/продължение и край/
Наскоро социалната мрежа ме срещна с известният специалист по водоснабдяване и канализация,а също така писател и поет инж.Иван Бухов.Разбрах,че в една от неговите книги,публикувана и в личният му блог- “ С Пегас след Воден глас“ ,има интересни спомени за изграждането на водоснабдителната мрежа при строителството на к.к.“Слънчев бряг“,където лично е участвал.
Благодаря му ,че ми изпрати този откъс от книгата,който публикувам,за читателите на „Несебър нюз“,както и архивни снимки от онова славно време !
Красимир Косев
Минавайки към по подробното описване на някои от събитията по подобектите си спомних един факт: Шефът – Кирил Недев беше изпратен за постоянен авторски надзор и стоя там повече от месец. На място за по малко време отиде и инж. Карчев. На 45-тия или 50-тия ден ме засилиха и мене.
Още с пристигането ме посрещнаха инвеститорът и строителят, съответно техниците Жеко Кулев и Венко Сефтерски, заедно с други техни сътрудници и ме обсипаха с множество технически въпроси. Аз им отговарях спокойно и задълбочено. Няколко дена след пристигането ми, колегата Кулев, с когото станахме големи приятели, с подържани връзки до днешно време, ми съобщи, за споделеното мнение от всички, че с моето пристигане на обекта, са срещнали човек, който познава в детайли обекта, като обем и сложност в технологично отношение.
Настояха да остана на обекта по продължително време. С присъствието ми, задълженията и работата на Недев стана лесна.
Както казах по горе предписаното подводно изливане на бетона не можа да се осъществи при спазване на всички изисквания, въпреки старанието и контрола. Предвиденото количество бетон за двете помпени станции се изля под водата. Изчака се и нормативния период за свързване и добиване на изискваната якост на бетоновия обратен купол. Предписа се изчерпване на водата от първата помпена станция.
Аз присъствах на място и очаквах с нетърпение да видя бетоновото дъно. Не си спомням кой друг беше с мене, но най вероятно това е бил Жеко Кулев, защото по принцип се движехме винаги заедно, не само заради общите служебни проблеми, но и по вътрешно приятелско и човешко влечение. Виждайки дъното се зарадвахме, но тази радост беше краткотрайна, защото минути след виждането на покритото с тиня и ситен пясък дъно започна да се пука и за много кратко време заприлича на напукана кора на юфка или напукана от сушата земна кора, от чийто пукнатини зашуртя вода във вид на гейзери, чийто струи с минаване на секундите се удебеляваха.
Веднага предписахме да се пусне в действие помпата от открития кладенец за пълнене на помпената станция за да се облекчи външния воден натиск, с цел намаляване разрушаването на мекия свод и вливането на ситния пясък в помпеното помещение, което водеше и до опасни слягания отвън на изграденото вече съоръжение. Чакахме и бързахме външното и вътрешно ниво на водата да се изравнят, за да се успокоят разрушителните процеси.
Когато се събра цялото техническо войнство, трябваше с големи подробности да им обяснявам, как и какво се случи. Повярваха ми и трябваше да се търси ново решение на тежкия проблем. След разширени съвещания се реши да се изгради понизителна система от тръбна кладенци. През това време се преизчисли и носещата дънна плоча, която работа свърши инж. Димитър Хаджийски.
При новата технология, след външното понижение на водата, с което успоредно се изчерпи и водата от вътре на помпеното помещение, изчисти се дъното от нанесения пясък, подравни се напуканото и повдигнато дъно до определеното ниво, подравни се с изравнителен пласт бетон, над който се наредиха сухи базалтови плочи и върху тях се изля и нареди хидроизолацията на пластове, върху която се нареди желязната арматура и после изля бетона на дебелата дънна плоча.
След няколко дни, когато бетона свърза, помпеното помещение се напълни с вода при спазване на изискването нивата на водата вън и вътре да бъдат еднакви. След месец водата се изчерпи и започнаха вътрешните довършителни работи на помпеното помещение. На втората помпена станция първата технология не се изпробва. Тя се изпълни по втората и успоредно с нея. Тази технология се практикуваше и при всички останали помпени станции, които се строяха в условията на вода и плаващ пясък.
При изкопните работи на водопроводните и канализационни трасета, се изпробва технология на копане при укрепване с неводоплътна дъсчена вертикална ограда, при дълбочина на изкопите до два метра. При по голяма дълбочина, се ползваше водоплътна дъсчена шпунтова ограда. Направи се опит и с метална такава. Черпенето на водата ставаше от самите изкопи. Това водеше до големи затруднения в изпълнението на тръбното полагане и опасност за работниците.
Предполагаше се, че талпите ще се набиват повече от 75 см. под изкопите, но това не можеше да се постигне, което водеше до голям приток на вода и пясък в изкопите, трудно подравняване на нивелетата и крайно неудобно полагане на тръбите. Успех се постигна, че не загина човек. След пробата с шпунтовите огради се използва и метода с иглофилтри, който също не беше сполучлив. Направиха се хидрогеоложки изчисление и проби и се прибягна, както при помпените станции с външно понижение на водата с тръбни етернитови кладенци и вертикални помпи.
Плитките участъци се изпълняваха без укрепване с откоси 1:1. Технологията се усъвършенства и стана лесна и безопасна за изпълнение. Изпълнителите бяха „Строителни войски”, и „Благоустройствени строежи”-Бургас. От средите на първите, при трудни обстоятелства на обекта, се появяваха известните полковник Трендафилов и генерал Делчев.
От вторите велики бяха приятелите – колегата техн. Павел Христов, съученик и земляк от Смядово на Жеко Кулев и техн. Кирил Свинаров от Бургас, с които се срещахме и по други проекти в района и останахме добри приятели за дълго, за вечни времена, което се утвърждаваше и вечерно време на чаша вино, предимно димят и мезе от морето, в прясно или консервирано по различни способи.
Нашето икономично проектиране, лишено от практичен опит в такива хидрогеоложки условие, от една страна, а от друга и недостатъчния опит на строителите, допринесе обекта да се оскъпи. Ние признахме някои от наложилите се работи, но някои от тях не смеехме, защото бяха противоречиви и в нормативните документи.
Това наложи въпросите да се отнесат до технически арбитраж. До гледането на делото идваха при нас различни професори и строители на пристанища и други. Писаха се експертизи и др. Накрая на строителите бяха признати допълнителни количества неизвършена шпунтова ограда и множество непроведени часове водочерпене и така бяха компенсирани, за изпитаните трудности. При гледане на делото от арбитража в Бургас, си спомням, че освен мене, Жеко Кулев и Кирил Недев, беше повикан и проф. Димитър Върбанов. Зам. председателят на ОНС, инж. Коточев, също вземаше активно участие в строителните събития в това време.
При изграждането на следващите помпени станции от 3 до 11, включително разширението на 10, не се появиха трудности и проблеми. Всичко се решаваше лесно и на ниво. Проектантите и строителите натрупаха опит и някои от проблемите се решаваха по телефона, а оскъпяването с допълнителни документации. От всичко най хубаво е, че останаха много хубави спомени, които не могат да се изтрият от съзнанието ни.
Лошо е, че се виждахме рядко да споделяме радостите! Мъчно ми е за Павката! Много отдавна не съм го виждал. Имаше проблеми с болната жена. Не зная дали е жив и дали живее още в Бургас. Дали прави още значки и колко такива е направил! ВиК–епопеята на Несебър, Слънчев бряг, Равда, Тънково, Ахелой и други е толкова широка и дълбока, свързана с много крачки и стъпки, с хапки, глътки, мисли, чувства, които не могат да се опишат с малко думи, а и не е мястото в тази и така замислена книга.
Не стига живота за всичко онова, което си пожелае човек. Така ни е създал Бог! Да има прекалено удоволствие, но и неприятности. Не е възможно да постигнеш, да изживееш всичко, което си пожелал! Самите имена на селищата са свързани с широк простор от красоти, спомени и чувства, които не могат да се повторят, а само връщат в съзнанието.
Повторението е майка на знанието, но май и на удоволствието!!! Истинското щастие е в споделянето му, но когато не стига време, в гроб го закопаваме с нас, без да го изразим и споделим!!!
Бел.ред.:Завършвайки публикуването на спомените на инж.Бухов,в нас остава удоволетворението, отново да върнем него и хората ,с които е работил, към славното време ,когато са полагаха основите на Слънчев бряг !
