Тодор Живков сам е поискал да бъде освободен от поста генерален секретар на Българската комунистическа партия и дори е настоявал за това, става ясно от стенограмата на последното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 9 ноември 1989 година. Тя бе публикувана от бившия министър на културата, политик и общественик Георги Йорданов във втория том от поредицата му „Притаени мигове“.

Книгата разкрива интересни моменти от последните години на управлението на БКП, сред които безспорно е и партийно заседание, проведено ден преди падането от власт на Тодор Живков. Битките и игрите за поста му започват още преди той да хвърли оставка. За свой наследник Живков предложил Александър Лилов. В сауната на съветското посолство пред посланик Шарапов обаче Андрей Луканов заявява: „Ако Лилов оглави БКП, ще се избием”.  По-късно в коридорите на Министерския съвет Луканов казва и друго – че изборът на Михаил Горбачов и Политбюро на ЦК на КПСС за лидер на БКП е Петър Младенов.

Facebook „съживи“ уникални снимки на Тато с… гейши (СНИМКИ)

В 17.00 часа на 9 ноември 1989 година около елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в държавата – членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия.

Пред тях Тодор Живков заявява „Другари, утре е пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред и да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар“.

Денят на промяната: 10 ноември 1989 г.

Като аргументи за освобождаването си Тодор Живков посочва факта, че стои начело на партията и държавата вече 30 години, както и това, че наближава 80-годишна възраст, а постът изисква голямо напрежение.

Кой да бъде избран за генерален секретар е работа на Политбюро, казва още Живков и допълва, че категорично поставя въпроса да бъде освободен.

За евентуален свой заместник Тодор Живков посочва Георги Атанасов, уточнявайки, че е сформирано такова становище още когато писмено е заявил, че иска да се оттегли. Атанасов обаче си прави отвод и предлага Петър Младенов.

След неговото изказване следват две минути пълно мълчание и никой не взема думата. После Стоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други подкрепят единодушно предложението за поста да бъде издигнат Петър Младенов.

На заседанието се обсъжда и друго – промяната да бъде направена цивилизовано, а за нея навреме да бъде информирано и ръководството на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Всички признават любезно приноса на Живков до този момент. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе, при което Добри Джуров реагира „А защо не троянска сливова“.

Петър Младенов определя заседанието като историческо. То завършва в 19.10 часа.

Deutsche Welle: Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

Разказите и есетата в книгата „Притаени мигове“ пресъздават картината на онова време, за което все още днес се водят спорове. Пред Евроком за книгата си авторът Георги Йорданов споделя: „Искам да кажа истината за едно време на съзидание, което сега е обругано. Естествено е, че през тези десетилетия, когато България се модернизираше, бяха допуснати и грешки, идеологически ограничения, крайности. Но историята поставя на своите най-точни и верни везни и доброто, и лошото. И аз мисля, че тези десетилетия, тези 27 години, които са равни на прехода сега, са едни от най-забележителните години на изграждането на модерна България“.