Капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев
Спрете Земята, искам да сляза!
Станислав Йежи Лец. Невчесани мисли. Сборник афоризми. С., 1957 г.
Станислав Йежи Лец (пол. Stanisław Jerzy Lec, 1909 — 1966) е полски юрист, писател и поет сатирик, майстор на афоризмите и епиграмите, филолог и преводач.
Спрете Света, искам да сляза!
Stop The World – I Want To Get Off opened at the Queen’s Theatre in London on July 20, 1961. ISBN: TW-8917.
Имаме чувството, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят – това са реални чувства и причините са две: историческа и психологическа.
- I. Историческа причина:
Първата причина да не ни достига времето и да живеем в ускорен свят е свързана с Концепцията за непрекъснатото ускоряване на историческия процес, ускоряване на историческото време – акселерация на историческото време. Автор на тази концепция е руският учен Борис Федорович Поршнев.
Професор Борис Федорович Поршнев (07.03.1905 – 26.11.1972), доктор на социологическите и на философските науки, създател на теорията за антропогенезата (произхода на човека),описана в книгата му „О начале человеческой истории. Проблемы Палеопсихологии”. Издатель „Мысль”. М., 1974, стр. 487.
Съгласно Концепцията за непрекъснатото ускоряване на историческия процес, ускоряване на историческото време, акселерация на историческото време, всяка нова историческа епоха е неизменно по-кратка от предидущата, а плътността на историческите събития непрекъснато нараства.
В дългите епохи, на които се дели световната история, акселерацията винаги се изразява нагледно. Каменният век е по-дълъг от века на метала, който на свой ред е по-дълъг от века на машините.
Древната история е по-дълга от средновековната история, средновековната история е по-дълга от новата история, новата история е по-дълга от най-новата история.
Професор Борис Федорович Поршнев убедително показва, че всяка нова историческа епоха е неизменно по-кратка от предидущата, а плътността на историческите събития непрекъснато нараства.
Ние забелязваме, че реката на историята ускорява своя бяг, даже изучавайки отделни нейни струи. Едни или други процеси пресъхват, свършват своя цикъл в шеметното ускорение, но в същото време други набират вече сила и скорост.
Това за обикновения човек означава, че процеси, които преди са се случвали десетки години, в момента се случват за един ден. От тук идва и нашето усещане, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят!
Това променя из основи нашето поведение. Един парадоксален пример: В миналото изпращаме писмо по пощата, то пътува до получателя, той ни изпраща своя отговор, като минават дни и седмици, докато ние получим неговото писмо. Очакванията и на двете страни – подател и получател, са съвсем спокойни.
Сега нашето поведение е коренно различно: По интернет ние изпращаме своя E-mail и нетърпеливо, недочакали отговора, започваме да звъним – защо не ми отговаряш, защо не ме лайкваш?!
Да, трябва да свикваме: Реката на историята ускорява своя бяг! Ускорява се историческия процес, ускорява се историческото време, акселерацията на историческото време е факт и плътността на историческите събития непрекъснато нараства. Динамиката на нашия живот нараства, от тук и нашето усещане, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят!
- II. Психологическа причина:
Втората причина да не ни достига времето и да живеем в ускорен свят е свързана с психологичното време, респективно с Концепцията за психологичното време по Зигмунд Фройд.
Зигмунд Фройд (6.5.1856 г. – 23.9.1939 г.) – влиятелен австрийски психолог, основател на школата на психотерапията, открил метода на психоанализата.
Зигмунд Фройд развива голямата идея, че несъзнаваното е истинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото поведение!
Психологическото време е субективно възприятие на времето от човека, което може да се различава от обективното, физическото време. То зависи от множество фактори – възраст, емоционално състояние, внимание, памет, контекста, в който се намира човек.
Съгласно Концепцията за психологическото време на Зигмунд Фройд, психиката функционира като мнослойна и многовекторна система, в която миналото, настоящето и бъдещето са взаимно свързани. Българската пророчица Ванга също говори за единството на миналото, настоящето и бъдещето време,за единството Пространство-Време!
Някои основни характеристики на Психологическото време:
1) Субективното възприятие на времето, което може да тече бавно или да лети, в зависимост от това, с какво е зает човек. Например в състояние на скука или мързел, минутите ни се струват часове, а в моменти на увлеченост или радост, времето лети незабелязано.
Алберт Айнщайн казва: „Ако седите с красиво момиче, часовете минават като секунди.“
2) Възрастови особености – С Възрастта времето субективно се ускорява. На децата годината се струва дълга, за възрастния човек годината минава като кратък отрязък от време.
3) Емоционално състояние: Положителните емоции (радост, увлеченост) ускоряват възприятието на времето. Отрицателните емоции (страх, тревожност, заболяване) забавят субективното време. При депресия сякаш времето е спряло и тече безкрайно бавно.
4) Време и памет: Когато човек е съсредоточен върху нещо, струва му се, че времето лети бързо. Ако вниманието е разсеяно и човек не е концентриран, времето тече по-бавно.
5) Културни и социални фактори: В западните култури времето се разглежда като линейно и ограничено, което създава усещането за недостиг на време. В източните култури време е по-протяжно и циклично, от което произтича усещането за по-спокойни темпове на времето.
Когато е студено, времето субективно тече по-бавно, а лятото преминава бързо.
Извод:
Това са само малка част от факторите, които ни показват защо имаме чувството, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят!
В предоставената информация читателите ще открият огромна енергия за Позитивно справяне, т.н. „Positive Coping Strategies”.
Вместо да изпадаме безпомощно и комедийно-панически пред Времето с позицията „Спрете света, искам да сляза!”, нека да се обърнем с оптимизъм, вяра и надежда към нагледния урок, който ни е завещал Апостолът на свободата Васил Левски (18.7.1837 г. – 18.02.1873 г.):
– Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме
