ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПП АБВ
ОТНОСНО КРИЗАТА В ОТНОШЕНИЯТА С РУСИЯ И РИСКОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Намираме се в период на тежка криза в отношенията между Запада и Руската федерация, кулминирала напоследък покрай обвиненията за причастност на Москва към покушение срещу бивш руски двоен агент във Великобритания. Тя обаче има в корените си разногласия и противоборство по основни проблеми на външната политика в последните години.
В този процес са въвлечени сериозни усилия и ресурси и от двете страни, постепенно става все по-трудно той да бъде овладян, а негови заложници стават всички, оказали се по някакъв начин в периферията му. Не за пръв път, такъв страничен потърпевш е и България. По сходен начин преди няколко години под фалшив претекст беше оправдано нападението срещу Ирак, а ние ентусиазирано станахме членове на “коалицията на желаещите“. Впоследствие се оказа, че „доказателствата“ са били измама. Участието ни доведе до гибелта на български войници, а страната ни бе принудена да опростява/опрощава огромен дълг на нападнатия и от нас Ирак.
Сега, в знак на солидарност с една от страните, виждаме, че българското правителство е решило да повика за консултации посланика ни в Москва – един много тежък дипломатически акт, който задълго оставя отпечатък върху цялата гама на отношенията с другата страна.
Позитивите и негативите на това правителствено решение за външната политика на страната ще станат видни по-късно, но у нас отново остава усещането за участие в несвоя игра, за поддаване на неподплатени внушения и предположения, на извън национални конюнктурни нагласи, вместо за следване на разумния подход, прагматичния баланс и конкретния национален интерес.
Част от този национален интерес са именно равноправните и взаимноизгодни отношения с Русия като неотменна част на съюзническите ни отговорности в рамките на ЕС и НАТО и наш принос във формирането и провеждането на общите позиции и политики спрямо тази държава. И досега България е държавата, претърпяла най-големи щети от битката на Запада с Русия – загубите са за милиарди и няма компенсации за това.
Поискаха от нас да спрем реализирането на жизнено важни за страната проекти като АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, ние послушно го направихме, но не получихме никакви компенсации за загубените милиарди. От наложените срещу Русия санкции българският бизнес продължава да търпи сериозни щети. Трябва ли все така да продължаваме да жертваме националния си интерес? Трябва ли да продължим да бъдем основните губещи от конфликта на Запада с Русия?
Независимо от допуснатите и от двете страни сериозни стратегически грешки в отношенията помежду им, при наличие на политическа воля прагматичнирешения могат да се намерят, ако се осъзнае, че играта с нулева сума не устройва никого. Русия не трябва да бъде изпускана или изтласквана от европейската орбита, да бъде изолирана от важните процеси и решения. Това не е в интерес на самата Европа и историята го е доказала по убедителен начин.
Като начало е нужно да се прекрати демонстрацията на неуважение, да се възстановят отношенията на минимално доверие.
От своя страна, България няма нужда от периодично избухване на дебата „Европа или Русия“ и съпътстващите го антируски или антиевропейски настроения. Този дебат у нас е отдавна приключил. Нашата страна постигна своето членство в ЕС и НАТО в години на активни и ползотворни отношения с Руската федерация и това не изглеждаше странно никому.
България трябва и може да бъде елемент от политическите и дипломатическите усилия за решаване на проблемите, свързани с Русия. Без претенции за „презареждане” или връщане към някаква привилегированост в отношенията, но с разбирането, че Русия е европейска и световна сила. Българското правителство се опитва да бъде посредник между Турция и ЕС. Защо да не поеме тази роля и спрямо Русия, след като сме страната, която в момента по линия на православието, писмеността, езика, историята е най-близко до нея от страните в ЕС?
Сега е моментът да използваме ключовата си позиция и уникални взаимовръзки и с ЕС, и с Русия и да предложим да сме медиатор в един диалог, който да намали напрежението, а не да се поддаваме на външен натиск и да участваме в съдебни процеси на принципа „виновен до доказване на противното“. Последното би било равносилно на наливане на масло в огън, от който ще пламне и нашата собствена черга.
За това е нужно възстановяване на диалога между институциите и активизиране на визитите между официални представители на България и Руската федерация като предпоставка за активизиране на двустранното сътрудничество и набелязване на съвместни проекти в области от взаимен интерес.
Призоваваме народните представители, българското правителство и президентда обединят усилия, да се въздържат от всякакви резки, антагонистични действия и да не включват страната ни в нова “коалиция на желаещите”, докато на световната общественост не бъдат представени не просто хипотези, а НЕОПРОВЕРЖИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за случилото се!
Изправени пред дилемата „големи началници-български народ“ избирайте винаги народа си!
Мислете за страната си в този все по-сложен, пълен с опасности свят!
Не заплашвайте с действията си България и не правете българите заложници в чужди геополитически игри!
Бъдете българи!
