150 години от рождението на Гоце Делчев
„Аз разбирам – говореше той – света единствено като поле за културно съревнование между народите“ (П.К.Яворов за Гоце Делчев)
В дните на юбилейната 100-годишнина от Илинденско–Преображенското въстание (2003) подготвихме и отпечатахме документалния сборник “Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г.” В него са включени 620 писма, телеграми и пощенски картички съхранявани в личния фонд на Гоце Делчев в Централния държавен архив – София (ЦДА). От документалния сборник всеки читател може сам да се убеди, че македоно–одринското революционно движение, един от ръководителите на което е апостолът от Кукуш Гоце Делчев не е ограничено само в рамките на Македония и Тракия движение, а всенародно българско движение, дело на цялата българска общност. В сборника са включени документи от различните краища на българската земя, на хора жертвоготовни в името на свободата на братята си от Тракия и Македония.
Значителен дял от тази документация е свързана и с Одринския революционен окръг и пунктовете по границата между Българското княжество и Одринска Тракия, както и с борбата на тракийските българи за свобода.
Тук са намерили място документите на двата важни за Одринско погранични пунктове Чепеларския и Хебибчевския. Сред съратниците на Г. Делчев, които са и негови кореспонденти са толкова скъпите за всеки тракиец имена на Михаил Герджиков, Георги Минков, Лазар Маджаров, Петко Напетов, Янаки Гочев, Александър Кипров, Георги Кондолов, Спас Мартинов, Георги Василев, Димитър Общински, Димитър Катерински, Владимир Бочуков, Константин Антонов, Кръстьо Петков и редица други.
Тук е подбрана само малка част от документи, свързани с дейността на Гоце Делчев с Одрински революционен окръг. Всеки любознателен тракиец може да намери много повече за славните си деди, ако разгърне страниците на сборника “Из архива на Гоце Делчев”.
Известен е патриотизъмът на нашите революционери, за които са еднакво скъпи както Тракия и Македония, така и Добруджа, Западните покрайнини и Княжеството. В пантеона на безсмъртните знайни и незнайни участници в революционните борби може да открием имената на загиналите тракийци в Македония, както и загиналите македонци в Одринско, а всички те заедно участват в борбите за освобождението и на останалите извън България Добруджа и Западни покрайнини.
Българският патриотизъм никога не е бил регионален, а винаги национален – в името на общото Отечество – майка България.
________
* Част от непубликуван ръкопис на Цочо Билярски – от архива на Международният търговски и културен център Геопан-Бургас.
Стремежите на нашите революционери от самото създаване на революционните организации (македоно–одринска, добруджанска и западнопокрайнска) са били, минавайки през етапа на автономията, да постигнат обединението на целия български народ и земя в едни граници. Рамо до рамо в освободителната Балканска война бяха отново тракийци и македонци в славното Македоно–одринско опълчение, начело на което стоеше севлиевеца генерал Никола Генев, а дружините му носеха имената на родните места в Тракия и Македония.
Макар че са известни връзките и дейността на Гоце Делчев в Тракия, тук само ще припомним някои факти. Издирването на данните за тази дейност дължим преди всичко на неуморимия изследовател тракиеца Иван Орманджиев, делото на когото и до днес стои недовършено. За Г. Делчев и Одринско пишат още Ламби Данаилов, Стилиян Нойков, Никола Спиров, Христо Караманджуков.
По сведения на свещеник Петър Киприлов от с. Пирок през 1898 г. Г. Делчев прави две обиколки в Одринския революционен окръг, като обикаля Източна Тракия.
В началото на 1900 г. Г. Делчев се среща в Бургас с одринския задграничен представител Георги Минков. От тук, предвождан от куриера Никола Сербеза, през с. Пирок и Койово заминава за Лозенград, където се среща с лозенградските ръководители Лазар Маджаров и Димитър Груев. Гоцевите разяснения за стратегията и тактиката на Вътрешната организация много допринасят за укрепването на революционното движение в района.
От Лозенград през с. Дерекьово Делчев заминава за Малко Търново, където отново има срещи с ръководителите на революционния комитет Лефтер Мечев и Стефан Добрев. Следва бърз преход и на Великден Г. Делчев е в Бунархисар, където се среща с ръководителя на Бунархисарския революционен комитет Христо Настев и инспектира дейността на организацията в района.
По време на тази си обиколка през март и април 1900 г. в Лозенградския район Г. Делчев посещава с. Пирок, Лозенград, с. Дерекьово, Малко Търново, с. Каракоч, с. Раклица, с. Докузюк, Бунархисар, с. Курудере, с. Велика и с. Маглаик. Постоянен негов куриер е лозенградския революционен деец Стоян Лазов. Тази обиколка на Г. Делчев в Одринско значително повдига революционния дух на населението, революционната организация става още по-масова, като в нея навлизат значителен брой нови революционери.
По думите на Димитър Груев “посещението на Гоце и другарите му беше за нас младите, ентусиазирани дейци събитие от особена важност и полза. Заработихме още по-усилено.”
Друг важен момент, който свързва Г. Делчев с Одринско е Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг, който се състоял от 13 до 15 април 1902 г. в бащината къща на Михаил Герджиков в Пловдив. На този важен за Одринско конгрес присъствували: Гоце Делчев и Михаил Герджиков, като представители на ЦК на ВМОРО, Димитър Стефанов и Туше Делииванов, като задгранични представители, Спас Мартинов и Георги Василев, като членове на Одринския окръжен революционен комитет и делегатите Лазар Маджаров, Петко Напетов, Гоерги Кондолов, Тодор Шишманов, Коста Нунков, Христо Караманджуков, Александър Кипров, Иван Тодоров, Тодор Петков и Георги Калоянов. На конгреса Гоце Делчев изнесъл доклад “За начина на организиране на Одринско”, а Михаил Герджиков “Как да се агитира между населението”.
Г. Делчев обърнал специално внимание на новото райониране на Одринския окръг на две инспекционни области – Западна и Източна, което да благоприятства подготовката на населението за бъдещото въстание и за пропагандирането на революционната идея. По препоръка на Г. Делчев за ревизор-инспектор на Източната инспекционна област единодушно бил избран Михаил Герджиков, а по-късно за ревизор-инспектор на Западната инспекционна област бил назначен Константин (Вълчо) Антонов.
Било определено Димитър Стефанов да представлява Одринско в Задграничното представителство на организацията. Пловдивският конгрес се оказал от изключително значение за укрепването на ВМОРО в Одринско и дал тласък за по-нататъшното революционно движение по посока на въоръженото въстание.
Борбата на тракийските и македонските българи продължила и след обиколките на Г. Делчев в Одринско и Пловдивския конгрес по предначертания от програмите на ВМОРО път в последвалото Илинденско–Преображенско въстание. Като български революционер Г. Делчев еднакво принадлежи, както на революционна Македония, така и на революционна Тракия.
Обнародваните документи в изданието от поредицата „Архивите говорят“ са подредени по хронология, като се публикуват цялостно без каквато и да било наша намеса. За удобство са добавени кратки бележки за имената на срещащите се дейци и за някои събития.
Цочо В. Билярски
Литература:
Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г.; Подготвили за печат Ива Бурилкова и Цочо Билярски. София, 2003, 632 с.; Гоце Делчев; Писма и други материали; Издирил и подготвил за печат Дино Кьосев. София, 1967, 345 с.; Гоце Делчев. Спомени, документи, материали; Съст.: Л. Панайотов, К. Пандев, К. Палешутски, Тр. Трифунов, П. Пеев. София, 1978, 419 с.
Илюстрации:
- Портрет на Гоце Делчев – Фотография от Александър Владиков, 1900 г.
- Корица „ИЗ АРХИВИТЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Задграничнвото представителство на ВМОРО в София до края на 1902г., издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет и Международен търговски и културен център Геопан-Бургас. Съставители: Ива Бурилкова и Цочо Билярски,2003, ISBN 954-9800-31-8
- Сн. Конгреса на Петрова нива (Архив: ИМ „Проф. Александър Фол“ , гр. Малко Търново).
- Сн. Паметник на Илинденско Преображенското въстание (1958 г.). Автори арх. Михаил Соколовски и арх. Евгений Зидаров. Паметникът е с форма на пирамидален обелиск, изграден в хоризонтални редове от местен ломен камък. В центъра на челната фасада – символичен релеф във вид на пламък, долу вляво – асиметрично поставена паметна плоча с текст и под нея – бронзов венец. Обявен за исторически паметник на културата от национално значение (Д.В., бр. 97/1970). В него са зазидани костите на Георги Кондолов (военен ръководител на въстанието в Одринско). На паметната плоча са изписани предсмъртните му думи: „Проклети да бъдете ако не продължите борбата“
