До края на миналата година ГЕРБ си имаха президент-мечта. Стоеше си кротко бившата държавна глава на „Дондуков“ 2, не се обаждаше много-много, освен за да наругае Русия или за да озвучи някоя също толкова безсмислена директива, изобретена в любимия му „Капитал“-ен мозъчен тръст. Само че от началото на тази година нещата рязко се промениха. Г-н Плевнелиев ни освободи от присъствието си и се зае с глобалните проблеми, ставайки част от „световното правителство в сянка“ /!?/, каквото и да означава това. Президент стана човек със съвсем друг начин на мислене.

Да, Румен Радев е военен, но от самото начало показа, че няма намерение да козирува на никой от управляващите. Нещо повече, ще им се противопоставя винаги, когато сметне, че те не действат правилно. Управляващите, свикнали през последните пет години президентът да играе ролята на послушен пудел, когото те снизходително могат да галят зад ушите, се изнервиха. И започнаха да нанасят удари. Полетяха какви ли не обвинения към президента Радев, включително в корупция, включително в изневяра на семейните ценности.

Абсурдът стигна абсолютния си връх, когато на острието на атаката срещу президента застана вече бившият депутат Антон Тодоров. Най-сигурният начин да станеш симпатичен на огромната част от обществото е да те напада подобен персонаж. В този конкретен  случай ГЕРБ се усетиха, че са прекалили и скоропостижно изпратиха този човек в политическото небитие.

Изненадващо е как не могат да се усетят за нещо много по-важно. За това, че война с президента Радев не им трябва. А не им трябва, защото ще я загубят.

Дълбоко грешат всички онези, които слагат знак на абсолютно равенство между президента и БСП. Да, гласоподавателите на БСП гласуваха за Радев, но за него гласуваха и много други хора. Така че базата на президента е огромна и на практика няма как да се топи. Пък и Румен Радев притежава едно, нетипично за повечето български политици, качество. Изпълнява предизборните си обещания. Каза в предизборната кампания, че ще ревизира русофобията на предшествениците си и го прави.

При последното си посещение в Полша отново заяви, че антируските санкции не могат да продължават вечно и че вредят на българската икономика. Ситуацията при управляващите е съвсем различна. Те имат много, ама наистина много възможности за тежки грешки, заради които ще се свива подкрепата за тях. Казано съвсем простичко, г-н Радев може до утре да изброява гафовете на управляващите, докато ако те рекат да му отвърнат със същото, ще срещнат големи затруднения.

Явно това ги изнервя и предприемат неособено смислени ходове като опита за неглижиране на КСНС онзи ден. Ако са си мислели, че по този начин ще унижат президента, силно са се излъгали. У публиката остана усещането, че става дума за ученици, избягали от час, понеже не са подготвени за урока. А урокът беше важен – борбата с корупцията. Да избягаш от такъв час е тежък пиар гаф. Това означава, че не знаеш как да се бориш с корупцията, или, още по-лошо, че си част от нея.

Активирането впоследствие на близки до властта анализатори, които да обясняват как не било работа на президента да обсъжда такива въпроси, беше оше по-глупава идея. Именно работа на президента е да обсъжда най-наболелите въпроси. Като корупцията. Или бедността. Или неадекватната външна политика. Или огромната пропаст между елита и обикновените хора. Да, президентът не може да реши тези проблеми, но може да посочи начини за справянето с тях. Управляващите са тези, които трябва да решават проблемите.

Властта не е просто тупане в гърдите и заплахи срещу журналистите, че ще им изстине столчето. Истински отговорните хора използват властта, за да правят живота на съгражданите си по-добър. И ще бъде много по-добре, ако управляващите се съсредоточат върху тази си мисия. И да не се разсейват, водейки война срещу президента. Да си губиш времето с война, която няма как да спечелиш, не е особено смислено.