Стефан Пейков – автор на книгата „Кметове на Несебър слез 1878 г.”, след като представя хронологично подредения опис на издирените от него личности, заемали кметската длъжност в Несебър/Месемврия след 1878 г. пише: „Описът откроява няколко от тях: най-дълго управлявалия общината Васил Киров (13 години), заемалия над 10 години поста Пеньо Апостолов и настоящия кмет на Несебър Николай Димитров с трите последователни мандата след 2007 г.”
С любезното разрешение на издателите,“Несебър нюз „публикува документалния очерк за един от най- стойностните кметове на Несебър- Васил Киров – почетен гражданин на Несебър .
Ще представим на читателите на „Несебър нюз“ и други достойни Кметове на Несебър.
Председател на ИК на Градския Общински народен съвет – Несебър
от 6 март 1962 г. до 3 март 1966 г. и
Председател на Общинския народен съвет – Несебър
от 15 юни 1981 г. до 1 октомври 1990 г.
Почетен гражданин на Община Несебър (от 2005)
Васил Киров Димитров е роден на 9 октомври 1933 г. в с. Горица, Бургаско, в семейството на занаятчия. Израства в село Гюльовца, Бургаско. Основно образование получава в с. Оризаре, Бургаско, средно в град Поморие. Завършва СУ „Климент Охридски“, специалност философия през 1965 г. Учителства в с. Гюльовца две години.
Работи в Околийския народен съвет – Поморие (1957), в Околийския комитет на ДКМС – Поморие (1958), в Общинския комитет на ДКМС – Несебър (1959 – 1960); с няколко прекъсвания заема общо 16 години (1961 – 1981) ръководни политически и административни постове като Секретар и Първи секретар на Общинския комитет на БКП в Несебър. В община Несебър близо 14 години е Председател на Градския Общински народен съвет (ГОНС) – Несебър (1962 – 1966) и Председател на Общинския народен съвет (1981 – 1990).
Като председател на Градския общински народен съвет той продължава започнатото три години по-рано от Александър Дончев устройване и утвърждаване на създадената нова Община Несебър. Има още много за довършване – селата са все още изостанали и бедни; Несебър все още не блести; паметниците са едва забележими, затулени сред неподдържани къщи и грохнали бараки. А поставената пред него задача е градът да се превърне в първокласен национален и международен курорт, да се изяви като реален град – музей и археологически резерват.
Несебърлии често си спомнят за трудовите акции през тези години буквално като за разчистване на „авгиеви обори“, които започват с изнасянето на Стопанския двор на ТКЗС извън града. Макар все още с ограничен бюджет, продължението на благоустройствените мероприятия е направено със замах. В тези акции се включва цялото население и всички стопански предприятия.
Започва първото отвоюване на терени от морето – за осигуряване на транспортна връзка с пристанището, за паркинг и места за рибарските лодки. Направена е електрокабелизация и телефонизация на Стария град. Подменени са уличните настилки – с калдъръм и павета в старата част; с асфалт върху много от улиците в новата част. Направена е градска канализация, която включва и почивните станции. Несебър се оказва сред малкото ни селища, където този проблем е решен. Градът започва да придобива вид на съвременен курорт.
Част от тази промяна е осъществена чрез създадените преки връзки на Общинския съвет с централните културни институти и активното участие на местни управленци и активисти в обсъждането и решаването на проблемите на града-музей. От своя страна, общината активно съдейства за проучване, реставрация и експониране на паметниците на културата.
През този първи мандат на Васил Киров започва всеобхватно преобразяване на къщите, като новите неугледни сгради масово се адаптират към стилистиката на оригиналните. Терените около най-значимите паметници се разчистват, което вписва ценни къщи и цели архитектурни ансамбли в пейзажа на града. Запланувана е реставрацията на „Старата митрополия“ и „Христос Пантократор“. В Москояневата къща е открит първият Етнографски музей в окръга. Изготвен е проект и е разработена процедура за отчуждаванеи строителство на жилища и магазини по главната улица на стария град.
Несебър все по-осезаемо се доближава до обявения през 1956 година статут на „град музей“. Впечатляващо е успоредното ново строителство – построена е първата целодневна детска градина; завършено е строителството на ново просторно училище в стария град, а след това и друго, в новия град; открива се филиал, който не след дълго прераства в Средно професионално училище по туризъм „Иван Вазов“ в Слънчев бряг.
Сформира се първото общинско предприятие „Комунални услуги“, от което по-късно се развива Промишлено предприятие „Възраждане“ за технически услуги, което спомага за нарастване на общинския бюджет. Между Несебър и Свети Влас е построен и започва да функционира обект с национално значение – Лечебен и рехабилитационен морски санаториум – предназначен не само за възрастни, но и за деца, като там се открива и основно училище. За неговия многоброен персонал общинският съвет осигурява необходимите жилища в града и на територията на лечебния комплекс.
В края на мандата е разработена „Програма за по-нататъшното изграждане на град Несебър и развитието на района като курорт и база на международния и вътрешния туризъм до 1970 г.“ Тя е приета в началото на следващия мандат– на Пенко Апостолов.
За втори път Васил Киров става кмет на Несебър в периода 1981 – 1990 година, когато към селищна система Несебър е присъединена и община Обзор. През новия си мандат Васил Киров следва ясно определени цели и постига забележими резултати по отношение на наболели проблеми на града и общината. Сред тях например е развитието на местната икономика.
Със съдействие и прякото участие на Общинския народен съвет е финансирано и изградено модерно технологично предприятие по роботика, разкриват се нови производствени цехове на Промишлено предприятие (ПП) ”Възраждане“,укрепва Районната потребителска кооперация (РПК) – Обзор и Аграрно-промишления комплекс (АПК) – Несебър, добре се развива Производственото предприятие за услуги (ППУ) „Фина механика“ – Бургас.
През този втори мандат на Васил Киров е разработен и важен документ „Комплексна програма за социално-икономическо развитие на селищна система Несебър до 1990 г.“, приета на 11 юли 1984 г.
Почти десет години общинското ръководство насочва усилията си към усъвършенстване на транспортната система и подобряване на пътните комуникации. Нарасналите средства в бюджета позволяват със собствени средства и сили да се изгради нов път между Несебър и Равда, което по-късно улеснява двете селища почти да се слеят. Строежът на пътищата Раковсково – Приселци, Паницово – Козница, Иракли– Емона е завършен до етапа на асфалтова запечатка.
Изградена е базата и се създава филиал на Държавно автомобилно предприятие в Несебър. Експериментира се схема за пропускателен режим в града с модерен паркинг за 1000 коли.
Успоредно с икономиката забележимо се открояват и още няколко успешни направления, най-вече в областта на културата и културното наследство.
На снимката: летец-космонавт Георги Иванов, Иван Ружев, летец-космонавт Владимир Шаталов, съпругата на В. Шаталов, Лефтер Василев и Васил Киров, 1982 г. Личен архив на В. Киров.
Благодарение на извършеното от предшествениците и с приноса на Васил Киров, през 1983 г. град Несебър е вписан в списъците на Световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Построен е един от най-модерните археологически музеи в страната, продължава реставрацията и експонирането на крепостните стени и старите църкви, прави се първи опит за художественото им осветяване.
Съветът създава добри условия за провеждане на периодични международни симпозиуми и научни конференции, посветени на проблематиката на стария град и културно-историческото наследство.
Чувствително е подобрена базата на културните институти в града и селата. Изграденият с участието на общината и Кинефикация – София модерен център за кино е може би единственият тогава в страната кинокомплекс, който Ваcил Киpов открива пpез 1986 г. включва сцена, зала за видео клуб, стаи за почивка на кинодейците, сладкарница и магазин.Летният кинотеатър функционира доста години, но с идването на“ демокрацията“ е приватизиран и съборен, за да се издигне на неговото място хотел „Марина Палас“.
Ваcил Киpов открива цеxове за ycлyги в Несебър пpез 1986 г.
Личен архив на В. Киров
Изградена до груб строеж е сградата на читалището в Оризаре. В с. Гюльовца читалището се разширява с младежки клуб. В стария град е открит ритуален дом. Създадена е детска фолклорна школа за танцово изкуство, прославила града и страната на много места по света. Оригинални и привличащи публиката са летните празници „Несебърска панорама“.
Tуристическото бъдеще на града е фокус на най-амбициозните общински проекти, което дава приоритет именно на инфраструктурните обекти. Завършено в средата на 80-те години е цялостното укрепване на южния бряг, където от години част от къщите се „плъзгат“ към морето.
Местните жители считат за голямо завоевание овладяването на свлачищата, защото то спасява града, включително църквите „Св. Богородица Елеуса“ и „Св. Йоан Алитургетос“. Укрепен е брегът и на пионерския лагер в с. Равда. Най-голямата буна е преустроена в Северно пристанище на стария град.
Новоизградено е ветроходно-яхтено пристанище в новия град, а укрепването на южната му част – откъм почивните станции, осигурява пътна връзка на града с плажа. Успоредно са разработени проекти за укрепване на североизточния бряг, което успешно е довършено от следващите кметове.
Значителни подобрения на инфраструктурата са осъществени и в други населени места от общината. Вече обявен за град (5.09.1984 г.), Обзор с ускорени темпове се развива като курортно селище. Завършена е канализацията му и е изградена в груб строеж пречиствателна станция. Допълнителни водопроводи и резервоар са изградени в Несебър и село Влас, а във всички селища водопроводната мрежа е разширена. Усъвършенства се телеграфо-пощенското обслужване на населението.
Със силите на Съвета са построени нови сгради за пощите в стария Несебър и в с. Гюльовца, а в с. Оризаре се построява обща сграда за поща с кметство. Разширява се телефонизацията на всички селища. В Обзор е изграден ретранслатор.
В Несебър е създадена база и се извоюва разкриването на прокуратура, съд и адвокатура, с което се затваря кръгът на комплексното обществено обслужване в общината.
За пенсионерите и социално слабите семейства е открит Социален патронаж в града, като през следващите години той обхваща цялата община. В подходящи и добре устроени помещения са открити пенсионерски клубове в Несебър и с. Гюльовца.
Подобряването на материалната база на училищата и на условията за извънучилищни занимания е сред основните грижи на Съвета. Реконструирани и разширени са сградите на училищата в Обзор и Оризаре, разработен е проект за училищно разширение в с. Гюльовца, започва градеж на ново училище в с. Св. Влас.
Открит е Пионерски дом, прераснал по-късно в Център за извънучилищна работа с децата. Най-известното несебърско общообразователно училище „Л. Каравелов“ през 1981 г. е преустроено от Министерството на образованието в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). За него – на нов терен и в груб строеж, е завършена просторна триетажна сграда, която осигурява целия учебнопрофесионален комплекс за средно образование – с обучение от 1 до 11 клас.
За обзавеждане на специализирани учебни кабинети и помещения за извънучилищни занимания в училището е осигурено целево финансиране. През 1990 г. в крак с променящите се представи за качество на съвременното образование, Министерството на образованието и науката го трансформира отново – в Средно общообразователно училище (СОУ), където от 1993/1994 г. се въвежда предпрофесионална подготовка по икономика, мениджмънт и фирмена администрация.
През този кметски мандат се създават детски градини в осем селища: в Несебър – просторната „Калина Малина“, нови – в Тънково, Кошарица, Гюльовца, завършени – в Равда и Влас, разширени с още по една група – в Обзор и Оризаре.
За продължителен период проблемът с обхващането на децата в детските градини е решен. Здравеопазването в общината също бележи напредък. Разширява се материалната му база– изградени са нова поликлиника в Обзор, здравни служби в Оризаре и Гюльовца, нови стоматологични кабинети в Несебър.
Пак в Несебър – в новия град, започва строителството на нова поликлиника. Създадена е единна функционираща система между здравните служби на общината, Морския санаториум, санаториумите на трудещите се селяни и профсъюзите. Здравното обслужване на населението значително се подобрява.
С внимание, грижи и практически действия се решава един от най-невралгичните социални проблеми – жилищният, с което Васил Киров се гордее и до днес. Несебър се отличава с положителен демографски растеж, а в общината е силен и механичният прираст – населението . се увеличава при строителството и влизането в действие на близкия голям туристически комплекс „Слънчев бряг“.
А това налага да се коригират и разширяват застроителните граници на населените места. Жилищният въпрос се решава най-вече чрез самостоятелно изгражданите еднофамилни къщи и малки жилищни кооперации – стотици работници, специалисти и персонал трайно се заселват със семействата си в тях. Така например още през първия мандат на Киров (1962 – 1966) е осигурено първото разширение на новия град със 100 семейства.
През следващия кметски период (1981 – 1990) в Несебър са проектирани и изградени жилища за повече от 450 семейства в квартал „Младост 2“, по държавно лимитно строителство са построени още три блока за 170 семейства. През 1989 г. е разработен проект за нов голям жилищен комплекс „Черно море“ за повече от 500 семейства, като на първите 90 е отстъпено право на строеж. В източната част на с. Св. Влас са устроени повече от 450 семейства – така селото надминава по брой жителите на град Обзор. Нови жилищни терени са усвоени и в с. Равда, а за другите селища от общината са направени частични разчети и разработки.
Разбира се, за развитието на града и Община Несебър от значение са усилията и на всички останали кметове по места, които вграждат идеи, труд и настойчивост в най-различни дела, насочени към подобряване на средата и условията за живеене в крайморската община.
Не е случайно например, че Несебър многократно се оказва на едно от първите места в страната по хигиенизиране, благоустрояване и други направления. След обществено-политическите промени през 1989г. и организираната „Кръгла маса“ на основните политически сили, взетите решения стават задължителни за всички органи на властта в страната.
По тази причина на 1.10.1990г. четвъртият мандат на Васил Киров е прекъснат. Провеждат се избори, след които новоизбраният Общински съвет и предложената от него визия за града чувствително изместват и променят управленските акценти в духа на новото време.
За трудовата си дейност Васил Киров е награждаван с орден „Червено знаме на труда“ и „Отличник на Комитета за култура“.
През 2005 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Несебър и общината.
Изглед от Несебър, който показва укрепването на брега, спасяването на града и паметниците му, извършено през средата на 80-те години на ХХ век от екипа на Васил Киров.
Той има изключителен принос за опазване културното и историческо наследство на Стария Несебър и за включването му в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 година.
Кметът на кметовете на Несебър не предаде и не продаде нито метър от тази световна ценност,нещо което се опитаха да направят други след него !
Снимката на Стария Несебър бе избрана от оформителя Алексей Асенов на „Кметове на Несебър след 1878 г.” за корица на книгата
Източници:
- ГЕОПАН. Архив на изследването №356/6.07.2005 г. – писмо на Васил Киров Димитров; писма от 2016 – 2017 г.
- ГЕОПАН. Архив на изследването №356-A/6.07.2005 г. – справка за извършеното през мандатите на Васил Киров Димитров.
*Бел.ред.:Заглавието е на редакцията !
Щастлив съм,че работих в екипа на Кмета на кметовете на Несебър- Васил Киров като зам.кмет през последния му мандат!Злобата,която се изля върху него след 1989 година от новоизлюпени „демократи“ и пишман комунисти ,не го сломиха и не можаха да заличат огромните му заслуги за развитието на Несебър и общината,както и заслуженото уважение на всички,които го познават !
Бъди жив и здрав,приятелю Васил Киров !