В некоалицията се води непрекъсната канадска борба, която се печели обикновено от Борисов и Пеевски. Според него сглобката сама създава проблеми в обществото, които после решава, така той обясни обрата в позицията на част от управляващите за датата на националния празник. Според него планираните промени в конституцията са конюнктурни – спрямо взаимоотношенията със сегашния президент. Това заяви съветникът на президента по правните въпроси и бивш служебен министър на правосъдието в студиото на БНТ.

„Министерският съвет има все по-малко и по-малко значение, а в парламента има няколко личности – Борисов, Пеевски, изземват предната сцена, слагат се рамки. Реформата в съдебната власт отпада от дневния ред и се замества от теми кога ще е националният ни празник, колко мандат имат кметовете. Това пречи да се говори за малките, но съществени промени, които ще допринесат да имаме качествена правосъдна система“, допълни Крум Зарков.

Той заяви, че ГЕРБ и ПП-ДБ разполагат със 120 депутати и биха могли да осъществят много реформи и без ДПС и Делян Пеевски, но явно са „сглобка за да има са нужни трима“

Зарков засегна и темата за службите и изгонването на руските свещеници от България, като попита как тези хора биха могли да шпионират без участието на българи, тъй като те сами по себе си нямат достъп до чувствителна информация. Бившият правосъден министър попита защо няма арести на български граждани и обвинения за държавна измяна и колко от изгонените служители на руското посолство са се оказали агенти и с кого са работели.

Той бе попитан и за дългосрочния договор за доставка на газ с турската компания „БОТАШ“ и дали служебното правителство следва да взима такива дългосрочни решения, които освен технически са и политически. Бившият правосъден министър от своя страна попита защо след като толкова години се говори за диерсификация на доставките на газ и сега тя се е случила имено посредством този договор, радетелите за газова диверсификация говорят против него.

Крум Зарков: Правителството остана заклещено в сглобката

Няма нужда държавният глава да бъде сочен с пръст като някаква опасност