На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“.
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония“.
Това е само малка част от емблематичните цитати от Апостола на свободата, който е завещал на нас българите.
На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски – световна личност, тъй като не се е борил само за свободата на българския народ, а се е борил за свободата на всички народи. Свещеник, който се разделя с монашеската служба, но продължава да спазва обетите, които е дал – бедност, послушание и целомъдрие.
Отбелязваме 186 години от рождението на Васил Левски
Герой, борец за свободата на България.
Малко са думите, с които можем да опишем тази велика личност на нашата родина. Но съвременните ни изтъкнати историци и учени го определят като най-безапелационната фигура в българската история, която е на висок пиедестал. „Спокойно можем да се гордеем, че такава личност се е родила в България. Левски е казвал, че всички ще живеят заедно – българи, турци, евреи, арменци. Също така е изповядвал идеи републикански, изключително демократични за онова време преди повече от 150 години, нещо, което сега е в основата на всички модерни държави, на Европейския съюз, за чиста и свята република. Той е надминал времето си в това отношение. Можем спокойно да се гордеем и да кажем, че той е не само българин, той е гражданин на целия свят. Като погледнем какво става в момента, повече от всичко се нуждаем от такива хора, които да обединяват нацията“, казва за Апостола председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски.
„Левски е достойнството на България“, са думи на акад. Антон Дончев. Той смята, че думата, която сериозно изразява тази същност – иконата на България, е думата достойнство „Достойнството е гръбнакът на личността и на обществото – гръбнакът“, подчертава акад. Антон Дончев.
Видният ни историк проф. Андрей Пантев казва, че подвигът на Левски е в това, че той трябваше да постави темелите на онова, което днес наричаме българска държавност. „Комитетите бяха онези стълбове, върху които беше построена онази нашенска държавност, която опроверга, в известен смисъл се изсмя на всички предположения, че българите няма да могат да се самоуправляват, че българите за нищо не стават, освен да се интересуват за цените на свинското месо на Солунската митница. И това е величието на този подвиг. Не е в преследването на пищен напън към кратки стълкновения, а по онова постепенно изграждане, защото нашето национално освободително движение не излиза през стомаха, нашите мъченици, герои, революционери, даже книжовници не са искали българска държава, защото са голи, гладни и боси“, отбелязва професорът.
Не може страна, която има Ботев и Левски да има мизерен статут. „Ние се прекланяме пред тях, към тяхното саможертвено заколение. Те не са смятали, че ще стават някакви в бъдеща България. Те знаеха, че на европейската карта трябва да бъде поставена, или по-точно възкръснала, възстановена, възпроизведена онази държава, която беше толкова значима“, отбелязва проф. Пантев. Професорът допълва, че през двете дати – на рождението и на смъртта на Апостола, ще гледаме на Левски като емблема, икона, упование, като опора.
А на младите хора историкът преди години каза, че лесно се обича велико отечество, лесно се обича силно отечество, лесно се обича богато отечество, във времената на Левски не е било така. „Отечеството е като майката. Може да не е най-добрата, може да не е най-красивата, може да не е най-умната, но ние шептим с преклонение към такива като Левски една лаконична, но велика фраза: Майка и Родина една е тя“, казва проф. Пантев.
„Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба най-високо нравствено поле – полето, в което бродят немили-недраги и с изранени нозе и души водят народа си към заветното спасение апостолите на пробудата и на свободата“. Думи на проф. Кирил Топалов – писател, литературен историк, общественик и дипломат.
И ако по думите на народния поет след Паисий „българският род история има и става народ, то Левски се опита да осъществи следващата цивилизационно- съзидателна крачка –да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му посочи пътя към изграждане на своя държавна институционалност“, отбелязва проф. Топалов.
„По този път Левски постави и първите, най-важните указателни знаци, които вече век и половина от тогава не само, че не губят своето значение, а напротив – все по-често и все по-силно ни доказват своята непреходна мъдрост. А именно: Че ако иска да бъде истински независим и уважаващ себе си народ, той трябва да се освободи, или поне да направи достоен опит да се освободи сам. Защото „Който ни освободи, той ще иска да ни зароби“.
Пред олтара на тази нееднократно и трагично доказвана в българската история истина той по апостолски положи и своята саможертва. Също – че истински независим и уважаващ себе си народ може да живее само в държава, изградена на принципите на свободната народна воля. Също – че чистата и свята република се изгражда само с чисти и святи съвести, едно от най-задължителните проявления на които е безкористната и чиста сметка с народния имот и благо – до последния народен грош, похарчен от народните водачи по народните дела.
Още много други знаци постави Апостолът в мъченическия път на своя народ към бъдещето му. Разбира се, и на него, както и на другите великани на нашето възраждане, като че беше по-лесно да поставят знаците и първи да вградят в основите на този път своята саможертва, отколкото да убедят съотечествениците си да тръгнат по него. Голямата, великанската, нечовешката им болка се пораждаше от обстоятелството, че както отделните хора, така и народите като цяло най- трудно прескачат границата между уюта на робското съществуване, когато друг мисли и поема отговорности вместо теб, и предизвикателствата на непознатата и затова често плашеща свобода.
Ако се научим да разчитаме знаците на Апостола както трябва и се огледаме още по-както трябва, ще успеем и да разчетем какво ни казват онези въпросителни след последната дума в тефтерчето на Великия след последната написана дума от него дума там: „Народе ?????“, казва проф. Топалов.
