Необходимо ли е да се връщаме към началото на т.н. български преход и неговите несебърски проявления?
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
“Който контролира миналото,контролира бъдещето,а който контролира настоящето,контролира миналото”. Цитатът е мисъл на Джордж Оруел.Тя се е превърнала в максима, и все пак миналото,въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Казано с други думи,това,което е вярно сега, е вярно от миналото, и остава такова и за в бъдеще.
Но осъществимо ли е? Да забравиш всичко,което трябва да се забрави,а после да го възстановиш в паметта си,когато е необходимо,за да го забравиш след това.
Толкова е просто. Изисква се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет.
В онова минало на еднопартийно управление,което днес характеризираме като тоталитарно, техниката на припомняне и забравяне беше много по-лесно приложима и осъществима. Но този процес не е патент на тоталитарното минало.Той е имал своите проявления в обществено-политическите практики след 9 септември 1944,но и преди това,в годините до 10 ноември 1989,но и в следващите 30 години, които днес характеризираме като период на прехода.
Необходимо ли е да се връщаме към началото на т.н. български преход и неговите несебърски проявления? За някои това ще е излишно. Но какъв смисъл има днешният ни живот,ако не го сравняваме с предишния? През 1988/1989 все още господстваше социалистическия начин на живот.Той се наричаше и СНЖ..Имаше и хора,който мечтаеха за него не само като “жизнь”,но и като “другият начин”- “лайф”.
Разните хора си го мислеха по различен начин.Едни се го представиха като “Кореком”, други-като свобода на словото.
На трети не им трябваше нито “Кореком”,нито свобода на словото.Те просто знаеха,че скоро ще станат милионери по оня списък, за хората с куфарчетата,добили популярност като кредитни милионери.Без да знаят за съществуването на “перестроечна” литература или пък да четат “Огоньок” и “Московские новости”.Те се съзнаваха като герои на новото време.Извън “героите” обаче за останалата част от хората, годините на прехода бяха,преди всичко и най-вече, време на изпитания за оцеляване.
Защото това е периода на предислокация на социалните пластове,които продължават да се наместват и понастоящем. Преди 100 години Димитър Благоев-Дядото беше писал,че в такива периоди изплува мръсната пяна на обществото. Писаното от Дядото може да се съотнесе и за сегашния преход от тоталитаризъм към демокрация.
Защото и на демокрацията може да се гледа като на курбан-чорбата.Трябва да се обере пяната веднъж,после още веднъж, ако трябва още веднъж, и чак тогава ще усетим истинския вкус на демокрацията.
Не трябва да се забравя,че безсмъртният Бай Ганьо също живее и се въздига точно в условията на Прехода.Времената на преход обаче изтласкват отгоре не само мръсната пяна на обществото,но и талантливи хора,които малко преди това и малко след това, не биха имали никакъв шанс.
Друг е въпросът,че несебърският 10 ноември настъпи през март следващата година, а курбанът на демокрацията продължава да се нуждае от изпенване.
