ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Наскоро социалната мрежа ме срещна с известният специалист по водоснабдяване и канализация,а също така писател и поет инж.Иван Бухов.Разбрах,че в една от неговите книги,публикувана и в личният му блог- “ С Пегас след Воден глас“ ,има интересни спомени за изграждането на водоснабдителната мрежа при строителството на к.к.“Слънчев бряг“,където лично е участвал.
Благодаря му ,че ми изпрати този откъс от книгата,който публикувам,за читателите на „Несебър нюз“,както и архивни снимки от онова славно време !
Красимир Косев
Село Равда с множеството детски и младежки лагери и студентския лагер „Акротиря”, решихме с Помпена станция №8, която положихме на най-ниското място, където се срещнаха нивелетите на каналите от Равда и Акротиря, в една градина с чушки и домати тогава, от които си скъсахме, на обяд, седнали в края на градината, до пясъчната ивица, където имаше не висок обрасъл с храсти слог.
Следващата ПС-9, предвидихме, съвсем перспективно, за вероятен комплекс „Акротиря”, който съществуваше само в мислите и представите ни, като продължение на съществуващия тогава „Евин плаж”, в западния край на „Южния плаж”. Какво е там сега състоянието не зная.
Помпена станция №10, изградена недалеч от старата бензиностанция и кръстовището за комплекса се предвиди, когато се видя, че възможностите на пречиствателната станция, преди новия град, се свършиха и трябваше да се отиде на новата площадка западно от с.Равда, в лозовите масиви. Тъй като в нея се събираха всичките води от града и комплекса, ни беше необходим по голям обем на черпателния резервоар, затова е проектирахме с вертикални помпи. Имайки предвид вече наложилото се бързо развитие на района предвидихме известни резерви, както в Помпената станция, така и в тласкателния водопровод след нея и на площадката на самата пречиствателна станция. Добре си спомням как забихме малките и големия кол на площадката на Помпената станция, как трасирахме в страшно горещ ден, трасето към пречиствателната станция и тахиметричната снимка на площадката й.
До дънера на някаква круша оставихме нивелачен репер. Трудно преодоляхме стръмния скат за заустването на водите в морето. С някаква лодка мерихме дълбочините на морето на вътре около 100-тина метра. Младежкия лагер „Л.Димитрова” функционираше. Дворът беше пълен с разголени момичета. Домакинът-Кольо, ни беше познат и уреждаше да се храним с тях в стола. Вземахме от него и продукти за мезе на виното и бирата. Предпочитахме храната на открито, разголени на слънцето, или под шарени сенки на лозници, смокини и други плодни или декоративни дървеса.
Помпена станция №11, дойде необичайно и изненадващо. Района между „Северния плаж” и шосето, пред спортния стадион, беше забранен за строителни помисли. Следваше да се развива като спортен парк. Скоро се отмени това виждане, разпарцелира се и раздаде за проучване, проектиране и строителство. Водопроводната мрежа беше лесна. Трудно събрахме отпадъчните води в една помпена станция. Една част пуснахме и към ПС-10. Каналната мрежа, цялата система за събиране и отвеждане на отпадъчните води от града и комплексите край него е много сложна. Сигурен съм, че през летните месеци не може да се справя с повишения размер на отпадъчните води и се допуска необичайно замърсяване. Необходима е пълна и основна реконструкция, с нови канални колектори и допълнителни помпени станции, а не само от смяна на помпите в тях.
Проектирането беше непознато, сложно и трудно. Още по непознато и трудно беше строителството. Аз се занимавах основно с водопроводната и канална мрежи, с проектосметната документация и организацията на строителството. С технологичното и конструктивно решение на съоръженията, като шахти, кладенци, резервоари, помпени станции, пречиствателни станции и други бяха ангажирани инженерите Петко Стоичков, Димитър Хаджийски, Велчо Велчев, Божидар Бояджиев и др. Специално по помпена станция №10 работи и то много старателно инж. Марко Марков. Кирил Недев се явяваше като координатор и връзка с архитектите. Началникът на отдела Карчев се интересуваше от детайлните решения и беше главен консултант на всички работещи по проблема. Основната записка към работния проект, която аз съставих се прочете и допълни, първом от Недев и след това от Карчев.
Последният държеше много на точните технологични текстове и си спомням, че поради липса на време я взе със себе си една вечер и я чете и допълва в къщи. На следващия ден ми я предаде, като ме похвали за добрите писаници и се извини за направените от него драсканици, с различни моливи. Аз повторно е прегледах и приготвих във вид удобен за предаване на машинопис. Това ставаше през последните месеци на 1958 год. През лятото на 1959г започна усиленото строителство на комплекса. Шефа инж. Недев беше изпратен за постоянен авторски надзор. Нашите проекти бяха възложени да се изпълняват от Старозагорската бригада на Строителни войски, ръководена тогава от именития генерал Делчев. Работата се започна от техническия ръководител Венко Сефтерски и ротата на капитан Стефанов. След това идваха много инженери, майори и полковници.
Хидро и инженерногеоложките условия наложиха, помпените станции да се изпълняват, като спускащи се съоръжения. Имаха цилиндрична форма с вътрешен диаметър 8 метра. Стените бяха двупластови с хидроизолация между тях, снаражени с як метален нож в долния им край.
Изграждането на Първа и Втора помпени станции, започна едновременно и се изпълняваха успоредно. Най-напред се изкопаха широките кръгли изкопни ями с откоси 1:1, до нивото на подпочвените води. Монтира се ножа под стените, който беше с няколко сантиметра по голям външен диаметър, за да осъществява луфт между стените и почвата, по която ще се плъзгат, спускайки се на дълбочина. След това, по специалния проект, се скова сглобяемия пълзящ кофраж и скелето край него за укрепване и движение на работниците, изпълняващи армировъчните и бетонови работи. След достигане на необходимата якост на стоманобетона, кофража се сваляше и започваше спускането на готовия пръстен.
Копаеше се с багер, оборудван с грайферна кофа, с плътна захапка, непозволяваща голямо изтичане на ситния пясък. Багеристът трябваше да получи предварителна лекция как да копае, за да не се получи неравномерно спускане на стоманобетоновия цилиндър, изкривяване и изместване. Предвид леката почва от ситни и подвижни пясъци, се предполагаше, че ножът, даже без допълнително затежаване на съоръжението ще се забива достатъчно под изкопното ниво, че да не се допуска влизането на пясък под ножа, от към външната страна. Бяхме опровергани. Даже и когато се изляха няколко пръстена, съоръжението беше танцуващо. Явиха се и хлътвания от външна страна. Цилиндърът получаваше вертикални отклонения. Наложи се строг технически контрол на равномерното копане.
Трябваше да се досетим и за външния хидравличен натиск. Изваждайки почва от изкопа, освободеното пространство и обем трябваше да се запълва по естествен начин от вода и плаващ пясък от вън, с преминаване или протичане под ножа. Не беше трудно да се досетим, че трябва да се подържа, нивото на водата в изкопа по високо от това извън него. Наложи се и предписахме да се изкопае дълбок открит кладенец, на разстояние извън радиуса на хидравличното влияние и от него с помпа да черпим вода и да вливаме в изкопа и така да се подържа воден напор от вътре на вън. С тези и други трудности двата цилиндъра се спуснаха на проектното ниво. По проект беше предвидено дъното да се оформи във вид на свод, чрез подводно изливане на специален бетон.
Преди това, с геодезични измервания и контрол над багериста се оформи дъното на изкопа до възможното техническо изискване. За подводното изливане на бетона се подготви специална инсталация от желязна фуния на специално подвижно и високо скеле, която да позволява течния бетон да се излива под водата, без да се прекъсва струята, с цел да не се промива и променя структурата на сместа. На практика това не можа да се осъществи.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
