С церемонии в цялата страна се отбелязват 139 години от отхвърляне на петвековното робство.
На 3 март 1878 г. в Сан Стафано е сложен край на Руско- турската война от 1877-1878 г., влязла в историята ни като Освободителна. Българската държава е възстановена в етническите си граници, по силата на предварителния мирен договор.
Под натиска на Великите сили обаче документът е ревизиран на 1 юли в Берлин.
Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.
Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи…
3 март се отбелязва като Ден на освобождението на България от турско робство от 1888 г. Под това име датата се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г. През 1988 г. е обявен и за официален празник, а с решение на парламента от 5 март 1990 г. денят е обявена за Национален празник.
На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който се слага край на Руско- турската война от 1877-1878 г.
Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. Пряко касаят страната ни:
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и потвърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от царуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
3 март слага край на петвековното робство. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.
Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 – 1875 г. допитвания.
Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово – Качаник и Албания – Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.
Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.
Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.
Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.
Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.
Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.
Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.
Току-що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!
Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.
Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа остава в Румъния, а Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.
