А(р)ман от отровители!
Д-р Георги Чалдъков
Аз се обявявам не за незабавно премахване на правителството, а за незабавно подобряване на правителството. Нека човек оповести що за правителство би спечелило уважението му – това вече ще е стъпка към усъвършенстването на държавното управление.
Хенри Дейвид Торо, „Гражданско неподчинение“, 1849
Виктимизацията (лат. victima — жертва) е явление на превръщане на отделен човек или група от хора в (реални или потенциални) жертви на престъпления. В невоенно време жертвите на агресия са повече от един милион човека годишно в света. „Докато не спрем да увреждаме живите същества, ние сме още диваци“ – е казвал великият откривател Томас Едисън.
Ето примери за виктимизация на протести-2020.
Брутално полицейско пребиване в центъра на София на Евгени Марчев, Димитър Педев, Живко Джармянов, Цвета и Антон Николов – млади и образовани участници в протестите за оставка на Премиера и Прокурора.
„Жертви“ са и сградите на Министерския съвет, Народното събрание и други национални институции. Носени ритуално, яйца и домати са раздавани от член на „Отровното трио“, който видимо изпитва садистичен оргазъм от „омлетите“, сервирани по входове, стени и прозорци на „жертвените“ сгради.
Член на „Изправи се.бг“ на Мая Манолова, член на стратегическия съвет на Президента и бивш царски депутат виктимизираха софийското метро. О tempora, o mores, бившият депутат сравни гражданското си неподчинение с това на такива велики хора, като Хенри Дейвид Торо, Толстой и Махатма Ганди.
На 17 август вечерта зъболекарката д-р Елена Мицева с двете си деца в колата се озова на блокирания от протестиращи софийски бул. „Ситняково“. След като не е пусната, тя се опитва да премине и озлобени протестиращи брутално – пред душите на децата й – потрошават колата.
В критични ситуации, като тази на блокирания бул. „Ситняково“, човек действа повече с инстинктите си, отколкото с разума. От страна на д-р Мицева действа майчиният инстинкт да защити децата си. От страна на някои протестиращи – агресивният инстинкт да виктимизират майката и децата.
Добре, че имаше протестиращи, които искаха да укротят агресията на „диваците“. „Слава Богу, че мъжът в колата нямаше законно или незаконно оръжие“ – написа Нидал Алгафари в своя сантиментален и човеколюбив коментар.
Кой нормален човек няма да защити майчиния инстинкт и няма да укори агресията! „Каква е Елена Мицева? От понеделник, 22 часа вечерта, … майка на две деца е терорист, изпратен от ГЕРБ да провокира мирно протестиращи граждани.“ – информира един от „Отровното трио“.
Това е един от примерите за морална инверсия на оценъчни критерии. Не, Арман Бабикян, майката на две деца НЕ е терорист, тя и децата й са жертви на протестиращи вандали.
„Жертва е човекът, който в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стеклите се обстоятелства е понесъл физически, морални или материални вреди от противоправното деяние.“
А(р)ман от отровители! Аман и от царски депутат, който се закани да съди майката за опит за убийство, на което един вестник му отговори със статия, озаглавена „Мерзост: Минчо Спасов, който спря метрото, обвини жената с децата от „Ситняково“ в тероризъм“.
Въпреки ескалиращата виктимизация, надявам се, че Las dos Españas (1936-1939), описани от Антонио Мачадо, няма да станат „Двете Българии“ (2020), композирани от Раздорко Радев и криптократи и дирижирани от „Отровното трио“. Неотложно е обаче провеждането на антивиктимогенна, човеколюбива политика.
Протести повече от 40 дни, но политическото меню остава непроменено: „Да, България!“, „Има такъв народ“, Ц.Ц., М.М., К.Н., Р.Р., Б.Б., ….
„Какъв народ сме, Минке, какъв народ…“ (Димитър Талев). От многото лоши, най-малкото лошо е добро – и гласуваме пак и пак за него. Затова в България властва лошотията и посредствеността – какокрация и медиокрация.
Перифразирайки Хенри Дейвид Торо, „Нека протестиращите оповестят що за правителство би спечелило уважението им – това вече ще е стъпка към усъвършенстването на държавното управление.“
Викането „оставка“, правенето на „омлети“ по държавни сгради, палаткови лагери по кръстовища и пътни блокади са насочени към симптомите, не към етиологията (причините) на политическата болест в България.
Когато настъпи Dies lustricus (ден на пречистване) и образователен ценз при гласуването – и, когато организаторите на протестите оповестят, че защитават традиционните семейни – мъж-жена-деца – ценности, ще може да започне трансформация и репрограмиране на политическата система, целящи постигане на праворазбраната демокрация.
Важнослов
Покрай интелектуалците забравихме, че имаме вещи люде – хора, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явния, видимия свят на Световното дърво на славяните – е време да укротим агресията си. Да не слугуваме на финансово богатите. И да не ругаем по-вещите от нас.
„Една държава никога не ще бъде свободна, докато не признае и не започне да зачита личността като по-висша и независима сила…. Мечтая си за държава, която съумява най-малкото да бъде еднакво справедлива към всички и да се отнася към личността като към ближен…. Държава, която роди такъв плод и изстрада развитието му до пълна зрелост, би отъпкала пътя към още по-съвършена и славна държава, каквато също тъй съм си представял, но досега никога не съм виждал.“ – завършва Хенри Дейвид Торо своето „Гражданско неподчинение“.
* За психология, социология и превенция на агресията и насилието, вижте статията на C. Nathan DeWall и Craig A. Anderson, озаглавена “The General Aggression Model: Theoretical Extensions to Violence”, публикувана в списанието Psychology of Violence 2011; 1:245–258. DOI: 10.1037/a0023842. Тази статия, както и други научни статии, е препоръчително да бъдат прочетени от хората в парламента, правителството и президентството. И от протестиращите и техните организатори.
