Конституционният съд се разцепи на две и не отмени орязаните правомощия на президента за служебното правителство. Същото се отнася и до новите норми в основния закон, които направиха Народното събрание постояннодействащо и разрешиха и хора с двойно гражданство да стават депутати и министри. Това става ясно от дългоочакваното решение на КС по делото, по което бяха оспорени на практика всички изменения от 6-тата поправка в основния закон. Те бяха гласувани в предишния парламент с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.

6 от 12-те конституционния съдии смятат, че тези норми са противоконституционни. За да бъдат те отменени обаче са необходими поне 7 съдии.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Така остават в сила нормите, според които президентът Румен Радев не назначава, когото той иска за служебен премиер, а има право да избира от кратък списък – Председател на НС, управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ), председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник​.

Тази промяна се направи, за да се намали политическото влияние на президента. По нея бе съставен и сегашния служебен кабинет с премиер Димитър Главчев, който е шеф на Сметната палата. Единствено той се съгласи да поеме поста.

Ако сега има пак избори, то отново ще има служебен кабинет по новата процедура.

В същото време КС на практика отмени съдебната реформа, направена с други изменения в основния закон, като обяви най-важните от свързаните със съдебната власт от тях за невалидни и противоконституционни. Те предвиждаха разделяне на две на Висшият съдебен съвет – на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, промяна на  начина на избор на техните членове, по-малко правомощия за главния прокурор, както и по-кратки мандати за т.нар. трима големи – председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Решението на съда идва два дни след оповестяването на доклада на Европейската комисия, в който измененията бяха приветствани.

За първи път КС записва в свои решение какво се случва след отмяната на атакувани разпоредби и че ще си действат старите норми. Изрично е посочено, че конституционните разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. „Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект“, пишат от КС.

Делото срещу промените в конституцията беше образувано по искане на президента и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание.

Първи от политическите лидери от сегашния парламент, който коментира решението на КС, беше съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков, който нападна мнозинството от него заради отменената съдебна реформа. „Има ли справедливост в България? Работят ли прокуратурата и съдебната власт за хората? Аз смятам, че не! Напротив, убеден съм, че сегашната система е създадена така, че да има хора в цялата структура, които не работят за справедливост, а за поддържане на „превзетата държава“. Както при избора на Сарафов, целият Висш съдебен съвет гласува в строй, сякаш някой им натисна бутона ENTER“, коментира решението на КС съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.

Днес, след решението на Конституционния съд, стана ясно, че системата на „превзетата държава“ иска тази липса на справедливост да се запази!, пише още той в пост във Фейсбук.

Той добавя: “

Против съдебната реформа гласуваха: Трима от квотата на ГЕРБ/Росен Плевнелиев – Маргарита Карагьозова Финкова (2015 г.), Филип Димитров (2015 г.), Красимир Влахов (2018 г.), четирима от съществуващата система – Павлина Панова (2018 г.), Таня Райковска (2015 г.), Надежда Джелепова (2018 г.), Соня Янкулова (2021 г.), двама от квотата на Румен Радев – Янаки Стоилов (2021 г.), Атанас Семов (2018 г.)“.

„Краен резултат: 9-3 за бутона ENTER вместо за ХОРАТА. Разбира се, съдия Белазелков подкрепи съдебната реформа и беше от страната на справедливостта. За съжаление една птичка пролет не прави. Единственото, което остана, е, че главният прокурор може да бъде разследван. Пътят към оправяне на държавата ни е дълъг. Това ще е маратон, ще е щафета – но вярвам, че посоката е правилна и рано или късно ще стигнем там, където има СПРАВЕДЛИВОСТ и хората са СВОБОДНИ“, обяснява още Петков.