Декларация от името на ПГ на “БСП за България“ в навечерието на Международния ден на хората с увреждания
През 1992 г., Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. На този ден в цял свят се организират събития, напомнящи, че е необходима ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. Това е и ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания.
Идеята да бъде отбелязван такъв ден е да бъде подпомогната дискусията за свободния и независим живот на тези хора и за тяхното пълноправно участие в обществото.
Няма универсално приета дефиниция на „увреждане“ или за „човек с увреждане“, въпреки че са правени опити за такава универсална дефиниция. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (от 2006 година) казва, че „увреждането е развиваща се концепция и че уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално-оценъчен характер или такива, свързани с обкръжението, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“.
Хората с увреждания са най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да започне членуването си в нея, било то поради злополука, заболяване, старост или друга причина.
По оценка на СЗО над един милиард души, което представлява около 15% от населението в света, има някаква форма на увреждане и едва 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развитие на ООН, 80% от хората с увреждания живеят в развиващите се страни. А по оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.
В Европейския съюз:
- 87 милиона имат някакъв вид увреждане;
- повече от 50% от тях считат, че са жертва на дискриминация;
- само 51% от тях работят, в сравнение с три четвърти от хората без увреждания.;
- 41% не могат да покрият непредвидено възникнали разходи;
- 28,4 % от хората с увреждания са изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение със 17,8 % от хората без увреждания;
- само 29,4 % от хората с увреждания завършват висше образование в сравнение с 43,8 % от хората без увреждания;
- повече от един милион на възраст под 65 г. живеят в институции.
В България не се събира официална статистика за хората с увреждания. Националният център за обществено здраве и анализи дава информация, че ежегодно над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, защото така са се произнесли експертни комисии. От други източници научаваме, че хората с установени увреждания в България са над 500 000, а през 2022 г. в България около 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 специализирани институции. Над 7 000 човека с психо-социални и интелектуални увреждания са поставени под запрещение. Това са факти!
Факт е и че у нас хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие.
Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им обещаха достоен живот – и на тях, и на близките им. Но вече 30 години след онези събития не са го получили.
Уврежданията са част от състоянието на човека и са резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт, но също и от замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН, злоупотребата с дрога и т.н.
Те повишат риска от бедност, а бедността повишава риска от увреждания. Затворен кръг, от който трябва да се излезе, за да решаваме проблемите с по-голям успех. В доклада „Увреждания, бедност и развитие“ на Министерство на международното развитие (DFID) на Великобритания се констатира, че поне 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са директно свързани с бедността.
Въпреки постигнатия напредък в много области, пред хората с увреждания все още съществуват сериозни пречки по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, развлекателни дейности и участие в политическия живот.
България е поела ангажимент за подобряване на социалното и икономическото положение на хората с увреждания въз основа на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Ще спомена и Европейския стълб на социалните права – там се подчертава, че хората с увреждания имат право на подпомагане на доходите, и то такова, че да им осигурява достоен живот, имат право на услуги, които да им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните нужди.
Ще спомена и Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Европейския съюз и всички държави от Съюза са страни по тази Конвенция. Ратифицирали сме я със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. Тя играе ръководна роля за съдържанието на Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. и предшестващата я Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. На тази основа е изработена и Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г., която е нашият стратегически документ, на изпълнението на който възлагаме надежда да допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот, равноправно с останалите български граждани.
След всичко казано и в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, моля всички народни представители да се замислим дали с грижа и разбиране за тези хора решаваме проблемите им.
Днес и утре, в знак на съпричастност, в цялата страна ще бъдат организирани редица инициативи по повод хората с увреждания. Ще внушаваме, че човешкото отношение и приемането на техните проблеми са стъпки към стопяване на различията. Но дали правим всичко, което зависи от нас като общество, като изпълнителна власт, като законодателна власт?
В България, освен труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират големи трудности при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред темите за здравната (ТЕЛК-овете), пенсионната и административната реформа по отношение на хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до образование, трудовата заетост, здравеопазване. Все още и като държава, и като общество сме далеч от средното европейско ниво на отношение към хората с увреждания.
Стигаме и до организациите на хората с увреждания – и национално представените, и останалите. Няма да говоря за това, че като общество сме допуснали да водят битки помежду си. Искам за обърна внимание върху това: осигурили ли сме нормални условия за функциониране на гражданските организации на хората с увреждания. Включително и финансирането им и повишаване на капацитета им.
Иска ми се като народни представители да обърнем внимание на надеждите им, че Народното събрание, правителството и обществото ще се отнесат с отговорност към поставените проблеми и чрез активен диалог ще формираме и регламентираме социална политика за пълноценната им интеграция в обществото.
В България нивата на социална защита са ниски. Осигуряването на минимално ниво на благосъстояние и социална подкрепа за всички граждани е още далеч от мечтаното. Не осигуряваме в достатъчна степен ориентирани към индивидуалните потребности услуги и подходяща подкрепа за пълноценно приобщаване на хората с увреждания. Това в сериозна степен ограничава възможността, способността и готовността на тези хората, да участват пълноценно в живота на своите общности и на обществото като цяло.
С тази убеденост при участието си в предишното редовно управление си поставихме амбициозни задачи и като че ли най-амбициозните бяха в сферата на социалната политика. Успяхме да подкрепим семейства с деца, домакинства, пенсионери, хора с увреждания, българи, които не се справят сами с живота с 22 млрд. лв., а политиките и средствата бяха насочени към хората. Започнахме да възстановяваме справедливостта и доверието в социалните системи.
В държавния бюджет за 2022 г. размерът на средствата за подкрепа на хората с увреждания е увеличен с 39,8% или с над 280 млн. лв. спрямо средствата за 2021 г. Сега обаче служебното правителство иска да я замрази тази подкрепа.
Месечната финансова подкрепа за хората с увреждания е увеличена с 10,7%. Броят на хората, които я получават сигурно вече стигна 670 000. Имаме и увеличение от 16,7 % за час предоставена лична помощ.
Беше одобрен План за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа насочен към осигуряването на подкрепа в домашна среда на хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами, чрез развитие на качествени и достъпни социални и интегрирани здравно-социални услуги и подкрепа за над 8 300 хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами.
Сега някои искат да ги замразят на това ниво, въпреки инфлацията и поскъпването на живота. Замразяването на средствата за подкрепа за хората с увреждания означава да ги обречем на лишения, мизерия и страдания.
Страната ще е финансово стабилна, но сметката за тази стабилност отново се плаща от най-бедните във валута, наречена трудности и ежедневни страдания.
Денят на хората с увреждания и надеждите на тези хора изискват да завършим по оптимистично. Аз ще завърша с думите на Хелън Адамс Келър – американска писателка, политическа активистка и лекторка, първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата: „Оптимизмът е вярата, която води до постижения. Нищо не може да се направи без надежда и увереност“.
Линк към новината на официалния сайт на БСП:
