Пред сезона на курорта „Слънчев бряг” има нещо нелечимо и непреодолимо
Една от големите височини на Несебърското време 
Димитър Янков жалонира пътя на Несебър, като кауза и свършено дело. Като перспектива и верен ориентир не само за своите съвременници, а и за тези след тях.
Максим МОМИЛОВ
Отдавна е прозряно и казано – и то хубаво. Със смъртта на всеки от близките ни хора нещо и в нас умира. Остава някаква празнина, понякога цяла бездна, която с времето може повече или по-малко да се запълни, но може и да си остане все такава. Казва се, че времето лекува. Но наистина ли е така, винаги ли е така и всякога ли времето е спасителен лек за загубилите близък?
Минават дни, месеци, години – и сякаш започва лековитото действие на времето, за което са говорили мъдреците от древността, но и без техните мъдрости човек чувства, че бавно-бавно, някак си неусетно празнината започва да се запълва.И болката стихва. Но не винаги! Има нещо нелечимо и непреодолимо в загубата на близкия човек, особено когато тя е изневиделица.А животът на Димитър Янков бе прекъснат в крачка от злодейска ръка, насочена от още по-злодейски замисъл.Така неочакваната и поразяваща трагична новина направи от нас вечни негови длъжници.
Времето лекува, но не винаги. И днес продължава да ни е мъчно, че Димитър Янков си отиде от този живот преждевременно. Не е нито справедливо, нито дори допустимо, че този човек го няма! Смъртта винаги изненадва. След първоначалния шок настъпва мъката, а заедно с нея връхлитат и спомените.
С какво ще запомнят съвременниците на Димитър Янков? Мисля, че е излишно да убеждавам този или онзи в човешката и гражданската смелост на Янков .Тя е пословична.
Познавах Димитър Янков, когото повечето хора наричаха чичо Митко,от двайсетина години.Голяма част от този период беше запълнена в общуване с него по работа и в свободното ми време и, ако трябва да изразя най-кратко и най-обобщено впечатленията си от неговата личност мога да го направя с три думи: Една Добра Сила.
Той беше човек взискателен към себе си, самоизградил се, самодоказал се, себенадмогнал се приживе. Хората, които го познават знаят, че той беше скромен, с нежелание да блести. Опитващ се да прикрива с отсъствие на показност присъствието на своята класа.
Имах възможност да го наблюдавам, а и да съпреживявам с него най -различни ситуации – в бизнеса, в политиката, в общинския съвет и на маса.Навсякъде е действал като една добра сила.
Чужд на всякакви дребнавости, в ежедневието беше щедър и толерантен към хората, независимо от тяхното социално положение. С всекиго работи всеотдайно, на всекиго помогна, на всекиго даде нещо от себе си. В същото време проявяваше смелостта и авторитета да отстоява открито и ясно своите позиции – безкомпромисно и честно.
Неговата страст – да казва истината, да не я завоалира, лишен от всякакви смекчаващи стратегии, които са типични за днешната ни обществена действителност, увеличиха съратниците му, спечелиха му нови съидейници, но и не само приятели .
Като всеки истински политически мъж, Янков имаше много и всевъзможни врагове. Имаше периоди, когато те го атакуваха злостно и от ляво, и от дясно. Обливаха го с мръсотии, за да го уплашат и унизят. Но личността му стоеше много по-високо от пигмеите на омразата. Тя не само ги потискаше ,но и респектираше. Може би затова покойникът беше оплакан толкова шумно.
Но защо ли? Макар и мъртъв, той пак е далече пред тях. Димитър Янков загина, отстоявайки интересите на Община Несебър и нейните жители. Злокобна ръка отне живота му, но и го беляза с безсмъртие. Защото той жалонира пътя на Несебър, като кауза и свършено дело. Като перспектива и верен ориентир не само за своите съвременници, а и за тези след тях. Една от големите височини на несебърското време – днес и в бъдеще.
Той ни даде, и продължава да ни дава своя урок по гражданско поведение. Един урок, за който заплати с живота си.
А смъртта? Тя го съхрани и издигна над всички останали като още по-емблематична фигура, за която тепърва ще се пише и говори. Ето защо нека никой не се опитва да го превърне в спомен.
