Поради големия интерес към отговора на този въпрос като местен археолог с дългогодишна практика ,искам да дам кратки обяснения за предисторията на случилото се.
Много информация заля обществения ефир в дните на посещението на Папа Франциск у нас относно подарената му икона на „Св. Богородица – Врата – Небесна”. Обясненията бяха много и разнообразни, а именно: „копието на несебърската икона, която е подарена на папата е от иконостаса на църквата „Св. Стефан”, други -“ икона, която днес се намира в църквата „Св. Йоан Кръстител”, както и че въпросната икона се намира в Националната галерия в София“ и редица други безпочвени интерпретации……
Проучване за мисията на първия апостолически визитатор в България – монсеньор Анджело Ронкали и конкретно за дейността му в Несебър бе извършено още през 80-те години на миналия век. То бе дело на директора на Градския исторически музей (тогава) Жана Чимбулева и екип на музея. Като част от този екип искам да подчертая, че информация за тази „Несебърска икона” ние нямахме (!?).
А изтъкнатото по време на визитата на Папа Франциск становище за подарена от жителите на града икона на католическия мисионер някога е несериозно и невярно.
Според църковния канон, икона с вековен престой в храма, представляващ дома й, не може да стане разменен предмет. И още: за местните жители църквите и иконите в тях принадлежат на всички, т.е. всеки богомолец има достъп до тях.
В онези времена съвременните случки с икони и друга църковна утвар са немислими!
След повече от две десетилетия, в края на 2013 г., мозаечна икона на „Св. Богородица – Врата – Небесна” е подарена на базиликата „Св. Благовещение” в гр. Назарет, Израел. Дарението е осъществено от поклонническа група – католици и православни, водена от Христо Пройков – апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.
Прототип на подарената икона е „любимата” на Анджело Джузепе Ронкали Несебърска икона, чиято сила и излъчване грабва вниманието му (обсебва го). Прехласнат пред изображението на Божията Майка той свързва завинаги мисията си на апостолически делегат на Ватикана в България с нашия град.
Силата на обаянието на Светото изображение го кара да се влюби в този „китен кът, същински бисер на България, Месемврия / Несебър”. И тази любов е толкова силна, че той заявява пред Папа Пий XI желанието си: да промени архиепископската си титла – „От сега нататък аз ще нося титлата не Ареополски, а Месемврийски архиепископ”. А реплика на „любимата” икона, която си поръчва, го следва навсякъде.
При посрещането на Папа Франциск в столицата и в гр. Раковски през м. май т.г. той получи скъп дар.
Подарената икона на Папа Франциск представлява реплика на чудотворната икона на „Св. Богородица Портаитиса” от манастира Иверон на Света гора – Атон, която е дело на евангелиста Лука.
Репликата е с латински надпис, чиито превод гласи: „Врата – Небесна”. Според съхранената легенда за Иверонската икона, тя „сама е избрала местостоенето си” – вляво от портите на манастира, откъдето е получила епитета „Портаитиса” – „При портите”.
На избраното място е изграден параклис, където и днес се намира. Тя никога не е напускала Атон. И според поверието, ако това се случи, то би означавало „края” на Света гора – Атон.
Трябва да се подчертае, че при иконата, а и при репликата й, изображението е на Св. Богородица Пътеводителка / Одигитрия. Тя носи Младенеца на лявата си ръка, а дясната е пред гърдите й. Христос Еммануил е във фронтална поза, благославящ с дясната ръка, а в лявата държи свитък.
Всъщност става дума за най-разпространения иконографски тип на Божията Майка. Но тук присъства и царския символ – короната, поставена над пеплоса покриващ главата на Богородица. Всъщност тя е „Царицата на Небесата”. Тази сцена се датира от ранния християнски период.
След кратките пояснения е необходимо да изложим и факти, които биха ни помогнали да дадем правилен отговор на въпроса: Кое от изображенията на Божията Майка в Несебър е впечатлило толкова много апостолическия мисионер, че се е запечатало в дълбините на душата му?
Базирайки се на хронологията на събитията многобройните Месемврийски / Несебърски икони с изображението на Богородица тогава (1925–1934г.) все още са се намирали „на място”, т.е. в служещите църкви.
При всички тези икони Св. Богородица е назована с различни епитети според 8-те категории, в които са обособени, като:
Владетелка на живота,
Умиление (1441/1442),
Умиление (1748 г. прерисувана)
Скоропослушница,
Преблагодатна,
Влахернска,
Всевъзпявана,
Пречиста Дева,
Богородица с младенеца (XV в.)
Богородица с Младенеца (XVIII в.)
Бързовъзприемчива/ действаща / Застъпница,
Животворящ извор,
Приснодева / дева завинаги и др.
Но икона с епитет Портаитиса не е сред тях.
Съпоставяйки изображенията на Св. Богородица с горепосочените епитети, трудно е да определим отличилата се сред всички. Но можем да споделим мнение, че притегателната сила и излъчване на всяка една от тях е резултат от различната степен на дълбочинно възприятие у богомолеца. А това със сигурност е много по-силно изявено при апостолическия делегат на Ватикана.
При тези обстоятелства е още по-трудно, дори невъзможно да разпознаем „любимата” на епископ Ронкали икона сред горепосочените. Бихме посочили например иконата на „Св. Богородица Умиление”.
Това обаче е нашето мнение.
И дали точно тази Несебърска икона е „любимата” на епископ Ронкали?
Това за всички ни остава неразгадана тайна. Но остава и лъч от светлината на онази Несебърска икона с изображението на Божията майка, който ще преоткриваме във всяка от посочените по-горе икони.
На малкия Несебърски полуостров и до днес е съхранен спомена за Месемврийския архиепископ Джузепе Ронкали, а по-късно -„Българският папа”.
Такова е било и неговото послание:
„… благословени братя, спомняйте си за мене, който оставам Ваш, всегдашен ревностен приятел на България”.
В негова чест в стария Несебър е поставен паметен знак на крайбрежната улица, водеща към Морска гара, която носи името му.
Д-р Евтелпа Стойчева –археолог
Гл. експерт към отдел
„Несебър – Световно наследство”
Община Несебър
Изказвам благодарност на г-н Максим Момчилов – гл. редактор на вестник „Слънчев бряг” за предоставените ми публикации за пребиваването на апостолическия визитатор монсеньор Джузепе Ронкали в България, както и материали от юбилейната научна конференция, посветена на „Ронкали – Папа Йоан XXIII – Българският Папа”, организирана от БАН.