Наричали „Царската градина”, а по-късно я именували Слънчев бряг

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                       

Малко хора помнят, а може би още по-малко знаят, че преди да се появи днешния курортен комплекс „Слънчев бряг”, в продължение на десет години е функционирала младежката лагер-школа „ Лиляна Димитрова”. Това райско место някога местните хора са наричали „Царската градина”.

Лагерът е бил разположен в района около сегашния хотел „Кубан“. Или по-точно на местото на бившия хотел „Чинар”, бившото „Казино” и хотел „Глобус”. Първи решават да оползотворят пространството от „Централния комитет на Съюза на народната младеж“, през лятото на 1949 г. Строител на лагер-школата е „Стройрайон Бургас“ с ръководител инж. Петков.

Предполага се, че той е дал името на днешния Слънчев бряг.

Първоначалния вид на лагера е бил палатков /спалните помещения са били палатки/, а столовата е била на открито, под дърветата. Изградена от дървени маси и сковани пейки. Кухнята и склада за продукти са били обособени в дървени постройки. Първоначално част от кухнята и миенето на съдовете са били също на открито, като за целта е използвана подпочвена вода. Водата за готвене и пиене е набавяна и пренасяна в цистерна с помощта на конски впряг от близкия град – Несебър.

Тока се е генерирал чрез агрегат.Следващите години, за спални помещения са построени дървени постройки, както и масивна кухня и столова. Водата е добивана от местността „Кюнчето”, която се намира в близост до прочутия ресторант-атракцион „Ханска шатра“. За нуждите е изграден масивен трансформатор, а токът от помпената станция обслужва отводняването на блатото.

От създаването му, до края на 1958 г. управител-домакин е Андрей Аргиров Василев. Целият персонал обслужващ гостите е от жители на град Несебър, като Васил Аргиров, Иван Балкански, Неда Калчева, Цвета Терзиева и други, спасителите също са от Несебър. За превеждане в приличен вид и облагородяване на района са помагали и ученици от града. През летния сезон за всяка смяна се провеждат учебни, спортно развлекателни и богати културни прояви.

След 1958 г., със започването на строителството на Слънчев бряг, лагера се премества в с.Равда. Където по- късно се изгражда цяло лагерно градче на различни окръзи и предприятия.                                                                                                                                                                                                                                                                          Публикацията на Васил Киров- дългогодишен кмет на Община Несебър е от писмените бележки на Стойка Василева, жител на град Несебър.

Текстът е от книгата за Слънчев бряг: „Началото на 1959 г.”