския народ с рефрена „Брюксел не дава – НАТО настоява“; не стига, че 30 години „управляват“ с две заклинания – „Европа иска – НАТО натиска“, ами сега се появи нова мантра – „Скопие иска!“. Моля?!
Прочее, какво ли ще стане, ако изпълним в пълнота разпоредбите на историчарите и махнем отвсякъде думи като Македония, македонски, македонско? Махаме ги и няма държава Македония, няма македонска нация, няма македонски език… Това ще стане.
Работата на „мешовитата комисия“ трябва да излезе на светло. Инак утре ще осъмнем попарени, предадени и продадени. За пореден път. Българската държава има всички основания – исторически, научни, политически, дипломатически и морални – да изтегли българските представители от комисията, да поиска ревизия на договора с Македония и най-сетне – да денонсира този договор, който по никакъв начин не защитава България от посегателствата върху нашата история, а това означава и посегателства върху нашето бъдеще. Защото, който няма минало, няма бъдеще. „Историчарите“ го знаят. И понеже гърците им отмъкнаха „античкото минало“, са се вкопчили отчаяно във всичко, що е българско.
Веднага ще приема, че Самуил е македонски цар, ако историчарите ми отговорят на следния въпрос: Как се казва българският цар, царувал по времето на Самуил?