Този разказ е базиран на интервюто на една чаровна и умна журналистка, направено с уникална композиция на описанието на разговора ѝ, с един много заслужил човек. Не както с другите, поканени за интервю („течна дискусия“ *) в някой пикантен софийски ресторант, а в едно от любимите му кафенета.
- Я да те видя за какво си дошла? – посреща я човекът, който след малко ще бъде интервюиран.
- Добър ученик ли бяхте?
- Не бях от слабите, среден. Работата ни не позволяваше да отваряме за по-дълго учебниците и тетрадките и да си пешем домашните.
- Кой ви беше любимият предмет в училище?
- Като станах по-голям, историята ми харесваше. Все пак научаваш нещо допълнително. – оговоря запитаният.
- Вие помагахте ли на родителите си?
- Брат ми, който беше по-голям от мен, помагаше на баща ми и аз покрай него. Бяхме под наблюдение да не направим някоя беля. Белите бяха да откъснеш круша или слива от съседния двор.
- Как мотивирахте работещите с вас, че толкова много успяхте на световно ниво? Казвахте ли им нещо специално?
- Казвах им, постоянно бърборехме.
- Като известен, имахте ли много фенки?
- Това не мога да го коментирам, но имам доста снимки с хубави жени. Аз съм женен човек.** Съпругата ми има близначка, която беше омъжена за мой колега. А аз – за другата близначка, когато бяхме на 20 години и досега сме заедно.***
За пълнота на остоумните отговори, журналистката е приложила нещо като таблица, озаглавена ЕДНО КЪМ ЕДНО, за девет крилати реплики на интервюирания. Избирам три от тях, които за мен са много крилати:
- Една Аржентина, кой не е чувал за нея. Тя е световен шампион на Южна Америка.
- Тук в Берлин, където сега сме дошли, беше комоцията на моята книга.
- Търси ме една екстрасекска и ми каза, че Бълграия ще стане много богата.
Чаровната и умна журналистка е Петя Бахарова, много заслужилият човек е Димитър Душков Пенев, Пената, чичо Митко, Стратега от Мировяне. Аз го наричам Душата. Интервюто е публикувано в рубриката ЛЕГЕНДИ на вестник „Филтър“, 6 – 12 август 2025 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*През 1991 г. в лондонски вестник видях фотография, под която пишеше: Чърчил на liquid lunch с гръцки милионер, седнали в ресторант около маса с 3 – 4 бутилки алкохол. Оттогава liquid discussion стана популярна фраза, глокално – всред приятелите по света и у нас.
** Колегата беше голям специалист и голям бохем – на въпрос на журналист „Вие изневерявали ли сте на съпругата ви?, уверено отговоряше, удряйки се по гърдите: „Кой, аз? Никога! Аз съм женен човек.“
*** Те бяха единствените тризначки в града – и трите красиви, особено много едната. Не, че са нямали пари да си ги купят, но от един магазин се опитали да откраднат три плувни шапки. Хванали ги и ги дали на съд. Току-що дипломираният от Юридическия факултет в Софийския университет приятел стана адвокат на тризначките, оневини ги, влюби се в особено много красивата от тях – и създадоха хубаво семейство. Другите две тризначки се омъжиха за негови колеги.