Редакцията на в. Труд се обърна към Петър Кънев с въпроси по повод на това, че той беше водещият на икономическия блок на проекта „Визия за България” при представянето му в НДК.
Какво накара БСП да реши да напише „Визия за България”?
След като България вече над 10 години е член на ЕС дойде време да си дадем сметка кои сме ние, какво искаме, какво можем и какво постигнахме за тези години. За пръв път във Визия, която излиза от името на БСП, икономиката и доходите са поставени в един панел и са на първо място. Т.е. БСП си дава сметка, че без реална икономика не може да има реални доходи и по-добър живот. Доста превъзбудени хора от управляващата коалиция тръгнаха да критикуват Визията, обявявайки я за икономическа програма. Това не е програма. Ние предлагаме идеи, които слагаме на масата за дебати. Това не са идеи за един правителствен мандат, това са идеи са доста по-дълъг период от време.
Критиците на Визията веднага попитаха къде са ви цифрите.
Това не е програма, това е визия, това са идеи, които бихме желали да обсъдим. Защото покрай европредседателството ни, малко се изгубихме в превода. Прекалено лъскаво, прекалено бездебатно изглежда всичко. А истината е, че нещата не са толкова розови, колкото ни се представят. При представянето на икономическата част на Визията в НДК цитирах един човек, когото изключително уважавам – проф. Христина Вучева. Нейна е мисълта: „Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти”. Последните години се наслушахме на собствени факти.
Не е ли ретро искането на БСП за по-голямо участие на държавата в икономиката?
Във Визията има няколко съществени момента. Единият от тях е ролята на държавата в управлението на икономиката. Смятам, че в последните години се изгуби балансът между корпоративните и държавните интереси. На много места корпоративните надделяват над държавните чрез лобиране. Това не е извод на БСП, има го в последния доклад на ЕК за състоянието на държавния сектор в България, където ни се обръща внимание, че този сектор управлява зле и е под опасност. Същата констатация я има и в икономическия доклад на БАН, обществена тайна е, че в българския език навлезе думата бордовак. Това са партийни партизани, които влизат в бордовете на държавните фирми. Преди повече от две години Драгомир Стойнев и Даниела Бобева подготвиха закон за вкарване управлението на държавните фирми в режима на нормалните фирми. Това е предложение на ЕК. Не бива да се издигат във фетиш нито държавната, нито частната собственост. Във Франция 30 % е държавната собственост, в Австрия – над 40 % и фирмите работят добре. То9ва показва, че проблемът не е в държавната собственост, а в начина на управление. В последните години при управлението на общинските бюджети има залитане по аутсорсване на дейности или прехвърляне на много дейности на частни фирми. Тези дейности се оказва, че могат да са печеливши за частните фирми, а не могат да са печеливши за общинските. Това е пълен абсурд.
И все пак, след като във Визията няма цифри, какви са основанията ви да твърдите, че трябва да бъдат променени много от моделите на управление в различните сфери?
Ще дам красноречив пример. Преди седмица бях на конференция ЕС – Евразия, където бяха представени данни за БВП на глава от населението по покупателна стойност за периода 2007 – 2017 г. България, Полша и Румъния имаха сходни показатели за 2007 г. В момента разликите са фрапиращи – Полша е с 2340 долара на месец, Румъния с 1540 долара, Беларусия с 1650 долара, а България с 1406 долара.
