Гората и язовирите в България
До началото на седемдесетте години на 20 век страната ни се славеше със много качествена и вкусна за пиене вода. Това оста в миналото и вече е забравено.
След 1960 г. до началото на 21 век в България бяха построени над 2500 големи язовири и значителен брой по-малки водоеми. Така управляващите в България считаха, че решават проблемите с водоснабдяването за много години напред.
В действителност през последните три десетилетия се оказа, че целогодишно язовирите са полу празни, водопроводната мрежа е остаряла, амортизирана докрай, а водата, която протича по тръбопроводите е с много лошо качество и вредна за пиене.
Проблемът с водоснабдяването се стовари със страшна сила в различни райни на страната. Големи областни центрове наложиха режим на водоподаването. Прехвърлянето на води от едни краища на държавата в други, става все по-често явление. Достигна се дотам, че на заседание на областната управа в Бургас на 1.12.2020 г. с участието на министъра на околната среда и водите Емил Димитров се разработваха планове за изграждане на нови канали и деривации за прехвърляне на води от едни водоеми в други язовири.
В областния град бе наложен режим на водоподаването. Министерът на всеослушание заяви, че над страната ни е надвиснала тежка, непреодолима водна криза.
Една от основните причини, спокойно бих казал, главната България да изпадне в катастрофално състояние с водоснабдяване е, че управляващите забравиха, че водата не се ражда, не извира в язовирите! 90% от водоизточниците в България – малки и по-големи поточета и рекички, водят началото си от гората.
Това е една от много важните функции – вододайна, която изпълнява Българската гора. За успешното осъществяване на тази роля значителна част от горите се управляват, стопанисват, охранявят и защитават като вододайни зони, гори със специално предназначение.
С развихрилото се продължение на половин век хидротехническо строителство, предимно в планинските и полупланински раойни на България, бяха силно нарушени, а много места и унищожени тези изключително важни вододайни и водоохранни функции на горите у нас.
Огромното строителство на язовири и водоеми и всичко, свързано с тях, нанесе тежки,непоправими увреждания на природата като цяло и преди всичко върху горските еко системи. За захранването с необходимите количества вода на тези големи хидротехнически съоръжения се направиха над 40 хил. км. канали тунели.
За това огромно за мащабите на нашата страна строителство бяха направени хиляди километра автомобилни пътища. Всичко това подкосявваше изключително важните за нормалния живот и развитие на гората Горски хоризонти. Подсушаваше се горската почва,постепенно плодородни територии опустиняваха.Нарушени бяха, а на места – напълно заличени, водоохранните и водорегулиращи,влагозадържащи свойства на горските пдчви.
Извесно е, че 90% от водните източници в България започват от гората. Само че, през последните десетилетия водният отток все повече намалява. Затова нашите язовири целогодишно са полупразни.
Освен чрез хидротехническото строителство, вододоайните способности на горите у нас, силно намаляха и продължават да загиват от прекомерната сеч, преди всичко на възрастни и разносъставни гори, занемареното отглеждане на иглолистни култури, съсздавани като такива със специално предназначение около язовири водоеми, липсата на борба със вредителите по горите, поради което те все по-чувствително загиват.
Това са причините бързо да намаляват и климоопределящите и средообразуващите функции на горите.
Ще припдмним и факта, че около 70% от кислорода на територията на България се получава от гората.
Това е основната причина безводието в цялата страна да нараства заплашително.Никакви прехвърляния на води от район в друг или допълнителни канали деривации от един водоем към друг язовир не ще решат проблема трайно.
В продължение на 30 години на гората у нас се гледа единствено нато източник за получаване на все повече финансови облаги, които отиват в ръцете на частни фирми и известна част от тях в Министерството на земеделието и храните.
Нормално е приходите от горите да се връщат отново в тях за правилното стопанисване, охрана и борба с вредителите. Само че в България пинистъра на земеделието с тези пари потушава недоволствата на земеделци, скотовъди и други.
На това най-после трябва да се сложи край, нато се създаде една многофункционална стабилна струкктура към министерския съвет. Тя да бъде първоразпределителя на финансите, получавани от експлоатацията на горите и други странични горски ползвания за да се грижи за правилното стопанисване ивъзобновяване на българските гори.
Разбира се, за бедствието надвиснало над различни райони на страната от безводието има и други причини като:
-ползването от язовирите за нуждите на металургични, химически и топлоелектрически централи, които по проект е предвидено да се водоснабдяват от собствени водоизточници,
– лошото стопанисване на язовирите
Последните две причини са преодолими. Това, което стана с гората като източник на вода, трудно ще се възтанови.
Инж. Георги Петрушев
