Същата е, това е Жана, чуваха се възклицания сред множеството, когато бялото платно откри изображението до входа на Археологическия музей в Несебър. Автор на барелефа е скулпторът Георги Милчев.Събитието е на 8 декември 2008 г.Тогава имаше тридневните тържества по случай 25 г. от обявяването на града за обект на Световното културно наследство.
Пет години по-късно единственото, което се случи за годишнината бе изложба от Васил Киров, представена от Община Несебър.Още пет години по-късно дори и символично нямаше за 35 годишнината от Световното наследство.
Ако погледнеш в проявите от културния афиш за м.декември няма и дума за Несебър от вписването в Списъка на световното наследство, дори и в периода 6-9 декември.Все едно, че нищо никога не се е случило.Но в този случай се е случало нещо все пак, и става дума за Божана Чимбулева, която ни гледа в паметната плоча: „Живот, отдаден на Несебър”.
На 8 декември се навършиха точно 10 години от паметника, и 14 години от кончината, на Божана Чимбулева.На 9 декември 2018 нищо не бе поменато.
Защо се случва така?
Божана не трябва да бъде подценявана и подмината.Познавах от Божана петнайсетина година, бях и на поклонението в музея, за която се събраха малцина.Имах възможността да разговарям с нея.За какво говореше тя през всичките тези години?
Неин е приносът градът да бъде включен в списъка на паметниците на Световното културно наследство при ЮНЕСКО.
Тя ми разказваше, че понеже е коренячка,още като дете е играла най-често около старата Митрополия и много обичала града.
Специално е избрала да следва история в университета, а след това и археология, за да се върне отново и работи за паметниците и културата на своя град.Тя ми е споделяла,че е щастлива, че осъществява мечтата си, за желанието този град да става все по-красив и по-красив.
Тя се включва в работите по реставрацията, в археологическите проучвания. Работили много добри специалисти-археолози, архитекти, художници, реставратори. Това е един период – от 60-те години до 85-а – една дейност на широк фронт. В цялата тази дейност тя участва заедно с широк кръг от специалисти с една мечта – Несебър да стане известен и все повече приятели да помагат в популяризирането на неговите природни дадености и в бъдещото му развитие.
Божана казва: „Аз, разбира се, исках да бъде и световноизвестен, затова най-паметният момент и най-голямата ми радост бе включването му в Списъка на градовете от световното културно наследство – 9 декември 1983 . Това наистина бе едно голямо постижение. Приех признанието с удоволствие – това, което съм искала, го постигнах. Успехът бе не само за град Несебър, но и за страната като цяло. Спомням си, тогава на два пъти идва генералният директор на ЮНЕСКО – Амаду Махгар М’Боу. Първо дойде сам, а по-късно доведе и съпругата си – да види един красив български град. Много са големите личности, които са оставали възхитени, идвайки на този бряг”. По-късно Божана е обявена за заслужил деятел на културата.
Сериозна като амазонка
„Един колега ме наричаше „сериозна като амазонка“. Обичам много приятелството, обичам добрите хора и особено онези, които обичат Несебър. Голямата ми слабост цял живот е бил този град. Щом имам много приятели, надявам се да съм добър човек. При това приятели, които ме обичат и уважават”, ми я разказвала пред мен.
Ако запиташ Божана, занаят или изкуство е реставраторството и как се отнасяте към това: „Там, където започва импровизацията, свършва изкуството“, ще получиш отговора: „Не, реставраторството е изкуство. И колкото си по-добър, толкова по-добре реставрираш. Не може всеки да го направи. Прието е, че почне ли импровизация, това вече не е реставраторство. Но аз смятам, че и по аналогия може да се реставрират много неща. Така че и при импровизацията се ползва аналогията. Оригиналът може да се възстанови и чрез аналогия”.
А ето какво казва Божана за академик Васил Гюзелев: „Ние с него сме състуденти. Той е работил и работи за Несебър. Има много проучвания за историята на града. Заедно подготвихме и провеждаме една голяма научна проява – това е симпозиумът България – Понтика и България – Черно море през Средновековието от 1979 г. Гюзелев е председател на организационния комитет, а аз съм главен секретар.
Шест симпозиума са минали досега – свързани както с интересни теми, така и с участието на много големи учени. Така че, тази взаимна връзка с него ни събра в работата. Продължаваме научните прояви в областта на Средновековието”.По-късно, като археолог и дългогодишен ръководител на музея, Чимбулева издава заедно с Гюзелев книгата “Икони от Несебър”,
По-хубаво място от Несебър няма
Пътувала съм много. Обходила съм много страни и музеи, но по-хубаво място от Несебър няма, споделя Божана.По същия начин го казва и папа Йоан ХХIII – така известният монсеньор Ронкали: „по-хубаво място от Несебър няма“. Определил го е като „най-великолепното място на света“ – това са казвали и много други хора.
Когато Цар Фердинанд I идва в Месемврия, обявява, че е направил най-голямото откритие в България. Не случайно го сравняват с българската Равена.
За фантазията в съня
Винаги съм сънувала, че откривам статуи. Това бе и мечтата ми. Действително открих статуя на Тюхе – тя е много хубава. Намерихме я на портата – беше използвана за праг. Когато снижихме градската врата с 1 метър, тя бе там, гладката й страна бе използвана за стъпало, разказа Божана.А аз бих добавил, че тюхе или тихи (на гръцки Τύχη, старогръцко произношение Тюхе, новогръцко – Тихи) в древногръцката митология е богиня на съдбата, щастието и благоденствието. Според някои митове е океанида (дъщеря на Океан и Тетия), а според други е дъщеря на Зевс. От рога на изобилието (рогът на козата Амалтея, с чието мляко бил отхранен Зевс) тя сипе дарове върху хората, които я срещнат. Образът на Тихи присъства на много монети от Елинистичната епоха
Записките за Божана няма как да бъдат прекратени и някой ден ще продължат.А думата ми е за документа, подписан на 9 декември 1983 г. от генералния секретар на ЮНЕСКО, където гласи: “Включването в този списък утвърждава изключителната световна стойност на един културен или природен обект, за да може да бъде запазен за благото на човечеството”. И тази гласност не трябва да се приема за фиктивна.
Максим МОМЧИЛОВ
