Повече от 32 години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен за 9 май- Деня на победата, да се издигне паметник на загиналите в Балканската, Съюзническата,Първата и Втората световна война в Несебър.Тази идея се изтъкна по-рано от Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча по случай 100-годишнината на българската авиация в Несебър.
Осем години по-късно /2012 г./ периодично от Инициативния комитет в състав: Андрей Колев, Бончо Бончев, Георги Дамянов, Димитър Дамянов, Димитър Чавдаров, Дочо Дочев, Йордан Йорданов- председател/на снимката/,Красимир Хърлев, Максим Момчилов, Янко Йорданов /в чужбина/ публикува във вестник „Слънчев бряг прес” и други електронни медии да бъде издигнат паметник или друг паметен знак за Освобождението /1878 г./ на града.
Затова подкрепят идеята и от Народно читалище „Яна Лъскова 1905”, от ръководството на СОСЗР-Несебър,а и от националното движение „Русофили”-Несебър,на който е председател о.з.подп.Христо Николов/на снимката/.
Това, първото Освобождение от /191 г.-1829 г./ също не се активира от общинската власт и ръководство, в т.ч. от читалища и разни СНЦ-та.Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметник на Освобождението, а заедно с тях на ветераните от войните.
В тази връзка не може да не се отбележи участието на месемврийското население във “Филики Етерия”,когато през 1821 местният революционен комитет,ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.Тогава съзаклятниците са заловени,а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.
За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града,но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди. Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771.Става въпрос за съдебния процес,който се е състоял на 20 февруари 1771,описан в османо-турски документ,съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”.
В документа са посочени имената на лицата,проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.Това са: месемврийският владика Макарий,местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки,поп Янаки,хаджи Тодораки,хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев,Панайот Мойов и Константин Желев.
Днешните потомци винаги ще са им длъжници,дори и да изпишат имената на предците си със златни букви.