Кметовете настояват за четири мерки. Първата е до края на 2017 г. да бъдат въведени задължителни автомобилни тестове на европейско и национално ниво, както и строг надзор от организациите, които ги контролират. Втората мярка предвижда да се изработят общи стандарти за допустимите емисии на въглероден двуокис с хоризонт 2025 г. и 2030 г., като целта е постепенно намаляване на емисиите от конвенционални превозни средства и широко въвеждане на превозни средства с нулеви емисии, в т.ч. от автомобилите. Трябва да се допълнят съществуващите регулации за въглеродни емисии от автомобили със задължителни цели за продажба на превозни средства с нулеви емисии, като се осигури европейски пазар за нулеви емисии. Също така ще се предложи нов ограничителен норматив Евро 7 за автомобилните газове, който да е технологично неутрален и да позволява на градовете в Европа да отговорят на указанията за качество на въздуха на Световната здравна организация.
Ако идеите станат факт, това ще означава подмяна на почти целия автомобилен парк в България. Най-усъвършенстваните коли в момента се произвеждат по стандартите Евро-5, Евро-6 и Евро-6+. Очаква се стандартът Евро-7 да започне да се прилага от 2019 г., като „технологичната неутралност“ ще означава, че той ще е еднакъв за бензиновите и дизеловите коли, а не както сега да се допуска разлика между двата типа двигатели.
Според последни данни, огласени в средата на октомври от Европейската асоциация на вносителите на автомобили за възрастта на масовите коли в ЕС през 2016 г., българите карат най-старите коли в Европа. Средната възраст на автомобилите в ЕС като цяло е 10.7 години, а при нас – над 20 години. Пред България по овехтялост на автопарка се нареждат Полша – 17 години, Латвия и Литва – 16 години, Румъния – 15 години, Унгария, Чехия и Гърция – по 14 години. Други кметове от източноевропейски столици освен Фандъкова не са се подписали под писмото.
Заради икономическата криза рязко се е вдигнала възрастта на автомобилите в Европа в сравнение със средната възраст от 8 години през 2007 г. Финансовите притеснения са принудили европейците да карат по-дълго автомобилите си и да отлагат покупката на нови. Най-нови коли в ЕС карат люксембургците – средно 6 години, и белгийците – средно 7 години, отчитат от асоциацията на автомобилните производители. В Дания, Великобритания и Германия възрастта на автомобилите е средно 8 години, във Франция – 9, Италия – 10, Испания – 11, Португалия и Финландия – по 12 години.
По брой коли на 1000 жители българите се доближават до средното равнище в Европа – 510 у нас спрямо 573 в ЕС. МВР отчита, че около 40% от автомобилния парк в България е над 20 години при общо регистрирани през 2016 г. над 4 млн. автомобила, което означава, че около 1.6 млн. леки коли над 20 години се движат по пътищата у нас. Едва 17% от колите са под 10 години. Само за миналата година у нас са били закупени и регистрирани малко над 26 000 нови автомобила при внесени от ЕС над 266 000 употребявани коли.
От началото на годината до края на август регистрираните нови автомобили у нас са се увеличили с 18.1% на годишна база до общо 19 556 автомобила. Регистрацията на екологични автомобили у нас е символична: от КАТ отчитат регистрирани 2474 хибрида (0.08 процента от автопарка) и едва 274 електромобила (0.009 процента от автопарка).
Повече от половината коли в ЕС карат с бензин – 56%. Около 40% са автомобилите на дизел и едва около 4% – с алтернативни горива. В писмото специално се подчертава, че „дизеловите коли не отговарят на екостандартите в ЕС“.
Изумление
Служителка в Европейската комисия се изненада от инициативата, защото и сега има общи стандарти, които повечето държави не успяват да покрият. Заради нарушения на Директивата за качество на въздуха 23 държави, сред които и България, са в наказателна процедура, започната от Еврокомисията. Служителката не вижда логика в демарша на деветте кметове и особено в участието на София, която е далеч от жизнения стандарт на развитите столици.
