Професия фотограф…
Максим МОМЧИЛОВ
Несебърският фотограф Любен Манолов /Любчо/, започва да работи като фотограф на 1 април 1985 г. / не е шега/ в редакцията на несебърския вестник „Слънчев бряг прес”.Във всеки брой на вестника точното му око и ръка оставят спомен от играта със светлината, жеста и образа. На неговото изкуство, произлизащо от голямото му сърце и топла усмивка, се удивляват много ценители, а редките му изложби са културно събитие.
Да уловиш момента, позата, слънцето, вятъра, това не е просто натискане на „спусъка“, това е талант, усещане, виждане. Всеки може да грабне фотоапарата и да тръгне да снима, но малко са хората като Любен Манолов, които в продължение на 34 години ни предоставят чрез своите кадри събития, концерти, знакови срещи, природа – всичко важно за Несебър.
Несебърският фотограф изразява своето лично отношение към запечатаното чрез ракурс, светлина, перспектива, точен момент…Там в тълпата, скрил лицето си зад обектива, винаги там в сенките, на пост, да улови момента, да ни предостави най-добрата картина, да ни разкрие тайни които ние често изпускаме. Фотографията не е безпристрастно огледало на света.
Първата фотоизлжба от тях, в съвместителство с Георги Бодуров, е тематичната фотоизложба под мотото: „Несебър – моят град” през септември 1995 г. 30 интересни цветни и черно–бели снимки запечатали в мигове несебърското ежедневие около морето, музеите, пристанището, смяната на сезоните, отношенията между хората и животните.Сред фотографиите се открояват: „Десет бала вълнение”, импресиите: „Към небесата” и „Сън”, зимните снимки в черно-бяло: „Приятел” и „Гергана”.
Втората фотоизложба е под мотото: „Несебър – 20 години обект на Световното наследство” през юни 2003 г. Освен исторически забележителности снимките от тази изложба отразяват и оня ъгъл през обектива, който обикновено се нарича авторово отношение към заобикалящата действителност. А според Любчо изкуството, в това число и фотоизкуството, трябва да радва.
Третата изложба “Несебър през обектива на фоторепортерите” – съвместна проява на фоторепортери от бургаски и несебърски медии. Изложбата бе посветена на 45-годишнината на несебърския вестник “Слънчев бряг прес” – юли 2006 г.В експозицията по покана на Любен Манолов присъстваха със свои уникални снимки от Несебър десет фоторепортери от Бургас и града-домакин: Тодор Ставрев от БТА и неговият колега от „Черноморски фар” Станислав Ярмин, Татяна Стефанова от „Морски труд” и Николай Недев от „24 часа местен”, Румен Ръканов от „Компас”, Иван Гочев от „Бургас днес и утре”, Тодор Чанев от телевизия „Прима сат”,несебърските фотографи Георги Бодуров и Ангел Спасов.
За фотографията човек би трябвало да вижда, но и от време на време, и да пише.Талантът на топ-десятката фоторепортери привлече за дълго внимание върху фотосите на многобройните официално гости на изложбата, а след туристическия сезон 27-те рамкирани фотоси бяха представени на Общинския съвет, за да бъдат връчвани като представителен дар от града при посещения от официалните мисии.
Не е преувеличено, майсторът-фотограф Любчо Манолов е известен с прословутата си скромност и отразява красотата и събитията в несебърската община. Освен във вестник „Слънчев бряг прес“ неговите чудесни снимки илюстрират и публикации в сайтовете „Несебър инфо” и „Несебър нюз”.
Четвъртата изложба по случай 50-годишнината на вестника е идеен проект на Любчо Манолов заедно с кмета на община Несебър Николай Димитров за билборда „Да пазим Несебър“.За основа е снимка на Несебър от началото на 20 век,когато градът е бил само на старинния полуостров.Вижда се старата мелница,контурите на града и провлака,който често е бил заливан от морето.Знакът на община Несебър,логото на ЮНЕСКО и на Световното културно наследство ,внушават стремежът на общината и нейните граждани и гости,че този град трябва свято да се пази.
И още нещо, фотографът е синтез на техниката и естетиката, обичащ точността, яснотата, податлив на поривите на вдъхновението, човек на чувствата и съзерцанието. Фотографът влиза в ролята на летописец на епохата, което му вменява особена отговорност. Пред него се разкрива целина, в която трябва да проправя пътища и пътечки, да набелязва места, с различни функционални възможности за фотографиране.
Естетиката не дава рецепта и не осигурява гарантиран успех. Тя дава ориентири в търсенето, резултат от което зависи от таланта и труда на автора.Един кадър може да ти покаже цял непознат свят, да те отведе на неподозирани места, но също така може да ти разкаже история, да събуди в теб емоция и да внуши чувство.
За щастие все още има хора, които знаят същността и смисъла на тези думи и ги прилагат в творчеството си. Любен Манолов е един от тях.
За принос към фотографията на Любен Манолов от Христо Николов –председател на Общинската организация на Движение „Русофили”-Несебър
…………………………………………………………………………………
В суматохата и еуфорията на изборите за местни органи на властта ,неусетно премина 1 ноември-Ден на народните будители и неслучайно -рожден ден на една несебърска личност,която вече 35 години „осветлява“ и лигитимира разни по-дребни и едри личности в община Несебър-фотографът Любчо Манолов.
Аз съм щастлив,защото по една случайност ,през 1985 година като главен редактор на в.“Слънчев бряг“, назначих този наистина уникален човек за фотограф във вестника.От тогава до сега,неговите фотографии огряват вече 58-годишният вестник и сайта „Несебър нюз“ ,както и всичко,което се случва в община Несебър.
И вестникът ,и сайта не биха били това,което са ,ако в тях липсваха снимките на Любчо.Като ловец на светлината,сенките и цветовете този човек без специално фотографско образование,но с вроден и усъвършенстван професионализъм ,създава изкуство с точен ракурс и мерник.
Винаги съм се прекланял пред скромните и кадърни хора,а Любчо е сред първите ,които познавам.Професионалните и приятелски контакти с него и преди и сега, ме изпълват с възхищение.Не един път той е споделял с мен и гражданската си позиция за развитието на Несебър,за опазване на чистотата и културното наследство,за човешките и политически нрави.
В същото време ще го видите с тихата му и незабележима походка,искрена усмивка и ненатрапчиво присъствие.Двете му снимки,публикувани тук са голяма рядкост в сравнение с хилядите на една или друга временна фигура наоколо…..
Не се съмнявам,че Любчо Манолов има много приятели,които са го поздравили и са му пожелали традиционните за такъв случай неща.Понеже пиша след знаменателната дата 1 ноември/тогава написах нещо друго/,ми се иска да му пожелая ,когато честваме 3 по 35 години отново да сме на този свят,или поне той да бъде в Несебър,който се нуждае от хора като него!
Честита годишнина,приятелю !
Красимир Косев
